Мотивът за страха у Радев и Манолова
Сред най-унищожените от пропагандата облици е този на връх " Св. Никола " (Шипка) и случилото се там през далечната 1877 година През него минава тематиката за националната еднаквост, заложена още от Вазов с мъчителния въпрос за подарената държавност, през него минава и сагата за русофилията, така значима за позиционирането ни в актуалната световна политика. Шипка е превърната в знак на българщинàта и всеки, изключително когато е изтъкнат публичен активист, се качва на този връх, с цел да покаже какъв брой милее за жанр и татковина и какъв брой високо се е издигнал - в директен и метафоричен смисъл - над злободневните ежби. Да си политик и да не си изтъкнал родолюбието си от връх Шипка, е все едно да си бил на екскурзия в Египет и да не си се снимал пред пирамидите.
И тази година от елитните политици, посетили връх " Св. Никола " (а това бяха всичко на всичко Мая Манолова и Румен Радев), за следващ път научихме, че като народ сме в отчайващо положение, научихме също и за какво. Защото сме мързеливи, неуверени, унили и страхливи. Тези аргументи уточни Президентът в следващата си мрачна тирада от ветровития връх. Понякога ми се коства, че измежду спийчрайтърите на Радев има някакъв надълбоко комплексиран човек, сходен по темперамент на андроида-параноид Марвин от " Пътеводител на галактическия стопаджия " - обезверен черноглед и суеверен. Вижте му единствено новогодишните речи, които Президентът (трябва да му признаем това) извършва безапелационно. Днес обаче е друго. Ако на всичките Нови Години в мандата на Радев трябваше да се нагнетява обезсърчение, с цел да разцъфти омразата към врага, то през днешния ден за какво? Кой през днешния ден е врагът? Радев, може би по инерция, продължава да се държи като протестър, забравяйки, освен че той е управник №1 в републиката, само че и че към този момент с изключение на против него и неговите производни, няма против кого другиго да се стачкува.
От своя страна Мая Манолова уточни, че България е страна, в която всекидневно се води " борба против тиранията, за независимост и за заслужен живот ". Кой е тиранинът? Османската империя, поради която вървим на Шипка, към този момент не е, монархофашизмът - също. Не е и тоталитаризмът, не е дори и Бойко Борисов. Кой тогава е тиранинът? Кой би могъл да е той в една суверенна парламентарна република с разделяне на управляващите?! Президентът? Неговият длъжностен министър-председател? Ако е някой от тях, то какво търси боркинята Манолова на връх Шипка, каква се явява - опълченец?
И двамата приказват за боязън. Радев: " Нямам грам подозрение, че всички ние дружно, с общи старания и взаимност, ще победим страха ". Манолова: " Нямаме право да сме страхливи , да превиваме тил и да се опасяваме ". От какво се опасяваме сега, кой боязън би трябвало " всички ние дружно " да преодолеем? Как тъкмо да стане това превъзмогване? Като Манолова получи третия мандат и сформира държавно управление? Като наесен, единни и с ария на уста, гласуваме на Радев втори мандат? И най-накрая:
Защо за политици като Манолова и Радев страхът е толкоз значим?
За Манолова и Радев страхът е толкоз значим, тъй като политици от този вид имат някаква стойност единствено в изключителни обстановки - когато народът се тресе и някой би трябвало да го хване за ръка, да го утеши. Такива политици постоянно се борят с някакъв дракон, непрекъснато оправят някаква несправедливост. Те са като Левски, който на въпроса какво ще прави, когато се освободи България, дал отговор (или най-малко са ни учили, че бил дал отговор така): " Ще отида да се боря за свободата на други нации! ". Такива не виреят в общество, в което всичко е наред. За тях мирът е гибел, те са като римски легиони, които закърняват, когато не водят война. Когато няма война, те ще я провокират преднамерено.
Мая Манолова сътвори новия си имидж като омбудсман и направи по този начин, че да забравим остарелия ѝ имидж на народен представител, номинирал Пеевски и защитаващ Орешарски. Новият ѝ имидж се съгради върху идеите на майки с заболели деца и онеправдани медицински сестри - все чувствителни и ярки тематики. Новият ѝ имидж е на герой за истина, тя не споделя какво би трябвало да пристигна, а какво би трябвало да си иде - тъкмо като Картаген, който би трябвало да бъде опустошен, преди да натоварим този апел с толкоз доста конотации. Когато почине последният изверг, когато бъде заличена и последната неправда, какво ще прави Мая Манолова? Не ѝ остава друго, с изключение на да постъпи като Апостола - да стане омбудсман на други потиснати нации и да поведе борба за техните майки и медицински сестри.
Подобно на нея и Румен Радев избра деструктивната линия на политическо държание. От самото начало той се фиксира в Бойко Борисов и цялата му по-нататъшна интензивност бе отдадена на неговото изчегъртване. Всяко деяние, всяка дума има за цел да бие по врага до цялостното му заличаване. И би трябвало да признаем, че Радев реализира не малко, което се отрази гибелно върху политическата обстановка и още по-лошо - върху политическите нрави за доста време напред. Отвори врати и изпусна демони, които мъчно ще бъдат натъпкани назад. Затова, даже когато е президент, даже когато страната се ръководи от държавно управление, назначено от него и формирано от изцяло подвластни от него министри, той отново приказва за боязън, за отчаяние и съмнение, които пречат на България да просперира. Говори по този начин, тъй като с цел да съществува, му е належащо чувството за рецесия, за невъзможност, нужно му е обезсърчение, с цел да се наведе той като грижовна майчица над легълцето на трескавото дете.
Излишно и обидно за интелигентността на читателя е да споделяме какъв брой нездравословен е този политически метод, при който у хората се нагнетява боязън и паника по всевъзможен начин, с цел да могат по-късно да бъдат " спасявани ", безкритични към качествата и желанията на " спасителите ". " Ох, единствено да свърши този призрачен сън, пък след туй да става каквото ще! " - това се чака гласоподавателите да си кажат. Нека не го забравяме, когато идващия път забележим следващото фаталистично лице в огромен проект на телевизионния екран. Нека не го забравяме, когато отново ни заговорят за боязън във връзка някой другояче прекрасен празник. Аман от спасители! Страна с историческа орис като нашата има доста справедливи проблеми, само че няма да се оправи с тях, до момента в който не се оправи със субективните. Най-голямата ни неволя са политиците, чиято витална среда е страхът, суматохата, отчаянието и катастрофичността. А такива сега са може би повече от половината. Лошото е, че подобен е и самият президент на републиката. Не ги възпроизвеждайте, тъй като и откакто ги възпроизведете, те ще ви донесат единствено боязън, суматоха, обезсърчение и катастрофичност. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, само че с изтънчена усмивка и esprit.
И тази година от елитните политици, посетили връх " Св. Никола " (а това бяха всичко на всичко Мая Манолова и Румен Радев), за следващ път научихме, че като народ сме в отчайващо положение, научихме също и за какво. Защото сме мързеливи, неуверени, унили и страхливи. Тези аргументи уточни Президентът в следващата си мрачна тирада от ветровития връх. Понякога ми се коства, че измежду спийчрайтърите на Радев има някакъв надълбоко комплексиран човек, сходен по темперамент на андроида-параноид Марвин от " Пътеводител на галактическия стопаджия " - обезверен черноглед и суеверен. Вижте му единствено новогодишните речи, които Президентът (трябва да му признаем това) извършва безапелационно. Днес обаче е друго. Ако на всичките Нови Години в мандата на Радев трябваше да се нагнетява обезсърчение, с цел да разцъфти омразата към врага, то през днешния ден за какво? Кой през днешния ден е врагът? Радев, може би по инерция, продължава да се държи като протестър, забравяйки, освен че той е управник №1 в републиката, само че и че към този момент с изключение на против него и неговите производни, няма против кого другиго да се стачкува.
От своя страна Мая Манолова уточни, че България е страна, в която всекидневно се води " борба против тиранията, за независимост и за заслужен живот ". Кой е тиранинът? Османската империя, поради която вървим на Шипка, към този момент не е, монархофашизмът - също. Не е и тоталитаризмът, не е дори и Бойко Борисов. Кой тогава е тиранинът? Кой би могъл да е той в една суверенна парламентарна република с разделяне на управляващите?! Президентът? Неговият длъжностен министър-председател? Ако е някой от тях, то какво търси боркинята Манолова на връх Шипка, каква се явява - опълченец?
И двамата приказват за боязън. Радев: " Нямам грам подозрение, че всички ние дружно, с общи старания и взаимност, ще победим страха ". Манолова: " Нямаме право да сме страхливи , да превиваме тил и да се опасяваме ". От какво се опасяваме сега, кой боязън би трябвало " всички ние дружно " да преодолеем? Как тъкмо да стане това превъзмогване? Като Манолова получи третия мандат и сформира държавно управление? Като наесен, единни и с ария на уста, гласуваме на Радев втори мандат? И най-накрая:
Защо за политици като Манолова и Радев страхът е толкоз значим?
За Манолова и Радев страхът е толкоз значим, тъй като политици от този вид имат някаква стойност единствено в изключителни обстановки - когато народът се тресе и някой би трябвало да го хване за ръка, да го утеши. Такива политици постоянно се борят с някакъв дракон, непрекъснато оправят някаква несправедливост. Те са като Левски, който на въпроса какво ще прави, когато се освободи България, дал отговор (или най-малко са ни учили, че бил дал отговор така): " Ще отида да се боря за свободата на други нации! ". Такива не виреят в общество, в което всичко е наред. За тях мирът е гибел, те са като римски легиони, които закърняват, когато не водят война. Когато няма война, те ще я провокират преднамерено.
Мая Манолова сътвори новия си имидж като омбудсман и направи по този начин, че да забравим остарелия ѝ имидж на народен представител, номинирал Пеевски и защитаващ Орешарски. Новият ѝ имидж се съгради върху идеите на майки с заболели деца и онеправдани медицински сестри - все чувствителни и ярки тематики. Новият ѝ имидж е на герой за истина, тя не споделя какво би трябвало да пристигна, а какво би трябвало да си иде - тъкмо като Картаген, който би трябвало да бъде опустошен, преди да натоварим този апел с толкоз доста конотации. Когато почине последният изверг, когато бъде заличена и последната неправда, какво ще прави Мая Манолова? Не ѝ остава друго, с изключение на да постъпи като Апостола - да стане омбудсман на други потиснати нации и да поведе борба за техните майки и медицински сестри.
Подобно на нея и Румен Радев избра деструктивната линия на политическо държание. От самото начало той се фиксира в Бойко Борисов и цялата му по-нататъшна интензивност бе отдадена на неговото изчегъртване. Всяко деяние, всяка дума има за цел да бие по врага до цялостното му заличаване. И би трябвало да признаем, че Радев реализира не малко, което се отрази гибелно върху политическата обстановка и още по-лошо - върху политическите нрави за доста време напред. Отвори врати и изпусна демони, които мъчно ще бъдат натъпкани назад. Затова, даже когато е президент, даже когато страната се ръководи от държавно управление, назначено от него и формирано от изцяло подвластни от него министри, той отново приказва за боязън, за отчаяние и съмнение, които пречат на България да просперира. Говори по този начин, тъй като с цел да съществува, му е належащо чувството за рецесия, за невъзможност, нужно му е обезсърчение, с цел да се наведе той като грижовна майчица над легълцето на трескавото дете.
Излишно и обидно за интелигентността на читателя е да споделяме какъв брой нездравословен е този политически метод, при който у хората се нагнетява боязън и паника по всевъзможен начин, с цел да могат по-късно да бъдат " спасявани ", безкритични към качествата и желанията на " спасителите ". " Ох, единствено да свърши този призрачен сън, пък след туй да става каквото ще! " - това се чака гласоподавателите да си кажат. Нека не го забравяме, когато идващия път забележим следващото фаталистично лице в огромен проект на телевизионния екран. Нека не го забравяме, когато отново ни заговорят за боязън във връзка някой другояче прекрасен празник. Аман от спасители! Страна с историческа орис като нашата има доста справедливи проблеми, само че няма да се оправи с тях, до момента в който не се оправи със субективните. Най-голямата ни неволя са политиците, чиято витална среда е страхът, суматохата, отчаянието и катастрофичността. А такива сега са може би повече от половината. Лошото е, че подобен е и самият президент на републиката. Не ги възпроизвеждайте, тъй като и откакто ги възпроизведете, те ще ви донесат единствено боязън, суматоха, обезсърчение и катастрофичност. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, само че с изтънчена усмивка и esprit.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ