Конфликтът между Армения и Азербайджан отново се разпали
Сраженията сред Азербайджан и Армения в оспорвания район Нагорни Карабах в Южен Кавказ нощес още веднъж се разгоряха, съобщи ДПА.
Според известия в съветските новинарски организации, които се базират на арменското министерство на защитата, азербайджанските войски са атакували арменски позиции на три места с артилерия и едрокалибрени оръжия.
Междувременно азербайджанското министерство на защитата в Баку съобщи, че боевете са били провокирани от огромен арменски опит за бойкот.
Двете страни са в спор от десетилетия поради Нагорни Карабах, който исторически е с преобладаващо арменско население, само че юридически е бил част от Азербайджан по времето на Съветския съюз, отбелязва ДПА. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Нагорни Карабах разгласи самостоятелност от Баку под името Република Арцах с поддръжката на Ереван, което провокира траяла три години война. Войната завърши през 1994 година с победа на Армения и в продължение на четвърт век Нагорни Карабах на процедура беше под арменски надзор, макар че статутът му в никакъв случай не беше интернационално приет.
След десетилетия на невъзможност Азербайджан ненадейно си възвърна огромни елементи от Нагорни Карабах във военна акция през 2020 година, принуждавайки Армения да направи огромни териториални отстъпки. Те включваха уговорка, ограничаваща арменския достъп до района до един безвреден кулоар, следен от съветски мироопазващи сили. Оттогава обаче прекратяването на огъня беше нарушавано няколко пъти и от двете страни, съобщи Българска телеграфна агенция.
Канцеларията на премиера на Армения Никол Пашинян сподели, че той е разискал утежняването на ситуацията на арменско-азербайджанската граница в телефонни диалози с президента на Русия Владимир Путин и с президента на Франция Еманюел Макрон.
Според известия в съветските новинарски организации, които се базират на арменското министерство на защитата, азербайджанските войски са атакували арменски позиции на три места с артилерия и едрокалибрени оръжия.
Междувременно азербайджанското министерство на защитата в Баку съобщи, че боевете са били провокирани от огромен арменски опит за бойкот.
Двете страни са в спор от десетилетия поради Нагорни Карабах, който исторически е с преобладаващо арменско население, само че юридически е бил част от Азербайджан по времето на Съветския съюз, отбелязва ДПА. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Нагорни Карабах разгласи самостоятелност от Баку под името Република Арцах с поддръжката на Ереван, което провокира траяла три години война. Войната завърши през 1994 година с победа на Армения и в продължение на четвърт век Нагорни Карабах на процедура беше под арменски надзор, макар че статутът му в никакъв случай не беше интернационално приет.
След десетилетия на невъзможност Азербайджан ненадейно си възвърна огромни елементи от Нагорни Карабах във военна акция през 2020 година, принуждавайки Армения да направи огромни териториални отстъпки. Те включваха уговорка, ограничаваща арменския достъп до района до един безвреден кулоар, следен от съветски мироопазващи сили. Оттогава обаче прекратяването на огъня беше нарушавано няколко пъти и от двете страни, съобщи Българска телеграфна агенция.
Канцеларията на премиера на Армения Никол Пашинян сподели, че той е разискал утежняването на ситуацията на арменско-азербайджанската граница в телефонни диалози с президента на Русия Владимир Путин и с президента на Франция Еманюел Макрон.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ