Първите българи във Филипопол живеели в землянки
Средновековните българи не са харесвали градската просвета и обичай. Това личи изключително добре от откритите остатъци от землянките, в които са живеели в Пловдив. В тях от средата на 9. до 12. век живеят първите българи - поданици на Филипопол. Това описа пред Пловдивското историческо общество доцент доктор Камен Станев. През кариерата си той е изследвал разнообразни археологически обекти от пловдивската градска среда.
Когато българите идват тук, демонстрират, че не обичат градската просвета. Утвърдени градски общности през първото българско царство е имало единствено в Северна България - в региона на Плиска и Преслав, споделя доктор Камен Станев. Първите българи се заселват в града по времето на хан Маламир. Филипопол е български град от 30-те години на 9. век до завладяването му от княз Светослав през 970 година.
След това е византийски чак до Второто българско царство. Тогава над две десетилетия е част от Латинската империя. „ Филипопол първи пада под византийска власт и финален се освобождава от огромните български градове ”, споделя Камен Станев. Преди това, по време на ръководството на Крум, градът също е превземан. Има находки, които демонстрират, че е имало палежи.
Един надпис от 816 година изяснява ясно дефинираните граници сред Империята и Българското ханство. Тогава градът към момента остава византийски, но българите получават дребен анклав на юг от река Марица. „ Тази дребна линия земя става стратегическа, тъй като византийските търговци би трябвало да минават през българска територия, с цел да стигнат до Филипопол. В противоположен случай би трябвало да избират път през Родопите ”, изяснява доктор Станев.
До средата на 12. век средновековните българи живеят на територията на Филипопол в землянки. Това са вкопани на метър в земята къщи. В Северна България те съществуват до началото на 20. век. Науката ги назовава уземни къщи. Използват се от нашите предшественици повече от 1000 години.
Землянките на средновековните българи във Филипопол са с размери 3 на 3 метра. Това е всеобщият модел. Стърчат не повече от метър над земята и са били покрити със плява. „ В единия ъгъл тези землянки са имали огнище. Това са били всеобщите жилища на българите във Филипопол ”, споделя доцент доктор Станев.
Преди идването на предците ни популацията на града било намаляло доста. „ Отношението на българите към градския обичай са се отразили и върху статута на Пловдив по-късно. Дори не сме сигурни дали в този ранен интервал, когато идват българите, градът е бил административен център. Много е евентуално да е бил зависещ на различен феодален град, като Копсис (крепостта Анево) ”, споделя пловдивският историк.
Лека-полека Филипопол още веднъж стартира да се развива и по времето, когато идват кръстоносците, към този момент се знае, че е доста богат и цветен. При Втория кръстоносен поход в града идват доста немски рицари. Тогава се загатва, че тук работят доста кръчми. Има археологически находки на керамика, които демонстрират, че тогавашните пловдивчани не пиели единствено вино.
Открит е дребен глинен съд, който не може да е за вино. „ Може да е бил за пикантен сос или нещо друго ”, споделя доцент Станев. Дали това друго не е ракия? Науката не може да каже по безапелационен метод. Рицарите даже убиват един магьосник, който прави зрелище с гълтане на змии. Накарали го да каже по какъв начин прави номера си, а той отказал. Инцидентът е станал на западните скатове на Небет тепе.
Извън Филипопол има доста битки с недисциплинираните немци. При Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса към този момент се загатва за голямото количество скъпи къщи в града. Кръстоносната войска остава тук няколко месеца и прави всевъзможни пакости. Някои къщи отчасти са подпалени.
Чума и славяни
Един от интервалите на Балканския полуостров, за които съвсем няма писмени данни, е сред 7. и 8. век. В началото има няколко огромни аварски нашествия. Идват и славяните. Това, комбинирано с чумата, води до загиване на вътрешните балкански градове.
Сердика (София) по това време е изцяло изоставена. Не знаем какво става и в Пловдив, тъй като няма следи от археология от 7. век. През това тъмно време оцеляват единствено византийските градове по черноморското крайбрежие, и то до Месемврия. Там животът продължава да кипи, има открити некрополи и писмени сведения за това време.
Хан Крум заселва хиляди ромейци оттатък Дунав
При войните сред България и Византия нашата войска постоянно унищожава крепостните стени на превзетите градове. Това се прави, когато се реши, че нямаме задоволително запаси, с цел да ги задържим. „ Не става въпрос за изцяло побутване.
Това е невероятно, тъй като на някои места в града зидовете са дебели над три метра. Достатъчно е да бъде разрушена портата и кулите до нея. След това в мирните контракти наложително съществува уговорка след войната да не се възвръщат крепостните стени ”, изясни доцент Камен Станев.
При такива рейдове се отвлича и популацията. При Крум десетки хиляди ромейски жители са отведени оттатък Дунава. Има сведения, че са заселени в региона на Букурещ. Други чак до Молдова. „ Тогава не се е гледало на земята като на благосъстояние. Богатството идва от многочисленото население, което заплаща налози и носи доходи ”, акцентира доцент Станев.
Тези отвлечени византийци в никакъв случай не остават вечно на новите места. След време при други политически действителности империята е изпращала кораби да ги връща по родните им места.
Преселението на арменците
През 10. и 11. век, откакто пада отново под византийска власт, във Филипопол са докарани арменци павликяни. Второто многочислено преселение е на православни арменци и е осъществено през 986 година.
„ Интересното е, че тогава има естествена миграция и на българско население от Северна България. Става нещо като в този момент - едната част от страната стартира да се заселва в другата ”, изяснява доцент Станев. Може би този развой, както и в този момент, е бил по стопански аргументи.
20 000 набити на прът
Едно от жестоките набези над Пловдив през средновековието е дело на киевския княз Светослав. Знае се, че избива огромна част от популацията на града. Писмени източници загатват за 20 000 българи, набити на прът.
Вероятно става дума за борба със Западните български войски. Фактът, че идват да оказват помощ на града, към този момент демонстрира безспорния български темперамент на тукашното население.
Когато българите идват тук, демонстрират, че не обичат градската просвета. Утвърдени градски общности през първото българско царство е имало единствено в Северна България - в региона на Плиска и Преслав, споделя доктор Камен Станев. Първите българи се заселват в града по времето на хан Маламир. Филипопол е български град от 30-те години на 9. век до завладяването му от княз Светослав през 970 година.
След това е византийски чак до Второто българско царство. Тогава над две десетилетия е част от Латинската империя. „ Филипопол първи пада под византийска власт и финален се освобождава от огромните български градове ”, споделя Камен Станев. Преди това, по време на ръководството на Крум, градът също е превземан. Има находки, които демонстрират, че е имало палежи.
Един надпис от 816 година изяснява ясно дефинираните граници сред Империята и Българското ханство. Тогава градът към момента остава византийски, но българите получават дребен анклав на юг от река Марица. „ Тази дребна линия земя става стратегическа, тъй като византийските търговци би трябвало да минават през българска територия, с цел да стигнат до Филипопол. В противоположен случай би трябвало да избират път през Родопите ”, изяснява доктор Станев.
До средата на 12. век средновековните българи живеят на територията на Филипопол в землянки. Това са вкопани на метър в земята къщи. В Северна България те съществуват до началото на 20. век. Науката ги назовава уземни къщи. Използват се от нашите предшественици повече от 1000 години.
Землянките на средновековните българи във Филипопол са с размери 3 на 3 метра. Това е всеобщият модел. Стърчат не повече от метър над земята и са били покрити със плява. „ В единия ъгъл тези землянки са имали огнище. Това са били всеобщите жилища на българите във Филипопол ”, споделя доцент доктор Станев.
Преди идването на предците ни популацията на града било намаляло доста. „ Отношението на българите към градския обичай са се отразили и върху статута на Пловдив по-късно. Дори не сме сигурни дали в този ранен интервал, когато идват българите, градът е бил административен център. Много е евентуално да е бил зависещ на различен феодален град, като Копсис (крепостта Анево) ”, споделя пловдивският историк.
Лека-полека Филипопол още веднъж стартира да се развива и по времето, когато идват кръстоносците, към този момент се знае, че е доста богат и цветен. При Втория кръстоносен поход в града идват доста немски рицари. Тогава се загатва, че тук работят доста кръчми. Има археологически находки на керамика, които демонстрират, че тогавашните пловдивчани не пиели единствено вино.
Открит е дребен глинен съд, който не може да е за вино. „ Може да е бил за пикантен сос или нещо друго ”, споделя доцент Станев. Дали това друго не е ракия? Науката не може да каже по безапелационен метод. Рицарите даже убиват един магьосник, който прави зрелище с гълтане на змии. Накарали го да каже по какъв начин прави номера си, а той отказал. Инцидентът е станал на западните скатове на Небет тепе.
Извън Филипопол има доста битки с недисциплинираните немци. При Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса към този момент се загатва за голямото количество скъпи къщи в града. Кръстоносната войска остава тук няколко месеца и прави всевъзможни пакости. Някои къщи отчасти са подпалени.
Чума и славяни
Един от интервалите на Балканския полуостров, за които съвсем няма писмени данни, е сред 7. и 8. век. В началото има няколко огромни аварски нашествия. Идват и славяните. Това, комбинирано с чумата, води до загиване на вътрешните балкански градове.
Сердика (София) по това време е изцяло изоставена. Не знаем какво става и в Пловдив, тъй като няма следи от археология от 7. век. През това тъмно време оцеляват единствено византийските градове по черноморското крайбрежие, и то до Месемврия. Там животът продължава да кипи, има открити некрополи и писмени сведения за това време.
Хан Крум заселва хиляди ромейци оттатък Дунав
При войните сред България и Византия нашата войска постоянно унищожава крепостните стени на превзетите градове. Това се прави, когато се реши, че нямаме задоволително запаси, с цел да ги задържим. „ Не става въпрос за изцяло побутване.
Това е невероятно, тъй като на някои места в града зидовете са дебели над три метра. Достатъчно е да бъде разрушена портата и кулите до нея. След това в мирните контракти наложително съществува уговорка след войната да не се възвръщат крепостните стени ”, изясни доцент Камен Станев.
При такива рейдове се отвлича и популацията. При Крум десетки хиляди ромейски жители са отведени оттатък Дунава. Има сведения, че са заселени в региона на Букурещ. Други чак до Молдова. „ Тогава не се е гледало на земята като на благосъстояние. Богатството идва от многочисленото население, което заплаща налози и носи доходи ”, акцентира доцент Станев.
Тези отвлечени византийци в никакъв случай не остават вечно на новите места. След време при други политически действителности империята е изпращала кораби да ги връща по родните им места.
Преселението на арменците
През 10. и 11. век, откакто пада отново под византийска власт, във Филипопол са докарани арменци павликяни. Второто многочислено преселение е на православни арменци и е осъществено през 986 година.
„ Интересното е, че тогава има естествена миграция и на българско население от Северна България. Става нещо като в този момент - едната част от страната стартира да се заселва в другата ”, изяснява доцент Станев. Може би този развой, както и в този момент, е бил по стопански аргументи.
20 000 набити на прът
Едно от жестоките набези над Пловдив през средновековието е дело на киевския княз Светослав. Знае се, че избива огромна част от популацията на града. Писмени източници загатват за 20 000 българи, набити на прът.
Вероятно става дума за борба със Западните български войски. Фактът, че идват да оказват помощ на града, към този момент демонстрира безспорния български темперамент на тукашното население.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ