Сред най-често срещаните нарушения на тия по-по-по…, но не и

Сред най-често срещаните нарушавания на тия по-по-по…, само че не и най-последни избори за парламент – отново предварителни, та чак по неотложност – било лепенето на предизборна пропаганда „ по контейнери за битови боклуци “. Че то къде другаде да се самоизхвърлят всички тези политпартийци, дето не просто заедно ненужни станаха. А напълно тъпанаро-просташки целокупно се изхвърлиха на боклука. На боклука на историята, откъдето пътят е един – към гъза на географията – и предизборно, а най-много следизборно. Или още по-образно казано: на майна си райна.

Тъкмо „ на майната си “ – на избори с предизвестения край „ отново от същото “, към този момент ни пращат „ определените “ за новия следващ хем скоростен, хем с включена ръчна спирачка парламент. Още преди да е проработил същият този парламент, дето отново единствено ще пили гуми. И ще се затрупва с „ историческия “ си отпадък, който създава, та да се запише на бунището на историята.

Ето по какъв начин върви писането сега – отново с чегъртане с перодръжка всеки против всеки. Като може би забавното е, в случай че на някой към момента му е забавно това политпартийно бунище, че досегашните 6-месечни ръководещи, най-сетне съумяха да се запишат в историята, и то без да нарушат конституцията. Подет е от всички останали „ историци “ починът им „ продължаваме смяната още преди да сме я почнали “. Под формата на „ продължаваме пре(раз)говорите преди да сме ги почнали “. Тия разговоро-преговори, дето да доведат до нещо друго от „ гъза на географията “, където към този момент четири пъти за година и половина вървим да гласуваме.

То диалози, камо ли договаряния няма и дори не надничат на хоризонта, а към този момент се редят кой с кого ще ръководи – в действителност напълно тъкмо кой с кого няма да си играе на ръководство. Но и още по-претенциозно, да не кажем безочливо, таман като избирателен афиш на кофа за отпадък, с кой мандат - третият, последният вероятен - не просто можело, а напряко трябвало да се сформира кабинет. Че по този начин, с тупането на рулетката, се отдалечават идващите избори по към пролетта.

В момента ситуацията е по-боклучиво от преди предходните избори, от по-предишните и от по по най предходните в тия няма и две години, откогато боклукът се затъркаля и по жълтите павета. Политическа партия (втората моментна сила) и Демократична България (шестата – предпоследна) няма да си карат боклука на отвореното точно най за тях бунище на първенеца ГЕРБ. Няма да си приказват, камо ли да се разговорят, не дай боже да договарят. И неговоренето на политпартийните „ мачовци “ потегли към „ на Мачу Пикчу у царевичака “, другият синоним за географския гъз, с изключение на на майната си. А говоренето още веднъж е за последващи избори, но не ей по този начин, а още от в този момент с изчисление на точната им дата. Пък „ договарянията “ са за кой да се насади да ръководи през зимата. Ама не с цел да се измъкваме някак си от преспите на рецесиите, а с цел да му се срути на тоя „ някой “ рейтингът и най-късно през пролетта да си остане покрит под снега, до момента в който другите се разтапят от електорална обич.

И по този начин, ей по този начин – от приказка на приказка (без диалози и преговори) отново сме си в същия отпадък, само че все по-дълбоко. Не до лакти, а до шия. Не просто се рови, а се лапа отпадък само и единствено за предизборни цели. Ей ония цели, поради които от ланшното лятото страната ни е на сметището и живеем в клошарската акция кой да излезе минимум отговорен на идващите избори.

Политпартийците се вършат, че вършат изпълнителна власт, до момента в който си почиват гратис в първокласния курорт „ Народно заседание “, за което обаче им и заплащат все по-скъпо. Избирателите пък се вършат, че гласоподават – дори не се вършат, а от ден на ден не гласоподават за тоя айляк в жанр „ И бре, курортеее! “.

Като за тези цели ей какви разновидности се заравят из боклука. Не акции се творят, а клопки. Ама от тия модерните еко клопки – не щракат да умъртвят жертвата моменталически или пък да се хване, а след това да я прави заложителят квото си желае, а се залепва за нея хванатият в тъгите на бавната гибел. Ако пък се отлепи, си носи печатът на лепилото, заедно с всичката нечистотия, която полепва по него.

Та те това е настоящето напредване на партийната история към задната дупка на политгеографията. Крайната цел е кой на кого ще лепне боклука „ другият е отговорен, че отиваме на избори “. Като основните лепачи са естествено първите две политически сили – ГЕРБ и Политическа партия, след последните предварителни избори, които няма да са последно предварителни в тая върволяк от вотове за тоя целия парламентарен боклука. Заедно, несъмнено, с останалите лапачи на власт посредством избор след избор. Че по този начин е по-лесно, що да се напъват да ръководят страната, като може да я пребъркват на дребни порции, само че постоянно. А гласоподавателят отново и отново ще се разноски до гъза на географията, като им има вяра на историята.