Среща с Майкъл Флетли - такъв какъвто не се го

Среща с Майкъл Флетли - подобен какъвто не се го виждали. Ако не ви вълнуват танците му - приемете го като безвъзмездна мотивационна лекция от един мъж, който побеждава рака пре 2003 година и който до 35 година е бил безпаричен копач на канали, а в този момент е оценен на повече 350 милиона $. Може да го видите онлайн във Варна и за цели два спектакъла в София.

Наричат го „ Властелинът на танца “. От първата ни среща в София са минали 9 години. През февруари светът научи, че Флейтли е претърпял интервенция от „ нападателна “ форма на рак и е под лекарско наблюдаване. 3 месеца по-късно започваме уговореното изявление, в което трябваше да има неразрешени въпроси. До края му обаче, такива не останаха.

Тъй като сме в Будапеща , да стартираме от въпрос за цената на триумфа Ви и един диалог , който имате тук с Вашите лекари тъкмо преди 23 години , когато Ви споделят : „ Слушай , ти си най - положителният , само че би трябвало да спреш . Трябва да пощадиш тялото си . “ Какво значеше това за Вас тогава - когато сте във върхова форма , на върха на славата ?

Беше унищожителна вест, опустошителна. Няма да неистина. Дори не мога да хвана дирята какъв брой инжекции има под капачките на колената ми. И в краката ми. И в глезените. Днес имам проблеми с гръбначния дирек. С прешлените. Имам и някои неща за оправяне по колената. Имам раздран мускул на десния прасец, който в никакъв случай няма да заздравее изцяло. Имам две скъсани ахилесови сухожилия. Счупена кост – като фрактура вид зелена клонка – на един от пръстите на краката. И двете ми раменни стави са за сменяне.
Така че доста съм дал за изкуството си. Но не бих го сменил за нищо на света, в никакъв случай. Защото това е доказателството, че последвах фантазията си. И съумях! Когато усетя болката заран, до момента в който се пробвам да стана от леглото, благодаря на Господ. Благодаря ти, Боже, че ми даде тази опция и аз не я пропилях. За това става въпрос. И бих посъветвал всеки младеж, който гледа вашето предаване - в случай че вярвате в себе си и работите задоволително интензивно - може да постигнете всичко на този свят. Следвайте фантазията си. Нищо не е невероятно.

В свое изявление споделяте : „ Първата ми работа беше да копая канали и нямах никакви пари , до момента в който станах на 35 “ . Дали и по какъв начин се трансформира гледната точка и манталитетът когато пристигна огромният пробив ?

Снимка: bTV

Да, само че дори не знам по какъв начин да го обясня. В основата на канала ти виждаш действителността, жестоката действителност и макар нея би трябвало да продължаваш да работиш. Началникът на промяната все не ти дава отмора. Трябва да не спираш да работиш. Ръчният труд, работа с ръце, не е лесна. Особено за хора като мен. Аз съм доста слаб и ми беше много мъчно. На дъното на канала си вършех работата - това, което трябваше да свърша, с цел да храня себе си и фамилията си. Но в сърцето и мислите си, до момента в който копаех - аз в действителност бях на сцената на „ Медисън Скуеър Гардън “ с група танцьори и в никакъв случай не се отхвърлих от тази фантазия. Колкото повече остарявах, всички, даже хората към мен споделяха: „ Невъзможно е! Не разбираш ли? Никога няма да успееш. Вече е прекомерно късно, ти си прекомерно остарял! Молим те, време е към този момент да пораснеш. “ Но аз отхвърлих, не ги послушах, не обърнах тил на фантазията си. И някак си Боговете се намесиха и аз получих своя късмет. Така че, когато първичният триумф ме споходи, когато видях публиката на крайници - не мога да опиша страстта в сърцето си, едвам сдържах сълзите си - след всичкото това време, най-сетне бях постигнал задачата си.

Когато зададох идващия въпрос, всички от екипа на Флейтли притихнаха. Помислих, че ще спрат изявлението.

Кога за последно плакахте ? В едно изявление четох - че е било когато взимате сина си от учебно заведение .

Да, това е красиво, и е правилно, само че за жалост то беше изместено от други страсти. Наскоро претърпях интервенция от рак и преди да ме отведат в операционната, трябваше да се сбогувам със брачната половинка ми и сина ми, при положение, че не се върна повече. В този миг не съумях да сдържа сълзите си.

Оттогава Майкъл Флейтли поучава приятелите, публиката и феновете си – „ да ценим всеки миг “. 

Разкажете ни за представленията в България . Какво да чакаме ?

Много се вълнуваме, че ще можем да покажем и в България специфичното издание на Lord of the Dance, което отбелязва нашата 25-годишнина. Това е страна, която постоянно ни е посрещала доста топло, публиката е невероятна, постоянно сме имали превъзходни мнения. Така че всички ние и всички наши танцьори нямаме самообладание да дойдем.

Колко танцьори ще забележим на сцената и какъв брой стъпки за цялото зрелище - някъде четох - повече от 150 000.

Не мога да ви кажа сигурно, тъй като варира от шоу на шоу. Може би ще има 35 души на сцената, доста огромен състав, чудесно готови до последния мускул. Те са в толкоз добра форма и толкоз подготвени, дори в този момент се Връщаме от Дъблин, където имахме цяла седмица с разпродадени представления, публиката беше на крайници всяка вечер. На премиерата имахме пет биса. Цели пет. Свидетели сме на тези реакции в множеството градове по света, където гастролираме. И по тази причина нямаме самообладание да доведем тази атмосфера, еуфория и в България и да се забележим там.