Разходите за социална защита в страната достигат 25 млрд. лв.
Средствата за обществена отбрана в България се разходват по доста канали. Те включват стратегиите по бюджета на Министерство на труда и обществената политика (МТСП), разноските по бюджетите на Националния застрахователен институт (НОИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), средствата за другите обществени услуги на общините и така нататък Картината е толкоз шарена, че е съвсем невероятно да се проследят в целокупност обществените разноски на страната и да се категоризират по функционалности.
Тук на помощ идва така наречен Европейска система за интегрирана статистика на обществената отбрана, която сплотява и разпределя по функционален симптом всички тези заплащания. Това лишава време, надлежно данните са с съвсем две години забавяне, само че пък дават информация, която е извънредно потребна. Тази седмица НСИ разгласява цялостните данни за 2021 година, които към този момент обгръщат както първичната реакция на пандемията, по този начин и курса към по-високи обществени разноски, стихотворец в интервала на политическа неустойчивост.
Разходите за обществена отбрана в страната доближават 25,4 милиарда лева през 2021 година, като регистрират растеж от близо 16% по отношение на 2020 година Спрямо интервала преди пандемията (2019 г.) средствата за обществена отбрана нарастват с близо 6,2 милиарда лева или 32% растеж за две години. Разбивката по функционалности е показателна за посоката на обществената политика в страната. Близо 45% от средствата са насочват за навършена възраст – това са главно пенсиите през Национален осигурителен институт. Ако прибавим и 5% за наследници, което също е тип пенсия, изплащана през Национален осигурителен институт, то пенсиите заемат половината от разноските за обществена отбрана.
Други 29% са за болест и здравна грижа – тук влизат както разноските на НЗОК, по този начин и здравните грижи, финансирани директно от страната. На последващо място с близо 9% са средствата за неработоспособност, в това число инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания. Също с близо 9% са другите разноски за фамилии и деца, в това число средствата за майчинство, месечните помощи за фамилии и деца и разнообразни услуги за фамилиите и децата предоставяни от общините.
Динамиката през последните две години демонстрира сериозния растеж на средствата за навършена възраст и наследници, като разноските по тези две функционалности нарастват с 3,4 милиарда лева за две години. На процедура във всички функционалности се регистрира растеж на заплащанията. Най-сериозният растеж – 59% за две години – се следи в областта на общественото изключване.
Това е класическото обществено подкрепяне, което обичайно заема прекомерно дребна част от обществената отбрана у нас – към 400 млн. лева или по 1,6% от всички средства за обществена отбрана. Ръстът на разноските е привързан с смяната в някои стратегии на общественото подкрепяне, които разшириха своето покритие. Най-ниският растеж е при средствата за безработица, които в действителност се усилиха през 2020 година в резултат на изгубените работни места в първите месеци на пандемията, само че през 2021 година пазарът на труда се възвърне и компенсациите от бюрата по труда се коригираха надолу.
Общата конструкция на обществената отбрана не търпи дълбоки промени, като остава доминирана от пенсиите и здравните заплащания, както и от необятните стратегии за поддръжка на хора с увреждания и фамилии с деца. На този декор остават в действие предложенията на ИПИ за 1) обвързване на обществените прехвърляния с резултата, в това число въвеждане на рентабилен критерии във всички стратегии и пренасочване на средства от необятни и неефективни стратегии към стратегии с висока устременост и ефективност; и 2) сложен метод и преформатиране на обществените услуги по отношение на потребностите и интеграция на другите модели за поддръжка в домашна среда.
Източник: Институт за пазарна икономика
Тук на помощ идва така наречен Европейска система за интегрирана статистика на обществената отбрана, която сплотява и разпределя по функционален симптом всички тези заплащания. Това лишава време, надлежно данните са с съвсем две години забавяне, само че пък дават информация, която е извънредно потребна. Тази седмица НСИ разгласява цялостните данни за 2021 година, които към този момент обгръщат както първичната реакция на пандемията, по този начин и курса към по-високи обществени разноски, стихотворец в интервала на политическа неустойчивост.
Разходите за обществена отбрана в страната доближават 25,4 милиарда лева през 2021 година, като регистрират растеж от близо 16% по отношение на 2020 година Спрямо интервала преди пандемията (2019 г.) средствата за обществена отбрана нарастват с близо 6,2 милиарда лева или 32% растеж за две години. Разбивката по функционалности е показателна за посоката на обществената политика в страната. Близо 45% от средствата са насочват за навършена възраст – това са главно пенсиите през Национален осигурителен институт. Ако прибавим и 5% за наследници, което също е тип пенсия, изплащана през Национален осигурителен институт, то пенсиите заемат половината от разноските за обществена отбрана.
Други 29% са за болест и здравна грижа – тук влизат както разноските на НЗОК, по този начин и здравните грижи, финансирани директно от страната. На последващо място с близо 9% са средствата за неработоспособност, в това число инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания. Също с близо 9% са другите разноски за фамилии и деца, в това число средствата за майчинство, месечните помощи за фамилии и деца и разнообразни услуги за фамилиите и децата предоставяни от общините.
Динамиката през последните две години демонстрира сериозния растеж на средствата за навършена възраст и наследници, като разноските по тези две функционалности нарастват с 3,4 милиарда лева за две години. На процедура във всички функционалности се регистрира растеж на заплащанията. Най-сериозният растеж – 59% за две години – се следи в областта на общественото изключване.
Това е класическото обществено подкрепяне, което обичайно заема прекомерно дребна част от обществената отбрана у нас – към 400 млн. лева или по 1,6% от всички средства за обществена отбрана. Ръстът на разноските е привързан с смяната в някои стратегии на общественото подкрепяне, които разшириха своето покритие. Най-ниският растеж е при средствата за безработица, които в действителност се усилиха през 2020 година в резултат на изгубените работни места в първите месеци на пандемията, само че през 2021 година пазарът на труда се възвърне и компенсациите от бюрата по труда се коригираха надолу.
Общата конструкция на обществената отбрана не търпи дълбоки промени, като остава доминирана от пенсиите и здравните заплащания, както и от необятните стратегии за поддръжка на хора с увреждания и фамилии с деца. На този декор остават в действие предложенията на ИПИ за 1) обвързване на обществените прехвърляния с резултата, в това число въвеждане на рентабилен критерии във всички стратегии и пренасочване на средства от необятни и неефективни стратегии към стратегии с висока устременост и ефективност; и 2) сложен метод и преформатиране на обществените услуги по отношение на потребностите и интеграция на другите модели за поддръжка в домашна среда.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ