Не я приех поради отсъствие при зачеването или защо отношенията между Йосиф Сърчаджиев и дъщеря му Алекс бяха толкова сложни
Срамувам се, че този човек ми се води татко. Не може да ти е татко човек, който в никакъв случай не се е грижил за теб, той не ми е татко, води ми се биологичен татко. За мен той е апатичен, а безразличието е най-страшното, сподели преди години Алекс за татко си
„ Не одобрих Алекс за моя щерка заради трайно неявяване сега на зачеването й. “ Тази неуместна от човешка позиция фраза, изречена от пред съда през 80-те години на предишния век, беляза началото на една от най-болезнените фамилни драми в актуалната българска просвета.
Линията на отбрана, с която великият артист се опита да избяга от бащинството, се трансформира в негова доживотна присъда на отчуждението. Този мразовит мотив освен че не устоя пред ДНК експертизите, само че и постави основите на една непреодолима стена сред него и новороденото му момиче.
се ражда от изпепеляващата, само че неразрешена обич сред Йосиф и друга легенда на родния спектакъл и кино -. По това време обаче Сърчаджиев към този момент е привързан в дълготраен брак със сценаристката Райна Томова, към която взема решение да остане предан непременно. В този комплициран триъгълник дребната Алекс се оказва нежелано затруднение, което бащата умишлено избира да изтрие от съзнанието и живота си. Изборът му да запази формалното си семейство го кара да отхвърли биологичната действителност, трансформирайки личната си кръв в цялостно непознато създание.
Алекс се ражда от любовта на огромния артист с Пепа Николова, само че при зачеването й Йосиф е привързан с Райна Томова
Годините минават, а Алекс израства под крилото на всеотдайната си майка, само че с ярката и мъчителна разсъдливост за празнотата на бащиното неявяване. Липсата на родителска грижа и самопризнание се трансформира в дълбока засегнатост, която младата актриса не крие в ранните си медийни изяви. Тя намерено споделяше, че родител е оня, който те отглежда, който знае дали си гладен или жаден, а друг, чието име просто попада в персоналните ти документи. За нея Йосиф се трансформира в знак на безразличието, което по нейните думи е доста по-страшно и разрушително от откритата ненавист.
Истинският прочувствен срив в тази несъстояла се връзка настава през 2006 година, когато Пепа Николова си отива от този свят и оставя щерка си изцяло сама. Тогава, вместо топла бащина прегръдка или действителна поддръжка, Алекс получава единствено едно хладно и дистанцирано текстово известие.
„ Болката ти е огромна, Господ ще бъде с теб “, гласят късите думи, подписани просто с името Йосиф. Този акт на последна прочувствена пестеливост дефинитивно затваря вратата за какъвто и да е топъл разговор сред двамата в идващите десетилетия.
Алекс намерено съобщи, че е дала прошка на татко си: „ Когато си тръгнат гневът и обидата, тогава е доста хубаво на душата ти. Не можеш да искаш някой принудително да поддържа връзка с теб. Ако той се усеща благополучен по този метод, коя съм аз, с цел да го осъждам? “
Мнозина виждат в последвалите житейски тествания на великия артист особена форма на кармична отплата. Тежкият инсулт, който той претърпява, прекатурва ценностната му система и го принуждава да огледа обратно към греховете от предишното с непознато до тогава разкайване. В редките си откровения пред медиите той по-късно признава, че е бил неприятен родител и че мисълта за пропастта сред него и Александра му тежи непостижимо. Въпреки това вътрешно самопризнание обаче, Сърчаджиев по този начин и не събира храброст да премине оттатък думите и да потърси действително помиряване лице в лице с щерка си.
От другата страна на бариерата Алекс Сърчаджиева извървява своя личен катарзис, изключително откакто сама става майка и минава през персоналната загуба на брачна половинка си Иван Ласкин. Тези житейски стихии я научават, че гневът и огорчението са прекомерно тежък багаж, който единствено разрушава човешката душа от вътрешната страна. Тя съумява да откри сили за нещо извънредно рядко – да елементарни задочно на индивида, който я е отхвърлил още преди раждането ѝ. В своя автобиографичен театър тя изповядва, че когато си тръгнат гневът и обидата, на душата става леко и човек схваща, че не може да желае никого принудително.
Така тази фамилна сага остава нерешена на физическо равнище, само че изцяло затворена в духовния свят на нейните участници. Двамата велики артисти по този начин и не споделиха обща маса или прегръдка, подминавайки се по театралните коридори като безспорни непознати до самия край. Тяхната история остава като монумент на това по какъв начин персоналните избори и публичният морал могат да осакатят най-естествената човешка връзка. В последна сметка обаче, огромната болежка се трансформира в урок по примирение, който потвърди, че същинската амнистия не изисква реципрочност, а единствено чисто сърце.
Хронологията на едни тежки връзки:
1983 година: Раждането на Александра Сърчаджиева като плод на изпепеляващата, само че извънбрачна връзка сред актьорите Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. По това време Йосиф към този момент е женен за сценаристката Райна Томова и взема изрично решение да остане при законното си семейство, отказвайки да признае новороденото момиченце за свое дете.
Средата на 80-те години: Води се тежко правосъдно дело за определяне на бащинство, заведено от Пепа Николова. В опит да се отбрани юридически и да избегне отговорност, Йосиф Сърчаджиев изрича и вписва в документите скандалната теза: „ Не одобрих Алекс за моя щерка заради трайно неявяване сега на зачеването й. “ Назначеният ДНК тест обаче потвърждава бащинството му по решителен метод, въпреки той обществено да продължава да твърди, че има единствено една щерка – Ана.
Краят на 80-те и 90-те години: Алекс израства под изключителните грижи на майка си, само че в цялостния вакуум на бащиното неявяване, усещайки мъчително изолацията по отношение на своите връстници. Години по-късно тя ще си спомни този дълъг интервал с думите: „ Като дребна ми беше доста мъчително за какво нямам татко, за какво съм единствено с един родител. Че нямам връзки с него, а другите деца описват техните татковци какво са създали за тях, а за мене – нищо. “
2004 година: Йосиф Сърчаджиев получава извънредно тежък инсулт, който заплашва живота му. Младата тогава Алекс изпитва дълбока паника за здравето му, само че се опасява да го посети персонално, с цел да не провокира съдбовно прочувствено неспокойствие, заради което следи положението му скрито: „ Звънях един месец на лекарката му да запитвам по какъв начин е той, желаех да го видя, само че не знаех по какъв начин ще реагира, а знаех, че не е хубаво да се вълнува. Не отидох, а всеки ден звънях да запитвам по какъв начин е. “
2006 година: Пепа Николова умира и 23-годишната Алекс остава напълно сама на света, изправена пред най-голямата си житейска покруса. Вместо бащина опора и физическо наличие, тя получава отчуждено и малко текстово известие през интернет: „ Болката ти е огромна, Господ ще бъде с теб. Йосиф. “
2011 година: Натрупаният яд и голямото оскърбление от хладното отношение избухват обществено по време на прочувствено телевизионно изявление на Алекс в предаването „ На кафе “: „ Срамувам се, че този човек ми се води татко. Не може да ти е татко човек, който в никакъв случай не се е грижил за теб, той не ми е татко, води ми се биологичен татко. За мен той е апатичен, а безразличието е най-страшното. “
2016 година: След години на физическо възобновяване от инсулта и бездънен вътрешен катарзис, Йосиф Сърчаджиев за първи път обществено показва голямо страдание за проваленото си бащинство в изповед пред медиите: „ Бях неприятен родител! Тежи ми, че не си приказваме с щерка ми Александра. Не съм я гледал по малкия екран, тъй като проследявам единствено новините, нищо друго. “ Актьорът признава, че съзнателно заобикаля да я гледа на екран, с цел да не отваря още веднъж дълбоките рани от предишното.
2021–2022 година: Алекс Сърчаджиева основава автобиографичния си театър „ На живо “, посредством който извървява своя персонален нравствен път към цялостното освобождение от предишното, трансформирайки обидата в задочна амнистия: „ Когато си тръгнат гневът и обидата, тогава е доста хубаво на душата ти. Не можеш да искаш някой принудително да поддържа връзка с теб. Ако той се усеща благополучен по този метод, коя съм аз, с цел да го осъждам? “
30 юни 2026. великият артист и режисьор Йосиф Сърчаджиев си отива от този свят, като земният път на тази комплицирана фамилна история завършва без физическо доближаване. Връзката им остава неосъществена в действителността, само че духовно приключена посредством силата на прошката, оставяйки хронологията на техните връзки като един от най-вълнуващите и тъжни образци за непреодолимото отчуждение и цената на родителството.
„ Не одобрих Алекс за моя щерка заради трайно неявяване сега на зачеването й. “ Тази неуместна от човешка позиция фраза, изречена от пред съда през 80-те години на предишния век, беляза началото на една от най-болезнените фамилни драми в актуалната българска просвета.
Линията на отбрана, с която великият артист се опита да избяга от бащинството, се трансформира в негова доживотна присъда на отчуждението. Този мразовит мотив освен че не устоя пред ДНК експертизите, само че и постави основите на една непреодолима стена сред него и новороденото му момиче.
се ражда от изпепеляващата, само че неразрешена обич сред Йосиф и друга легенда на родния спектакъл и кино -. По това време обаче Сърчаджиев към този момент е привързан в дълготраен брак със сценаристката Райна Томова, към която взема решение да остане предан непременно. В този комплициран триъгълник дребната Алекс се оказва нежелано затруднение, което бащата умишлено избира да изтрие от съзнанието и живота си. Изборът му да запази формалното си семейство го кара да отхвърли биологичната действителност, трансформирайки личната си кръв в цялостно непознато създание.
Алекс се ражда от любовта на огромния артист с Пепа Николова, само че при зачеването й Йосиф е привързан с Райна Томова Годините минават, а Алекс израства под крилото на всеотдайната си майка, само че с ярката и мъчителна разсъдливост за празнотата на бащиното неявяване. Липсата на родителска грижа и самопризнание се трансформира в дълбока засегнатост, която младата актриса не крие в ранните си медийни изяви. Тя намерено споделяше, че родител е оня, който те отглежда, който знае дали си гладен или жаден, а друг, чието име просто попада в персоналните ти документи. За нея Йосиф се трансформира в знак на безразличието, което по нейните думи е доста по-страшно и разрушително от откритата ненавист.
Истинският прочувствен срив в тази несъстояла се връзка настава през 2006 година, когато Пепа Николова си отива от този свят и оставя щерка си изцяло сама. Тогава, вместо топла бащина прегръдка или действителна поддръжка, Алекс получава единствено едно хладно и дистанцирано текстово известие.
„ Болката ти е огромна, Господ ще бъде с теб “, гласят късите думи, подписани просто с името Йосиф. Този акт на последна прочувствена пестеливост дефинитивно затваря вратата за какъвто и да е топъл разговор сред двамата в идващите десетилетия.
Алекс намерено съобщи, че е дала прошка на татко си: „ Когато си тръгнат гневът и обидата, тогава е доста хубаво на душата ти. Не можеш да искаш някой принудително да поддържа връзка с теб. Ако той се усеща благополучен по този метод, коя съм аз, с цел да го осъждам? “ Мнозина виждат в последвалите житейски тествания на великия артист особена форма на кармична отплата. Тежкият инсулт, който той претърпява, прекатурва ценностната му система и го принуждава да огледа обратно към греховете от предишното с непознато до тогава разкайване. В редките си откровения пред медиите той по-късно признава, че е бил неприятен родител и че мисълта за пропастта сред него и Александра му тежи непостижимо. Въпреки това вътрешно самопризнание обаче, Сърчаджиев по този начин и не събира храброст да премине оттатък думите и да потърси действително помиряване лице в лице с щерка си.
От другата страна на бариерата Алекс Сърчаджиева извървява своя личен катарзис, изключително откакто сама става майка и минава през персоналната загуба на брачна половинка си Иван Ласкин. Тези житейски стихии я научават, че гневът и огорчението са прекомерно тежък багаж, който единствено разрушава човешката душа от вътрешната страна. Тя съумява да откри сили за нещо извънредно рядко – да елементарни задочно на индивида, който я е отхвърлил още преди раждането ѝ. В своя автобиографичен театър тя изповядва, че когато си тръгнат гневът и обидата, на душата става леко и човек схваща, че не може да желае никого принудително.
Така тази фамилна сага остава нерешена на физическо равнище, само че изцяло затворена в духовния свят на нейните участници. Двамата велики артисти по този начин и не споделиха обща маса или прегръдка, подминавайки се по театралните коридори като безспорни непознати до самия край. Тяхната история остава като монумент на това по какъв начин персоналните избори и публичният морал могат да осакатят най-естествената човешка връзка. В последна сметка обаче, огромната болежка се трансформира в урок по примирение, който потвърди, че същинската амнистия не изисква реципрочност, а единствено чисто сърце.
Хронологията на едни тежки връзки:
1983 година: Раждането на Александра Сърчаджиева като плод на изпепеляващата, само че извънбрачна връзка сред актьорите Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. По това време Йосиф към този момент е женен за сценаристката Райна Томова и взема изрично решение да остане при законното си семейство, отказвайки да признае новороденото момиченце за свое дете.
Средата на 80-те години: Води се тежко правосъдно дело за определяне на бащинство, заведено от Пепа Николова. В опит да се отбрани юридически и да избегне отговорност, Йосиф Сърчаджиев изрича и вписва в документите скандалната теза: „ Не одобрих Алекс за моя щерка заради трайно неявяване сега на зачеването й. “ Назначеният ДНК тест обаче потвърждава бащинството му по решителен метод, въпреки той обществено да продължава да твърди, че има единствено една щерка – Ана.
Краят на 80-те и 90-те години: Алекс израства под изключителните грижи на майка си, само че в цялостния вакуум на бащиното неявяване, усещайки мъчително изолацията по отношение на своите връстници. Години по-късно тя ще си спомни този дълъг интервал с думите: „ Като дребна ми беше доста мъчително за какво нямам татко, за какво съм единствено с един родител. Че нямам връзки с него, а другите деца описват техните татковци какво са създали за тях, а за мене – нищо. “
2004 година: Йосиф Сърчаджиев получава извънредно тежък инсулт, който заплашва живота му. Младата тогава Алекс изпитва дълбока паника за здравето му, само че се опасява да го посети персонално, с цел да не провокира съдбовно прочувствено неспокойствие, заради което следи положението му скрито: „ Звънях един месец на лекарката му да запитвам по какъв начин е той, желаех да го видя, само че не знаех по какъв начин ще реагира, а знаех, че не е хубаво да се вълнува. Не отидох, а всеки ден звънях да запитвам по какъв начин е. “
2006 година: Пепа Николова умира и 23-годишната Алекс остава напълно сама на света, изправена пред най-голямата си житейска покруса. Вместо бащина опора и физическо наличие, тя получава отчуждено и малко текстово известие през интернет: „ Болката ти е огромна, Господ ще бъде с теб. Йосиф. “
2011 година: Натрупаният яд и голямото оскърбление от хладното отношение избухват обществено по време на прочувствено телевизионно изявление на Алекс в предаването „ На кафе “: „ Срамувам се, че този човек ми се води татко. Не може да ти е татко човек, който в никакъв случай не се е грижил за теб, той не ми е татко, води ми се биологичен татко. За мен той е апатичен, а безразличието е най-страшното. “
2016 година: След години на физическо възобновяване от инсулта и бездънен вътрешен катарзис, Йосиф Сърчаджиев за първи път обществено показва голямо страдание за проваленото си бащинство в изповед пред медиите: „ Бях неприятен родител! Тежи ми, че не си приказваме с щерка ми Александра. Не съм я гледал по малкия екран, тъй като проследявам единствено новините, нищо друго. “ Актьорът признава, че съзнателно заобикаля да я гледа на екран, с цел да не отваря още веднъж дълбоките рани от предишното.
2021–2022 година: Алекс Сърчаджиева основава автобиографичния си театър „ На живо “, посредством който извървява своя персонален нравствен път към цялостното освобождение от предишното, трансформирайки обидата в задочна амнистия: „ Когато си тръгнат гневът и обидата, тогава е доста хубаво на душата ти. Не можеш да искаш някой принудително да поддържа връзка с теб. Ако той се усеща благополучен по този метод, коя съм аз, с цел да го осъждам? “
30 юни 2026. великият артист и режисьор Йосиф Сърчаджиев си отива от този свят, като земният път на тази комплицирана фамилна история завършва без физическо доближаване. Връзката им остава неосъществена в действителността, само че духовно приключена посредством силата на прошката, оставяйки хронологията на техните връзки като един от най-вълнуващите и тъжни образци за непреодолимото отчуждение и цената на родителството.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ