Какво е бъдещето на кафето в новата климатична реалност?
Средната дълготрайност на живота на една кафеена ферма е към 30 години, само че може да доближи и към 50 години. Поради тази причина съществуващите плантации за кафе ще бъдат очевидци на изменението на климата. Широко публикуваните и желани сортове като Arabica имат дребна генетична база, което ги прави по-малко адаптивни към разнообразни климатични условия. Повишаването на температурите в регионите, където се отглежда кафе, както и по-продължителните засушавания и рискови метеорологични събития водят до понижаване на добивите, утежняване на качеството и по-честа поява на вредители и заболявания. Очакванията са, че в случай че търсенето на кафе продължи да нараства в комбиниране с понижени обработваеми площи и продуктивност, ще се сблъскаме с сдържан до сериозен дефицит на обичаната напитка и то още в границите на няколко десетилетия.
Заплахата от изменението на климата в допълнение се укрепва от дългото време за осъществяване на ограниченията за адаптиране, като да вземем за пример внедряване на нови сортове, устойчиви на топлинен стрес, което може отнеме десетки години. Предизвикателствата пред бранша могат да бъдат преодолени посредством нови способи на развъждане като отчасти помрачаване, агролесовъдство и предпазване на биоразнообразието на кафеените растения посредством възобновяване и запазване на естествената им среда.
Земеделският бранш е един от секторите, които се чака да бъдат доста наранени от изменението на климата заради чувствителността на културите към повишение на температурата и дефицита на вода. Някои от негативните резултати включват понижаване на добива и качеството на културите и увеличение на заразяването с вредители и заболявания, което води до стесняване на производството в международен мащаб (IPCC 2014). Тези последици от изменението на климата са провокации пред дребните фермерски предприятия и кооперативи, доста от които са подвластни от дъждовното напояване и имат стеснен достъп до финансови средства и механически нововъведения.
Как климатичните промени могат да обиден производството на кафе?
Кафето е просвета, която се отглежда в над 25 милиона, най-вече дребни фамилни ферми, допълнително от 60 страни в тропиците и е мощно приспособена към локалния климат. Добивът на кафе е подвластен от климатичните условия, изключително по време на вегетативните и репродуктивните етапи на растението. Повишените температури в композиция с дефицит на превалявания оказват мощно негативно влияние върху цъфтежа, плододаването и качеството на зърната.
Освен това климатичните промени също управляват разпространяването на съществени вредители и заболявания
като „ наслойка “ по листата на кафето, породена от патогена Hemileia vastatrix, който провокира смяна в цвета на листата от зелено в жълто-кафеникаво. Накрая растението губи всички свои листа, както и опцията да създава зърна. Друг пакостник – кафееният бръмбар Hypothenemus hampei, също се засилва още повече при покачване в температурите. Той пробива зърната на кафето, което може да понижи добива и качеството му и да усили доста индустриалните разноски.
Латинска Америка създава съвсем 85% от международната Арабика и нейното кафе е в заплаха. Кафето Арабика се самоопрашва и се популяризира по света безусловно от шепа семена. В резултат на това култивираната Арабика е генетично слаба и неспособна да издържи или да се приспособява към заболяванията и изменящия се климат, които нарушават производството. Ръждата по листата на кафето, която е унищожавала районите за развъждане на кафе и преди, погубвайки цялата промишленост на Цейлон (сега Шри Ланка) в края на 19-ти век, заплашва кафеената промишленост на Латинска Америка в наши дни.
Косвените резултати от рисковите температури и засушавания, които се отразяват отрицателно върху числеността на популациите на опрашителите и потребните инсекти, също водят до понижени добиви при кафето.
Излагането на намалени температури, развой, прочут като мръзнене, е изключително нездравословен за кафеените култури, засягайки растенията от сорта Робуста повече, в сравнение с сортовете Арабика заради по-високите температурни условия на типа (оптимални условия на напредък: от 22 до 26°C за Robusta и 18 до 22°C за Arabica ). Такова преохлаждане може да повреди хлоропластите в клетките на растението и на собствен ред да понижи скоростта на фотосинтезата, което се показва в по-ниски добиви и качество на реколтата. Следователно, производството на кафе зависи от постоянна климатична конюнктура за поддържане на добивите и по този метод на фермерския занаят.
Кафето е втората най-търгувана стока след петрола и способства доста за социално-икономическото развиване на доста от разрастващите се страни в тропиците,
като обезпечава поминъка на повече от 120 милиона души по света.
Бpитaнcĸoтo издaниe Теlеrgарh показва дъpжaвитe, в ĸoитo ce пиe нaй-мнoгo ĸaфe нa бaзa ĸoнcyмaция нa глaвa oт нaceлeниeтo. Нa челно място cе подреждат финлaндцитe, ĸоито пият пo 12 кг ĸaфe на чoвeĸ в paмĸитe нa eднa гoдинa, cпopeд cтaтиcтиĸaтa нa Meждyнapoднaтa opгaнизaция зa ĸaфe.
Дaннитe пocoчвaт, чe в Бългapия ce ĸoнcyмиpaт гoдишнo пo 2.9 кг oт oбoдpитeлнaтa нaпитĸa нa глaвa oт нaceлeниeтo , c ĸoeтo изпреварваме ceвepнaтa ни cъceдĸa Pyмъния, само че пък изоставаме от Гърция, където се употребяват 5.5 кг годишно.
Кои са най-големите производители на кафе в света?
Бразилия съставлява към 39% от международното произвеждане, следвана от Виетнам (17%), Колумбия (7%) и Етиопия и Индонезия (5%) за 2023/2024 година:
В допълнение към обществените и стопански изгоди, плантациите за кафе и съответно по този начин наречените „ засенчени “ ферми, също генерират обилни екосистемни услуги, в това число запазване на биоразнообразието, хващане на въглерод и отбрана на почвата от ерозия.
Арабика и Робуста: Каква е разликата?
Кафеените зърна Арабика идват от типа Coffea arabica , а тези на Робуста – от типа Coffea canephora . Съществуват и други типове кафе, само че те надалеч не са толкоз известни или търгувани по света. Зърната Арабика съставляват 60 – 70% от цялото произвеждане на кафе, до момента в който Робуста – към 20 – 25% . Растенията от сорта Арабика са по-трудни за развъждане: те са по-деликатни, дават по-малко количество кафеени череши и са доста по-податливи на заболявания като наслойка по кафето. Въпреки това, те са мощно ценени поради деликатния си усет и се отличават като добре уравновесени, сладки и с плодови или шоколадови нотки.
Робуста, въпреки това, има по-силен, по-суров и по-горчив усет поради по-високото наличие на кофеин. Смята се, че увеличеното наличие на кофеин, дружно с хлорогенната киселина (естествено срещащ се антиоксидант) е резултат от механизма за самоотбрана на растението за предотвратяване от вредители и заболявания. Растяща добре на по-ниска надморска височина, Робуста процъфтява в региони, където Арабиката би била нападната от гъбички и други заболявания и вредители. Дълго време репутацията на кафето Робуста като по-нискокачествено и горчиво на усет дефинира мястото му най-вече като разтворимо кафе, в авансово смлени кутии и вакуумно затворени опаковки еспресо.
Изменението на климата обаче осветява нуждата от вложение в генетично жизнеспособни сортове, които могат да устоят на провокациите на околната среда. Така от ден на ден и повече производители на кафе опитват с Робуста и го включват в разнообразни смеси и питиета. За да разкрие най-хубавите си усети, Робуста би трябвало да бъде обработена, изпечена и варена по друг метод от Арабика. Робуста, приготвена като Арабика, нормално не се смята за качествено кафе. Едно от огромните преимущества на Робуста обаче е доста по-голямото генетично многообразие от вид Арабика; множеството от хилядите му разновидности към момента не са проучени.
Ще има ли смяна на районите за развъждане на кафе?
По-голямата част от създаденото кафе в световен мащаб е от сорта Арабика. Климатичните модели обаче демонстрират, че изменението на климата и Арабиката са несъвместими, най-малко там, където сега се отглежда кафе.
Около 50% от актуалните земи за развъждане на кафе евентуално ще бъдат несъответствуващи за Арабика до 2050 година ,
съгласно изследване от 2022 година Бразилия, Виетнам, Колумбия и Индонезия, четири от най-големите производители, са в този лист. Фермерите там търсят способи да забавят тази повратна точка.
Положителната страна е, че локации по-далеч от екватора – като да вземем за пример американското крайбрежие на Персийския залив, китайската провинция Юнан и елементи от Уругвай и Аржентина – евентуално ще бъдат подобаващи за развъждане на кафе до 2050 година Благодарение на все по-благоприятния климат в Юнан, производството на кафе там прави незабравим скок с близо 500% от 2006 година насам.
Може ли отговорът да пристигна от дивите гори?
Кафеени гори в региона на Кафа в Етиопия, на към 480 км югозападно от Адис Абеба, са сърцето и родното място на кафето и едно от дребното места, където то към момента съществува в дивата природа. Растящо непринудено под короните на дърветата, горското кафе нито се култивира, нито се поддържа, а комплицирана система от наследствени права контролира кой може да събира плодовете на кафето, когато узреят през есента. Докато плодовете наподобяват сходни на техните култивирани братовчеди, самите дървета наподобяват друго. Папрати, цветни епифитни орхидеи и лиани се увиват към високите тънки дървета, които се извисяват, с цел да доближат светлината. Листата са редки, а плодовете на кафето – малко. Тъй като по-голямата част от силата им отива просто за оцеляване, те порастват постепенно и създават толкоз плодове, едвам се обезпечи оцеляването на типа. Биоразнообразието в Етиопия, изключително надълбоко в горите, е едно от най-големите в света и по калкулации Етиопия има 99,8% от генетичното многообразие на кафе Арабика. Тези облачни гори са освен родното място на кафето Арабика, само че и държат ключа към бъдещето на промишлеността.
Днес най-голямата опасност за дивата Арабика е изменението на климата. Силно сензитивен, типът може да оцелее единствено в стеснен диапазон от условия. Арън Дейвис, старши откривател в Кралските ботанически градини “Кю ” във Англия, и международен престиж в региона на кафето и изменението на климата, предвижда, че
до 2080 година местата, където може да пораства диво кафе, ще намалеят с 65%, съгласно най-хубавия сюжет, а в най-лошия – 99,7%, като популациите на дивите дървета от сорта Арабика понижават с 40 – 99%.
Семената на кафето не са пригодни да се съхраняват добре с стандартни способи и най-хубавото място за опазване им е в естественото му местообитание – дивата гора.
В продължение на десетилетия обезлесяването заплашва и кафеените гори дружно с тяхното генетично многообразие. Докато учените съхраняват диви сортове от други значими култури в банки със семена, семената на кафето не са пригодни да се съхраняват добре с такива стандартни способи. Населението на Етиопия е едно от най-бързо растящите в света – през 2000 година популацията е била 66 милиона души; а през днешния ден тя бележи 115 милиона. С подобен бърз напредък идва нуждата от повече земеделска земя и непрекъснатата опасност от обезлесяване. В началото на 20 век горите покриват към 35% от площта на страната, а през днешния ден те са единствено към 4%.
В Кафа, обезлесяването е овладяно с помощта на включването на региона в известна стратегия, която трансферира правото да се ръководят и употребяват възобновимите запаси на гората – диво кафе, мед, подправки като кардамон – от държавното управление към локалната общественост. В подмяна общността е виновна за опазването му.
Допълнителна отбрана идва и през 2010 година, когато ЮНЕСКО дефинира 760000 хектара за биосферен резерват “Кафа ”. Дом на към 650 000 души, резерватът включва 55% гора, в това число ¼ кафеена гора. През същата година ЮНЕСКО прибавя биосферния резерват Yayu Coffee Forest към своя предпазен лист, а през 2012 година и близкия биосферен резерват Sheka Forest, където кафето също пораства в естественото си местообитание.
Синтропичното агролесовъдство на помощ
Отглеждането на кафе на сянка е извънредно за множеството страни производителки, измежду които е и първенецът Бразилия. Повечето ферми там към момента гледат кафе навън, само че този метод може да не работи дълго време в новата климатична действителност.
Нова вяра дава по този начин нареченото синтропично агролесовъдство . Много от практиките за стабилно земеделие се основават на логиката на заместването на суровините. Химическите торове се заменят с органични (оборска тор, компост, зелено наторяване и др.), пластмасите с биоразградими материали, пестицидите с по-щадящи препарати. Начинът на мислене обаче към момента е доста непосредствен до този, на който се опълчват. Като цяло, те се борят с последствията от неналичието на подобаващи условия за здравословен напредък на растенията . Синтропичното земеделие, въпреки това, оказва помощ на фермера да възпроизведе и форсира естествените процеси на екологична сукцесия/приемственост и стратификация, като дава на всяко растение идеалните условия за неговото развиване. Това е способ, при който се засаждат дървета, шубраци и треви с висока компактност, тъй че да могат да се подрязват от време на време, осигурявайки задоволително светлина и органически материал, който да подхранва системата. Допълнителна изгода с изключение на светлина и тор, е резултатът от подмладяване на цялата система, което се получава след резитбата
Синтропичното агролесовъдство включва деликатно подкастряне на короната на кафеените дървета и балансиране на слънцето и сянката за попречване на гъбични болести. Докато подрязват, служащите натрупат листа и клони на земята. Биомасата задържа повече влага и се разлага, обогатявайки почвата с хранителни субстанции. Използването на овощни дървета за сянка и биомаса усъвършенства и продоволствената сигурност на производителите.
Какви са част от следствията?
Последните отчети сочат, че в случай че търсенето на кафе продължи да се усилва в исторически проект и в случай че се проявят предстоящите последствия от изменението на климата – да вземем за пример понижена продуктивност и понижаване на площите, подобаващи за развъждане на кафе – след по-малко от две десетилетия ще бъдем изправени пред сдържан до сериозен дефицит на кафе .
Промените в производството на кафе могат да доведат до дефицит на доставки, което води до повишение на цените и до неустойчивост на международния пазар на кафе. Това може да засегне както производителите, по този начин и потребителите, с евентуални верижни резултати върху стопанската система като цяло в районите на произвеждане на кафе.
Изменението на климата е новата действителност и последствията от него към този момент се усещат в развъждането и производството на кафе. Ясно е, че бъдещата сигурност на бранша зависи от ефикасни тактики за намаляване на последствията от климатичните промени и вложения в нови планове, както от страна на фермерите, по този начин и от производителите и международните марки. Те включват устойчиви практики като развъждане на сянка, агролесовъдство, съчетаване с други покривни култури, проучване и внедряване на приспособими сортове, както и вложение в инфраструктура като напоителни системи, оранжерии и други технологии за тропическо земеделие. Но единствено посредством групови старания в тази област може да се обезпечи стабилно бъдеще за всички участници във веригата за произвеждане и доставка на кафе.
Автор: Радина Калдамукова / Климатека
Радина Калдамукова е създател в Климатека. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за специалисти в региона на климатичните промени “Pioneers into practice ”, проведена от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в областта на климата – Climate-KIC. Има ползи в региона на агроекологията и нововъведенията в земеделието, аквапониката, устойчивото потребление на естествените запаси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото многообразие. Ентусиаст-градинар и последовател на биоземеделието.
В публикацията са употребявани материали от:
- Anthony F, Bertrand B, Quiros O et al (2001) Genetic diversity of wild coffee (Coffea arabica L.) using molecular markers. Euphytica 118:53–65. doi:10.1023/A:1004013815166
- Bilen, C.; El Chami, D.; Mereu, V.; Trabucco, A.; Marras, S.; Spano, D. A Systematic Review on the Impacts of Climate Change on Coffee Agrosystems. Plants 2023, 12, 102. https://doi.org/10.3390/plants12010102
- DaMatta FM (2004) Ecophysiological constraints on the production of shaded and unshaded coffee: a review. Field Crop Res 86:99–114. doi: 10.1016/j.fcr.2003.09.001
- Eskes AB, Leroy T (2008) Coffee Selection and Breeding. Coffee: Growing, Processing, Sustainable Production. Wiley-VCH Verlag GmbH, pp 57–86
- Grüter R, Trachsel T, Laube P, Jaisli I (2022) Expected global suitability of coffee, cashew and avocado due to climate change. PLoS ONE 17(1): e0261976. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0261976
- Neilson, J. and Wang, J.-H.Z. (2019), China and the changing economic geography of coffee value chains. Singapore Journal of Tropical Geography, 40: 429-451. https://doi.org/10.1111/sjtg.12279
- Phoebe Bracken, Paul J Burgess & Nicholas T Girkin (2023): Opportunities for enhancing the climate resilience of coffee production through improved crop, soil and water management, Agroecology and Sustainable Food Systems, DOI: 10.1080/21683565.2023.2225438 To link to this article: https://doi.org/10.1080/21683565.2023.2225438
- https://www.aa.com.tr/en/environment/brewing-crisis-how-climate-change-is-reshaping-coffee-production/3113886
- https://agendagotsch.com/en/the-best-coffee-of-the-year-is-from-syntropic-agriculture/
- https://civileats.com/2024/05/21/climate-solutions-for-the-future-of-coffee/
- https://icocoffee.org/global-knowledge-hub/
- https://fas.usda.gov/data/production/commodity/0711100
- https://www.sustaincoffee.org/assets/resources/Brazil_CountryProfile_Climate_Coffee_6-7.pdf
- https://money.bg/charts/v-koi-strani-se-pie-nay-mnogo-kafe-i-kade-e-balgariya.html
