,fit(1920:897)&format=webp)
Отвъд сянката на „твърде голям, за да фалира“: Има ли решение ребусът на европейската банкова система
Докато Европа се стреми да укрепи позициите си в бързо изменящия се геополитически пейзаж, на напред във времето излезе ясна нужда: парите за финансиране на бъдещето съществуват, само че липсва финансова архитектура за тяхното потребление.
За да финансира цифровия и зелен преход, да укрепи груповата защита и да подтиква нововъведенията, Европа се нуждае от голям, мобилизиран капитал.
Така стартира коментара си в Euronews Фредерик Удеа, ръководител на Revolut за Западна Европа.
X Frédéric Oudéa Фредерик Удеа, ръководител на Revolut за Западна Европа
Макар че в този момент се употребява обединен контролен орган и значително хармонизирани пруденциални правила, механизмът, нужен за генериране и потребление на този капитал, остава политически стеснен. Заклещен сред изолирани национални мрежи, фрагментирани финансови пазари и разминаващи се локални практики, европейският банков бранш остава географски изолиран, продължава той.
За да се поправи това, е нужно да се развенчае надълбоко затвърден регулаторен мит, който оформя европейската политика от 2008 година насам: концепцията, че трансграничният мащаб по същността си основава систематичен риск.
Това не е по този начин. Ако Европа желае да отбрани икономическия си суверенитет и да спре да разчита на задгранични финансови институции, тя се нуждае от свои лични световни финансови водачи. Единният паневропейски вътрешен пазар е безспорното авансово изискване за построяването им, безапелационен е Удеа.
Цената на фрагментацията
След финансовата рецесия от 2008 година фокусът на регулаторната политика уверено се измества към националния протекционизъм. Опасявайки се от сюжета „ прекомерно огромен, с цел да банкрутира “, държавните управления подтикват банките да понижат риска, като се отдръпват в границите на личните си граници, продължава специалистът.
Резултатът е европейска банкова система, която е прекомерно фрагментирана, с цел да бъде конкурентоспособна.
Според Удеа е задоволително да погледнем цифрите, с цел да забележим геополитическата цена на тази тактика. Преди 2008 година европейските и американските банки са били на почти едно равнище.
Днес, защото Съединени американски щати действат като същински обединен пазар, една-единствена американска институция като JPMorgan Chase се прави оценка на по-висока стойност от десетте най-големи европейски банки, взети дружно.
Въпреки рационалната тактика, крайната нерешителност на Европа в предотвратяването на рецесиите от предишното води към самоизключване от световната стопанска система на бъдещето посредством прекалено контролиране.
Тази фрагментация поражда действителна финансова накърнимост. Когато банките са строго лимитирани в националните си граници, те стават рисково прекалено изложени на суверенния дълг на личната си страна.
Това основава прословутата „ порочна серпантина “: локализиран стопански потрес в една държава-членка неотложно сковава способността на локалните банки да отпускат заеми, лишавайки локалните компании от заеми тъкмо когато те се нуждаят от тях най-вече, добавя специалистът.
Според него е налице забележителна различна цена. Европа е изправена пред голям годишен недостиг от 620 милиарда евро за вложения в нововъведения и напредък.
Въпреки това, защото финансовите пазари остават изолирани, европейските компании в стадий на разгръщане са принудени да прекосят Атлантическия океан, с цел да си обезпечат финансиране в късен стадий, акцентира Удеа:
Ние разполагаме с остатък от капитал, само че страдаме от липса на финансовата инфраструктура, нужна за неговата готовност, като по този метод интензивно финансираме нашите световни съперници, до момента в който 33 трилиона евро от европейското благосъстояние остават неизползвани зад националните граници.
Мобилизирането на този капитал е методът, по който ще финансираме енергийния преход, ще модернизираме застаряващите ни системи за опазване на здравето и ще укрепим нашите групови отбранителни качества.
Фрагментацията, а не интеграцията, е същинският систематичен риск за Европа. Ако потрес засегне фрагментирана, локализирана система, тя се срутва. Ако засегне паневропейска система с трансгранична ликвидност, шокът се всмуква и размива, безапелационен е той.
Завършване на пазарната интеграция
Частният бранш потвърди, че има технология, способна да преодолее фрагментираните пазари в Европа. Но тя не може да поправи парализираната регулаторна рамка, която постоянно не съумява да следва темпото на нововъведенията.
В продължение на десетилетие Банковият съюз на Европейски Съюз остава на половина построен, система, характеризираща се с централизирани правила, съчетани с изолирани национални защитни мрежи.
За да се реализира прогрес, политиците би трябвало да се съсредоточат върху прагматични и незабавни ограничения: поощряване на мощна конвергенция сред националните схеми, подкрепена от рамки за гаранции и застраховки. Този метод обезпечава нужните защитни мрежи за здравословна трансгранична консолидация, позволяваща органично пораждане на паневропейски участници.
Извън Банковия съюз по-широките финансови пазари не престават да са възпрепятствани от бавния прогрес към същински Съюз за спестявания и вложения. Неравномерното използване на регулаторните разпореждания и националните „ спомагателни условия “ задържат вложенията в границите на границите, като лимитират свободния поток на капитал за нововъведенията, добавя Удеа.
Модел, основан в Европа, за Европа
Моделът без граници е точното лекарство против финансовата накърнимост на Европа.
Вместо мозайка от локални дъщерни сдружения, се нуждаем от унифицирани софтуерни инфраструктури, които да разрешават безпроблемна активност във всички 27 държави-членки. Това взема решение „ порочния кръг “, при който локализираното икономическо закъснение на един пазар естествено се стабилизира от силата на останалите 26.
От решаващо значение е, че това обезпечава финансовите канали, от които Европа се нуждае, като дава на жителите принадлежности за безпроблемно прекачване на средства от пасивни локални депозити към дейни паневропейски вложения, което оказва помощ за пренасочване на тези 33 трилиона евро, които стоят в безучастие, към действителната стопанска система, добавя още специалистът.
Като единствената европейска компания измежду десетте най-ценни частни софтуерни компании в света, Revolut потвърждава, че институция, основана в Европа, за Европа, може да оперира като световен сътрудник с колосите от Съединени американски щати и Китай. Това демонстрира, че паневропейският мащаб е главната основа за световно водачество, приключва той.
Вече не можем да разрешаваме прекомерно внимателният метод от предишното да диктува бъдещето ни. Европа разполага с гения, капитала и технологията, с цел да бъде водач в международен мащаб. Сега се нуждаем от решителни дейности, с цел да довършим започнатото, да обединим пазарите и да си възвърнем икономическия суверенитет.
За да финансира цифровия и зелен преход, да укрепи груповата защита и да подтиква нововъведенията, Европа се нуждае от голям, мобилизиран капитал.
Така стартира коментара си в Euronews Фредерик Удеа, ръководител на Revolut за Западна Европа.
X Frédéric Oudéa Фредерик Удеа, ръководител на Revolut за Западна Европа Макар че в този момент се употребява обединен контролен орган и значително хармонизирани пруденциални правила, механизмът, нужен за генериране и потребление на този капитал, остава политически стеснен. Заклещен сред изолирани национални мрежи, фрагментирани финансови пазари и разминаващи се локални практики, европейският банков бранш остава географски изолиран, продължава той.
За да се поправи това, е нужно да се развенчае надълбоко затвърден регулаторен мит, който оформя европейската политика от 2008 година насам: концепцията, че трансграничният мащаб по същността си основава систематичен риск.
Това не е по този начин. Ако Европа желае да отбрани икономическия си суверенитет и да спре да разчита на задгранични финансови институции, тя се нуждае от свои лични световни финансови водачи. Единният паневропейски вътрешен пазар е безспорното авансово изискване за построяването им, безапелационен е Удеа.
Цената на фрагментацията
След финансовата рецесия от 2008 година фокусът на регулаторната политика уверено се измества към националния протекционизъм. Опасявайки се от сюжета „ прекомерно огромен, с цел да банкрутира “, държавните управления подтикват банките да понижат риска, като се отдръпват в границите на личните си граници, продължава специалистът.
Резултатът е европейска банкова система, която е прекомерно фрагментирана, с цел да бъде конкурентоспособна.
Според Удеа е задоволително да погледнем цифрите, с цел да забележим геополитическата цена на тази тактика. Преди 2008 година европейските и американските банки са били на почти едно равнище.
Днес, защото Съединени американски щати действат като същински обединен пазар, една-единствена американска институция като JPMorgan Chase се прави оценка на по-висока стойност от десетте най-големи европейски банки, взети дружно.
Въпреки рационалната тактика, крайната нерешителност на Европа в предотвратяването на рецесиите от предишното води към самоизключване от световната стопанска система на бъдещето посредством прекалено контролиране.
Тази фрагментация поражда действителна финансова накърнимост. Когато банките са строго лимитирани в националните си граници, те стават рисково прекалено изложени на суверенния дълг на личната си страна.
Това основава прословутата „ порочна серпантина “: локализиран стопански потрес в една държава-членка неотложно сковава способността на локалните банки да отпускат заеми, лишавайки локалните компании от заеми тъкмо когато те се нуждаят от тях най-вече, добавя специалистът.
Според него е налице забележителна различна цена. Европа е изправена пред голям годишен недостиг от 620 милиарда евро за вложения в нововъведения и напредък.
Въпреки това, защото финансовите пазари остават изолирани, европейските компании в стадий на разгръщане са принудени да прекосят Атлантическия океан, с цел да си обезпечат финансиране в късен стадий, акцентира Удеа:
Ние разполагаме с остатък от капитал, само че страдаме от липса на финансовата инфраструктура, нужна за неговата готовност, като по този метод интензивно финансираме нашите световни съперници, до момента в който 33 трилиона евро от европейското благосъстояние остават неизползвани зад националните граници.
Мобилизирането на този капитал е методът, по който ще финансираме енергийния преход, ще модернизираме застаряващите ни системи за опазване на здравето и ще укрепим нашите групови отбранителни качества.
Фрагментацията, а не интеграцията, е същинският систематичен риск за Европа. Ако потрес засегне фрагментирана, локализирана система, тя се срутва. Ако засегне паневропейска система с трансгранична ликвидност, шокът се всмуква и размива, безапелационен е той.
Завършване на пазарната интеграция
Частният бранш потвърди, че има технология, способна да преодолее фрагментираните пазари в Европа. Но тя не може да поправи парализираната регулаторна рамка, която постоянно не съумява да следва темпото на нововъведенията.
В продължение на десетилетие Банковият съюз на Европейски Съюз остава на половина построен, система, характеризираща се с централизирани правила, съчетани с изолирани национални защитни мрежи.
За да се реализира прогрес, политиците би трябвало да се съсредоточат върху прагматични и незабавни ограничения: поощряване на мощна конвергенция сред националните схеми, подкрепена от рамки за гаранции и застраховки. Този метод обезпечава нужните защитни мрежи за здравословна трансгранична консолидация, позволяваща органично пораждане на паневропейски участници.
Извън Банковия съюз по-широките финансови пазари не престават да са възпрепятствани от бавния прогрес към същински Съюз за спестявания и вложения. Неравномерното използване на регулаторните разпореждания и националните „ спомагателни условия “ задържат вложенията в границите на границите, като лимитират свободния поток на капитал за нововъведенията, добавя Удеа.
Модел, основан в Европа, за Европа
Моделът без граници е точното лекарство против финансовата накърнимост на Европа.
Вместо мозайка от локални дъщерни сдружения, се нуждаем от унифицирани софтуерни инфраструктури, които да разрешават безпроблемна активност във всички 27 държави-членки. Това взема решение „ порочния кръг “, при който локализираното икономическо закъснение на един пазар естествено се стабилизира от силата на останалите 26.
От решаващо значение е, че това обезпечава финансовите канали, от които Европа се нуждае, като дава на жителите принадлежности за безпроблемно прекачване на средства от пасивни локални депозити към дейни паневропейски вложения, което оказва помощ за пренасочване на тези 33 трилиона евро, които стоят в безучастие, към действителната стопанска система, добавя още специалистът.
Като единствената европейска компания измежду десетте най-ценни частни софтуерни компании в света, Revolut потвърждава, че институция, основана в Европа, за Европа, може да оперира като световен сътрудник с колосите от Съединени американски щати и Китай. Това демонстрира, че паневропейският мащаб е главната основа за световно водачество, приключва той.
Вече не можем да разрешаваме прекомерно внимателният метод от предишното да диктува бъдещето ни. Европа разполага с гения, капитала и технологията, с цел да бъде водач в международен мащаб. Сега се нуждаем от решителни дейности, с цел да довършим започнатото, да обединим пазарите и да си възвърнем икономическия суверенитет.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ