Людмила Петкова: Бюджет 2026 цели плавна стабилизация, за да продължи растежът на икономиката
В Бюджет 2026 има ограничения, които са част от необятна и дълготрайна политика. Подходът е към плавна стабилизация на финансите. Тя дава опция стопанската система да продължи да пораства и да се резервира конкурентната данъчна среда за България с ниските данъци. Това сподели зам.-министърът на финансите Людмила Петкова в ефира на „ Здравей, България “ по Нова тв.
„ При недостиг 7,4 са вероятни два метода. Единият е за шокова консолидация - увеличение на налози и внезапно понижаване на разноски, въпросът е каква е цената - тежки стопански и обществени последствия. Вторият - плавна стабилизация със структурни промени. Дисбалансите не са се получили в последните няколко месеца, а са резултат от дългогодишни промени, отлагани във времето, както и от неоценени опасности “, добави Петкова.
Зам.-министърът акцентира, че първата съществена промяна е обвързвана с метаморфоза на обществената администрация. „ Ще бъдат понижени незаетите бройки или пенсионерите, само че това минава през рационализация и цифровизация на процесите, с цел да може страната да извършва функционалностите си качествено. Подготвя се повсеместен разбор на администрацията, в който се показва къде се дублират функционалности, дали има опция за обединение на структури. Всички структурни промени стартират в този момент, само че резултат ще има идната година “, разясни тя.
Според нея, поради удължителния закон, са били признати промени. „ Всички разноски за ток, вода и консумативи се усилват, а с това и тези за прехрана. Половината от тях към този момент за изразходвани. Може да се понижи издръжката, само че това значи държавните структури да не могат да действат. Както приходните, по този начин и разходните ограничения в бюджета за тази година са с кратковременен резултат. Те оказват въздействие в този момент, останалите се създават и ще бъдат включени в план-сметката за 2027 година “, акцентира Петкова.
Вдигането на оптималния застрахователен приход носи и права, добави тя. Според тезата на зам.-министъра се разисква ограничаване във тип на горен предел на възнагражденията и за в допълнение материално стимулиране по отношение на заплатите в администрацията. „ Средно се получава по 250-350 евро на тримесечие, като има изключения. Затова ще се ограничи самостоятелният таван “, означи тя.
Зам.-министърът посочи, че всеки шеф ще реши самостоятелно каква е нуждата от съкращения и оптимизация на личен състав. „ Сивият бранш е фискален запас, страната би трябвало да събере средствата от него. Усилията ни са ориентирани към понижаване на този тип стопанска система. През 2026 година планираме усъвършенстваме на фискалния надзор върху високорисковите бързооборотни артикули - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Втората мярка е цифров надзор върху цялата верига на доставки на горива. Третата е за засилен надзор върху електронната търговия. Пример е фактът, че към 70% от нощувките не се записват и не се заплащат налози върху тях “, изясни още тя.
Припомняме, че през вчерашния ден държавното управление показа проектабюджета 2026 година, който планува доходи под 50 милиарда евро и разноски над 56 милиарда евро, при бюджетен недостиг от 7,4% от Брутният вътрешен продукт. Основната цел е дефицитът да бъде понижен до 5,7% през 2026 година и под 3% до 2028 година, без да се понижават приходите на жителите.
За увеличение на приходите се плануват по-висок оптимален застрахователен приход, нарастване на винетните и тол таксите, по-високи акцизи върху цигарите и нови данъчни ограничения в хазартния бранш. Държавните чиновници ще стартират поетапно да заплащат персонални осигуровки, като чистите им хонорари ще бъдат обезщетени. Не се планува заледяване на минималната работна заплата, само че се трансформира механизмът за определянето ѝ.
Бюджетът включва спомагателни средства за опазване на здравето, обучение, просвета и общински вложения, а финансовите разноски са планувани на 9,36 милиарда евро. Очакваният стопански напредък е 2,6%, инфлацията в края на годината – 5,2%, а оптималният размер на новия държавен дълг може да доближи 10,1 милиарда евро.
„ При недостиг 7,4 са вероятни два метода. Единият е за шокова консолидация - увеличение на налози и внезапно понижаване на разноски, въпросът е каква е цената - тежки стопански и обществени последствия. Вторият - плавна стабилизация със структурни промени. Дисбалансите не са се получили в последните няколко месеца, а са резултат от дългогодишни промени, отлагани във времето, както и от неоценени опасности “, добави Петкова.
Зам.-министърът акцентира, че първата съществена промяна е обвързвана с метаморфоза на обществената администрация. „ Ще бъдат понижени незаетите бройки или пенсионерите, само че това минава през рационализация и цифровизация на процесите, с цел да може страната да извършва функционалностите си качествено. Подготвя се повсеместен разбор на администрацията, в който се показва къде се дублират функционалности, дали има опция за обединение на структури. Всички структурни промени стартират в този момент, само че резултат ще има идната година “, разясни тя.
Според нея, поради удължителния закон, са били признати промени. „ Всички разноски за ток, вода и консумативи се усилват, а с това и тези за прехрана. Половината от тях към този момент за изразходвани. Може да се понижи издръжката, само че това значи държавните структури да не могат да действат. Както приходните, по този начин и разходните ограничения в бюджета за тази година са с кратковременен резултат. Те оказват въздействие в този момент, останалите се създават и ще бъдат включени в план-сметката за 2027 година “, акцентира Петкова.
Вдигането на оптималния застрахователен приход носи и права, добави тя. Според тезата на зам.-министъра се разисква ограничаване във тип на горен предел на възнагражденията и за в допълнение материално стимулиране по отношение на заплатите в администрацията. „ Средно се получава по 250-350 евро на тримесечие, като има изключения. Затова ще се ограничи самостоятелният таван “, означи тя.
Зам.-министърът посочи, че всеки шеф ще реши самостоятелно каква е нуждата от съкращения и оптимизация на личен състав. „ Сивият бранш е фискален запас, страната би трябвало да събере средствата от него. Усилията ни са ориентирани към понижаване на този тип стопанска система. През 2026 година планираме усъвършенстваме на фискалния надзор върху високорисковите бързооборотни артикули - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Втората мярка е цифров надзор върху цялата верига на доставки на горива. Третата е за засилен надзор върху електронната търговия. Пример е фактът, че към 70% от нощувките не се записват и не се заплащат налози върху тях “, изясни още тя.
Припомняме, че през вчерашния ден държавното управление показа проектабюджета 2026 година, който планува доходи под 50 милиарда евро и разноски над 56 милиарда евро, при бюджетен недостиг от 7,4% от Брутният вътрешен продукт. Основната цел е дефицитът да бъде понижен до 5,7% през 2026 година и под 3% до 2028 година, без да се понижават приходите на жителите.
За увеличение на приходите се плануват по-висок оптимален застрахователен приход, нарастване на винетните и тол таксите, по-високи акцизи върху цигарите и нови данъчни ограничения в хазартния бранш. Държавните чиновници ще стартират поетапно да заплащат персонални осигуровки, като чистите им хонорари ще бъдат обезщетени. Не се планува заледяване на минималната работна заплата, само че се трансформира механизмът за определянето ѝ.
Бюджетът включва спомагателни средства за опазване на здравето, обучение, просвета и общински вложения, а финансовите разноски са планувани на 9,36 милиарда евро. Очакваният стопански напредък е 2,6%, инфлацията в края на годината – 5,2%, а оптималният размер на новия държавен дълг може да доближи 10,1 милиарда евро.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ