Напук на всичко администрацията расте
Спрямо миналата година нарастването е с близо 2500 бройки
Намаляване на популацията, стесняване на административната тежест, електронизация, тактики за усъвършенстване на администрацията и... администрацията пораства. Докладът за положението на администрацията през 2024 година демонстрира, че щатната бройка на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Спрямо миналата година нарастването е с близо 2500 бройки, като повишаването е и в централната, и в териториалната администрация. Спрямо популацията администрацията към този момент доближава 2,3 хиляди служители на 100 хиляди души - и това макар дългогодишните старания за нейното усъвършенстване и заместването ѝ с електронни услуги. За последното десетилетие администрацията е повишена с над 10% - при близо 19% стесняване на популацията в работоспособна възраст.
В отчета са прегледани редица аспекти на работата на администрацията - структурите, човешките запаси, изискванията и достъпа до социална информация. Множество други пък още веднъж са пропуснати - антикорупционни ограничения, ограничение на административното контролиране, използване на оценки на въздействието и други, които участват в отчети от минали години.
Все отново прегледаните индикатори разрешават да се създадат някои забавни изводи:
Администрациите не слагат, не познават и не реализират цели си. За 2024 година към ¼ от структурите нямат сложени годишни цели, а при тези, които имат е мъчно да се дефинира кой дава отговор за постигането им и дали по-ниските равнища знаят, че съществуват. Нещо повече - отчетът разкрива, че няма сходство сред стратегически цели на държавната политика и годишните цели на администрациите. Задължителните образования не се съблюдават. Съгласно Закона за държавния чиновник има наложително образование на чиновниците на администрацията, в това число за постъпилите за първи път. Под половината всички новоназначени чиновници, малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни чиновници са минали образование. Броят на подготвените за цифрови умения пък е двойно по-нисък от този през предходните години. Работата на служителите се прави оценка субективно. От отчета се вижда, че доминират доста високите оценки за осъществяването на длъжността на чиновниците. Това слага подозрения за обезценка на оценките, ниска управническа подготвеност на ръководителите и субективизъм. Консултативните препоръки не престават да се роят. През 2024 година са основани 4 нови, с което към края на годината съществуват общо 82 консултативни съвета. Докладът не проучва осъществяването на функционалностите им, само че макар че те би трябвало постоянно да разгласяват информация за активността си, в реалност не го вършат (в момента даже , която е портал за показване на активността на всички препоръки не работи).
Добрите вести са, че въпреки всичко електронните услуги и използването им нарастват, делът на спазените разпореждания и периоди за отговори по заявки за достъп до социална информация е висок, а стандартите за качество на административното обслужване като цяло се ползват. Докладът прави много заключения, част от които неприятни, дава и разнообразни рекомендации за превъзмогване на някои от тях. Проблем е, че огромна част от нарушаванията в работата на администрацията не престават да се означават в тези отчети от години, само че нищо не се случва по-късно.
Липсата не просто на забележим развой на понижаване на числеността на администрацията, а в противен случай - нарастването ѝ, както и качеството на нейната работа е изключително притеснително, поради фактът, че това е главен приоритет на множеството държавни управления през последното десетилетие.
* е приключила бакалавърска и магистърска степен по компетентност " Макроикономика " в УНСС. От 2007 година е част от екипа на Института за пазарна стопанска система. Прави проучвания и разбори най-вече в областта на образованието, обществената политика, районното развиване, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на публикации в седмичния бюлетин на ИПИ " Преглед на стопанската политика ", както и в редица печатни и електронни издания.
Анализът е публикуван
Намаляване на популацията, стесняване на административната тежест, електронизация, тактики за усъвършенстване на администрацията и... администрацията пораства. Докладът за положението на администрацията през 2024 година демонстрира, че щатната бройка на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Спрямо миналата година нарастването е с близо 2500 бройки, като повишаването е и в централната, и в териториалната администрация. Спрямо популацията администрацията към този момент доближава 2,3 хиляди служители на 100 хиляди души - и това макар дългогодишните старания за нейното усъвършенстване и заместването ѝ с електронни услуги. За последното десетилетие администрацията е повишена с над 10% - при близо 19% стесняване на популацията в работоспособна възраст.
В отчета са прегледани редица аспекти на работата на администрацията - структурите, човешките запаси, изискванията и достъпа до социална информация. Множество други пък още веднъж са пропуснати - антикорупционни ограничения, ограничение на административното контролиране, използване на оценки на въздействието и други, които участват в отчети от минали години.
Все отново прегледаните индикатори разрешават да се създадат някои забавни изводи:
Администрациите не слагат, не познават и не реализират цели си. За 2024 година към ¼ от структурите нямат сложени годишни цели, а при тези, които имат е мъчно да се дефинира кой дава отговор за постигането им и дали по-ниските равнища знаят, че съществуват. Нещо повече - отчетът разкрива, че няма сходство сред стратегически цели на държавната политика и годишните цели на администрациите. Задължителните образования не се съблюдават. Съгласно Закона за държавния чиновник има наложително образование на чиновниците на администрацията, в това число за постъпилите за първи път. Под половината всички новоназначени чиновници, малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни чиновници са минали образование. Броят на подготвените за цифрови умения пък е двойно по-нисък от този през предходните години. Работата на служителите се прави оценка субективно. От отчета се вижда, че доминират доста високите оценки за осъществяването на длъжността на чиновниците. Това слага подозрения за обезценка на оценките, ниска управническа подготвеност на ръководителите и субективизъм. Консултативните препоръки не престават да се роят. През 2024 година са основани 4 нови, с което към края на годината съществуват общо 82 консултативни съвета. Докладът не проучва осъществяването на функционалностите им, само че макар че те би трябвало постоянно да разгласяват информация за активността си, в реалност не го вършат (в момента даже , която е портал за показване на активността на всички препоръки не работи).
Добрите вести са, че въпреки всичко електронните услуги и използването им нарастват, делът на спазените разпореждания и периоди за отговори по заявки за достъп до социална информация е висок, а стандартите за качество на административното обслужване като цяло се ползват. Докладът прави много заключения, част от които неприятни, дава и разнообразни рекомендации за превъзмогване на някои от тях. Проблем е, че огромна част от нарушаванията в работата на администрацията не престават да се означават в тези отчети от години, само че нищо не се случва по-късно.
Липсата не просто на забележим развой на понижаване на числеността на администрацията, а в противен случай - нарастването ѝ, както и качеството на нейната работа е изключително притеснително, поради фактът, че това е главен приоритет на множеството държавни управления през последното десетилетие.
* е приключила бакалавърска и магистърска степен по компетентност " Макроикономика " в УНСС. От 2007 година е част от екипа на Института за пазарна стопанска система. Прави проучвания и разбори най-вече в областта на образованието, обществената политика, районното развиване, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на публикации в седмичния бюлетин на ИПИ " Преглед на стопанската политика ", както и в редица печатни и електронни издания.
Анализът е публикуван
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ