Нормалните деца са шумни деца
Спрях да се дразня на децата си… Това стана някак незабелязано и към този момент от много време не им се нервирам по този начин, както преди.
Случи се, откакто започнах да виждам на децата си като НА ДЕЦА. По-рано не всеки път успявах да го върша.
Човек се развива и пораства през целия си живот, множеството възрастни си остават на една или друга психическа възраст, в близост има доста малко хора, които се държат съответно за годините си, и за какво тогава имаме толкоз високи условия към децата?
Ако се понаблюдавате, може да забележите, че когато се ядосваме на децата си, ние не ги виждаме такива, каквито са, а гледаме някакви облици, които сме си измислили. Или пък виждаме „ дребни възрастни “, които не се вписват в общите правила на държание – глупави, непоследователни, нерационални, несъответстващи, изискващи, алчни, несговорчиви, ревностни, завистливи, от време на време жестоки и груби, а също и неблагодарни, и неучтиви… Но работата е там, че това в действителност са естествени характерности на напълно обикновено дете на избран стадий от неговото развиване.
Нормалните деца са шумни деца, които плачат, идват да помрънкат, след това отново отиват да играят и отново се връщат, ревейки. Играят, бягат, радват се, викат, тъй като не могат да приказват безшумно, пеят, танцуват, ядосват се, бият се и непрекъснато си измислят чудновати занимания.
Днес да вземем за пример на моите им хрумна да скачат от шведската стена върху възглавници на пода. И това провокира див екстаз!
Те не могат да се договарят, изключително когато се отнася за играчки, не могат да разделят, не съумяват да се оправят в комплицирана, конфликтна обстановка и честичко викат или удрят събеседника си, тъй като „ но той не ме слуша! “ Те не могат да сдържат яда си към мама, която въобще не схваща какво желаят или не желаят да вършат и ги кара да работят срещу желанията си.
Те не умеят безшумно да слушат по какъв начин им се чете, б ез да прекъсват и да задават въпроси. Не умеят да шушукат, когато някой спи. Не могат да изяждат всичко, когато не им е вкусно. Щом не им се яде, значи няма да ядат. Дори когато са измолили домакински любим те не могат вярно да се грижат за него и да го хранят в точния момент. Правят го спорадично, само че с голяма обич и внимание!
Трудно им е да рисуват, без да разлеят водата, не помнят, че би трябвало да мият четката преди всеки нов цвят. Затова и се получават толкоз красиви цветни мацаници – като тези, на които се възхищавахме през днешния ден 
Децата не умеят да ядат, без да сипят трохи към тях. Само възрастните го умеят.
Ако децата ви крещят, това не значи, че не ви обичат или почитат, или че не ценят напъните ви. Това просто значи, че им се вика. И популярност богу! Викай мощно, дете, дано целият свят чуе от какво си недоволно!
Понякога си припомням себе си на тяхната възраст. Това работи доста отрезвително. Не чакам от тях нищо, на което не са способни към този миг. Приемам ги такива, каквито са. Не ги въвеждам в правила, оставям ги да изпитват разнообразни страсти, тъй като единствено когато изпитат целия набор от усеща, ще стартират малко по малко да ги ръководят.
Това, което е значимо за тях на този стадий, е да бъдат одобрявани и обичани, освен това одобрявани с разликите си, неумението си и неналичието си на зрялост.
Статията е предоставена от издателство Автор Юлия Твердохлебова
