13 минути без да поемат дъх: Азиатските номади, превърнали се в хора тюлени
Средностатистическият здрав човек, който не е подготвен в статична апнея, може да задържи дъха си за най-много две минути под вода, като преди този момент има спомагателното преимущество да вдиша чист О2.
А в този момент си представете племе от хора, етнос, който е генетично приспособен да оцелява под вода без О2 приблизително най-малко 13 минути. Хората от племето „ баджау лаут “ от Югоизточна Азия не са особено подготвени в актуалната статична апнея, само че е открито, че са еволюирали физиологично и генетично, придобивайки нови характерности, които на процедура са ги трансформирали в хора тюлени.
The Bajau people know nothing but the sea. They are born, marry, and die in it, and live in boats or wooden houses in the middle of the water.
— NTR of Pharaoh Khonshu Heru (@AndroidPharaoh)
Рефлексът за гмуркане е група от автоматизирани реакции, които пораждат, когато лицето на дишащ въздух бозайник се потопи във водата. Кръвоносните съдове се свиват, далакът се свива, а сърдечната периодичност се забавя в отговор на дефицита на О2. Организмът ви се пробва да усили оптимално кислородните си запаси, до момента в който не съумеете още веднъж да вдишате О2. Свиването на слезката е изключително значимо, защото при него се освобождават червени кръвни кафези и се усилва кислородният потенциал на кръвта.
Морски номади
Народът „ баджу “ е морски, номадски, риболовен клан, който прекарва съвсем 60 % от живота си в надълбоко гмуркане под водата. Проучване от 2018 година, оповестено в списание Cell, открива, че те може би са еволюирали, с цел да имат по-големи далаци, по приблизителна оценка с 50 % по-големи от тези на средностатистическия човек. Това им разрешава да поддържат рефлекса за гмуркане доста по-дълго време, до момента в който са под вода. Увеличеният далак би означавал по-достатъчен контейнер от червени кръвни кафези за задачите на дълбочинното гмуркане. Повече червени кръвни телца биха означавали, че ще можете да пренасяте повече О2 в кръвта си, което ще разреши по-дълги гмуркания. По създание се усъвършенства успеваемостта на потребление на кислорода, който вдишваме.
„ Баджу “ са хора, които живеят в Индонезия, Малайзия и Филипините, в дълги лодки, известни като лепа. Те ловят риба за храна и идват в града единствено с цел да търгуват с други артикули или да търсят заслон от бурите. Те живеят в морето от доста епохи и преди към 200 години някои популации стартират да се заселват по крайбрежията, изключително в и по крайбрежията на Малайзия.
Те имат няколко обичайни метода за лов на риба, като най-разпространеният е гмуркането. Използвайки дървени очила и ръчни тежести, те плуват на дълбочина до 30 метра във водата, с цел да ловят риба за оцеляване. Обичат да се гмуркат и за избран тип морски краставици, известни като trepang, с които се подготвят локални деликатеси и супи.
Изследователите откриват, че членовете на племето, които не се гмуркат, имат и генетична разновидност на наедрял далак. Те подозират, че съответен ген, прочут като PDE10A, може да е виновен за разновидността при „ баджу “.
PDE10A управлява хормона на щитовидната жлеза, прочут като Т4, който усилва скоростта на метаболизма и се бори с ниските равнища на О2 по време на злополучие. Т4 е обвързван с по-големите размери на далака при мишките. Също по този начин мишките, които са били манипулирани да имат по-малки количества Т4, ще се окажат с по-малки далаци.
Some amazing facts & stories
A THREAD ‼️
- The Bajau people
—
А в този момент си представете племе от хора, етнос, който е генетично приспособен да оцелява под вода без О2 приблизително най-малко 13 минути. Хората от племето „ баджау лаут “ от Югоизточна Азия не са особено подготвени в актуалната статична апнея, само че е открито, че са еволюирали физиологично и генетично, придобивайки нови характерности, които на процедура са ги трансформирали в хора тюлени.
The Bajau people know nothing but the sea. They are born, marry, and die in it, and live in boats or wooden houses in the middle of the water.
— NTR of Pharaoh Khonshu Heru (@AndroidPharaoh)
Рефлексът за гмуркане е група от автоматизирани реакции, които пораждат, когато лицето на дишащ въздух бозайник се потопи във водата. Кръвоносните съдове се свиват, далакът се свива, а сърдечната периодичност се забавя в отговор на дефицита на О2. Организмът ви се пробва да усили оптимално кислородните си запаси, до момента в който не съумеете още веднъж да вдишате О2. Свиването на слезката е изключително значимо, защото при него се освобождават червени кръвни кафези и се усилва кислородният потенциал на кръвта.
Морски номади
Народът „ баджу “ е морски, номадски, риболовен клан, който прекарва съвсем 60 % от живота си в надълбоко гмуркане под водата. Проучване от 2018 година, оповестено в списание Cell, открива, че те може би са еволюирали, с цел да имат по-големи далаци, по приблизителна оценка с 50 % по-големи от тези на средностатистическия човек. Това им разрешава да поддържат рефлекса за гмуркане доста по-дълго време, до момента в който са под вода. Увеличеният далак би означавал по-достатъчен контейнер от червени кръвни кафези за задачите на дълбочинното гмуркане. Повече червени кръвни телца биха означавали, че ще можете да пренасяте повече О2 в кръвта си, което ще разреши по-дълги гмуркания. По създание се усъвършенства успеваемостта на потребление на кислорода, който вдишваме.
„ Баджу “ са хора, които живеят в Индонезия, Малайзия и Филипините, в дълги лодки, известни като лепа. Те ловят риба за храна и идват в града единствено с цел да търгуват с други артикули или да търсят заслон от бурите. Те живеят в морето от доста епохи и преди към 200 години някои популации стартират да се заселват по крайбрежията, изключително в и по крайбрежията на Малайзия.
Те имат няколко обичайни метода за лов на риба, като най-разпространеният е гмуркането. Използвайки дървени очила и ръчни тежести, те плуват на дълбочина до 30 метра във водата, с цел да ловят риба за оцеляване. Обичат да се гмуркат и за избран тип морски краставици, известни като trepang, с които се подготвят локални деликатеси и супи.
Изследователите откриват, че членовете на племето, които не се гмуркат, имат и генетична разновидност на наедрял далак. Те подозират, че съответен ген, прочут като PDE10A, може да е виновен за разновидността при „ баджу “.
PDE10A управлява хормона на щитовидната жлеза, прочут като Т4, който усилва скоростта на метаболизма и се бори с ниските равнища на О2 по време на злополучие. Т4 е обвързван с по-големите размери на далака при мишките. Също по този начин мишките, които са били манипулирани да имат по-малки количества Т4, ще се окажат с по-малки далаци.
Some amazing facts & stories
A THREAD ‼️
- The Bajau people
—
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ