Всичко за животното лама
Сред екзотичните за европейците животни се отличава едно, за което се споделят, че има неприятни обноски. Когато се ядоса, плюе по хората. Този му минус е толкоз прочут, че някои хора знаят единствено този факт за другояче сладкото и пухкаво животно. Става въпрос за ламата, естествено. И тя в действителност плюе, само че това е по-скоро изключение, в сравнение с всекидневно държание на сходното на камила и алпака животно.
Хората, които се грижат за лами, споделят, че те са по-привързани към стопаните си даже от кучетата. Този забавен факт и още доста други можем да научим, в случай че се поинтересуваме от забележителния гражданин на Южна Америка - Ламата.
Произход на ламата
Ако стартираме с названието на животното, думата лама, с която го посочват, идва от езика на перуанските индианци. Лама значи безусловно овца. Произходът на ламата е от Южна Америка, само че всички през днешния ден са опитомени и с тях придвижват товари. Най-вече хората, които живеят високо в Андите не престават да ги употребяват за тази цел.
Опитомяването на ламата е станало доста от дълго време, отпреди 3- 5 хиляди години. Това прави симпатичната родственик на камилата едно от най-древните домашни животни в международен мащаб.
За инките и другите индиански нации те са източник на храна, суровина за облекло и асистент при напредване. Могат да носят товари до 50 кг. Заедно с алпаката, опитомена 2 хиляди години преди ламата, двете пухкави животни са първите одомашени помощници на индивида от животинското царство.
Външен тип на ламата
Независимо, че думата, с която назовават животното, значи овца, ламата е от друго семейство. Lama glama, както е латинското название на бозайника, е член на фамилията на Камиловите - чифтокопитни бозайници, отделени в разред Мазолестоноги, наречени по този начин поради мазолестите възглавнички при копитото.
Самата лама принадлежи на Камиловото семейство и поред артиодактили, само че има доста разграничение с тях. На ламата липсва същинско копито. Техните крака са с капузна възглавница върху подметката на раздвоеното копито. Фактически устройството на ходилото ги прави с нещо като двойно копито, като всеки пръст може да се движи независимо. Това за тях е значим инструмент за напредване по скалистата земя. Те изкачват височини с огромна скорост.
Ламата има дълъг врат, дълги крака и дребна глава.
Ламата е със заоблена зурла и раздвоена горна джука. Както всички други камилиди има отличителни зъби с развити горни резци, а долните са с естествена дължина. Шията им е удължена, очите им са огромни, а ушите - заострени.
Височината на животното доближава 120-130 сантиметра в холката и тегло от 70-80 кг. Заради дългия врат, височината на върха на главата на ламата стига до 2 метра.
Ламата има извънредно високо наличие на червени кръвни кафези -еритроцити, което значи, че има висок хемоглобин. Това оказва помощ на оцеляването им в среда с висока надморска височина.
Стомахът им се състои от три камери. Този факт приказва, че те могат да смелят всичко. Ламите са преживни животни като камилите. И като тях могат да плюят.
Тялото им е покрито с гъста и дълга четина. Вълната на ламата варира доста по цвят. Основният е череникаво-кафяв, разводнен с бели и жълтеникави петна.
Характер и държание на ламата
Ламата е стадно и обществено животно, което оцелява в група до 20 индивида. Всяка група включва към 6 женски и поколение им. Мъжкият е лидер на стадото и нападателно пази територията си, като води битка за доминиране.
При битките мъжкият си хвърля върху съперника си и се пробва да го събори на земята, като захапва крайниците му и увива дългата си шия към съперника. Победеният мъжки е положен на земята с вдигнат врат и опашка.
Подобно на камилите, ламите издават ниски ревящи звуци, с които се предизвестяват за заплаха. За отбрана употребяват ритване, хапане и храчене. Те са със мощно развити защитни качества и по тази причина са употребявани и като защита на овцете, козите и конете.
Хранене на ламите
Тези животни са тревопасни. Хранят се с дребни шубраци, лишеи и планинска растителност. Ядат постоянно зелената храстова парастефия, зърнени култури.
Ламите живеят в доста изсъхнал климат и получават по-голямата част от нужната им влага от храната. Нуждаят се от 2-3 литра вода дневно, а употребяваната храна и сено съставлява 1, 8 % от телесното им тегло. Когато ги отглеждат като домашни животни, те ядат същото като овцете и козите.
Размножаване при ламите
Ламите са полигамни животни. Мъжкият събира харем от 5-6 женски на територията си, която брани. Младите мъжки биват изгонени от харема, когато съзреят и образуват стада, само че след това събират собствен харем и територия. Старите мъжки и младите живеят без значение.
Ламите се развъждат в края на лятото и началото на есента. Женската лама е бременна 360 дни и ражда по едно малко всяка година. Новороденото следва майка си към час след раждането му. Новороденото е към 10 кг и последователно пораства на тегло към 4 месеца, а женската го храни с мляко. На две години женската е към този момент подготвена да ражда.
Женската се грижи за дребното, обезпечава му отбрана, до момента в който навърши 1 година. Мъжкият оказва единствено косвена грижа, като пази територията. Когато млада лама навърши 1 година, мъжкият я прогонва.
Домашните лами живеят до 20 години, в диво положение животът им е към 15 години.
Значение на ламата за човека
Като домашни животни ламите имат огромно икономическо значение. Плътната, груба, само че топла вълна е скъп материал за произвеждане на облекла. Стрижат ги на всеки 2 години, като от една лама се събират 3 кг вълна.
На локалните индианци филцовата вълна им носи приходи. Освен това употребяват животните като защита на стадата от хищници. Във всяко стадо овце или кози участват и няколко лами, които предотвратяват нападенията от койоти и диви котки. Те вземат участие и в надпревари по голф, където събират доста аудитория.
Има доста ферми в Южна Америка, където отглеждат лами. През предишния век всеобщо са ги употребявали за транспорт на товари през Андите, като са създавали цели кервани от животни, натоварени със стока. Ламата е доста издръжливо животно и може да носи товар от към 50 кг на разстояние съвсем 30 километра във високите планини. И през днешния ден към момента се употребяват с тази цел.
Някои обстоятелства за ламата
Ламата не е заплашен тип и е много публикувана сега. Има към 3 милиона животни по света, най-вече са в Боливия.
Има и неопитомен тип от фамилията на ламите. Това е гуанако и през днешния ден те живеят измежду природата на Южна Америка.
Родното място на ламата е Алтиплано - място в югоизточната част на Перу, както и на запад във високите Анди. Срещат се обаче на територията на Еквадор, Аржентина, Боливия, Перу и Чили.
Ламата не живее в саваната. Такива места не им обезпечават задоволително храна.
Към рода на ламите се включват още с изключение на дивите гуанако и алпаката.
Основната разлика сред ламата и камилата е неналичието на гърбица при ламата.
Женските лами не са употребявани за транспорт, нито ги доят. Те са единствено за размножаване.
