Кюстендил – регион с ранен сблъсък и натрупан опит в прехода
Справедливият преход не е единствено екологичен, а и стопански въпрос. Това бе един от главните акценти на Международната конференция „ Справедлив преход в Кюстендил “, проведена от „ Бранд Медия България “ в партньорство с Община Кюстендил, „ Електрохолд България “ и Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.
Форумът, съфинансиран от Европейски Съюз, събра представители на национални и европейски институции, локална власт, специалисти и задгранични посетители за да обменят положителни практики и да търсят работещи решения.
Кюстендил – район с опит, само че и с провокации
Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов подсети, че районът е претърпял „ ударната вълна “ на прехода още преди 8 – 10 години, когато мините са били закрити. Последиците – безработица, обезлюдяване и обществено напрежение. Според него обаче този сложен опит през днешния ден дава преимущество – познание и подготвеност да се работи по-рационално.
Колкото по-добра е подготовката, толкоз по-малко ще е кръвта в багра “, съобщи Атанасов.
Сред ограниченията, които се подхващат, е основаване на индустриална зона и поддръжка за дребния и междинен бизнес. На среща, обвързвана с сходна процедура, са се присъединили над 200 компании, което демонстрира интерес и подготвеност за присъединяване в трансформацията.
Кметът упорства преходът да бъде реален.
Човек от минната промишленост мъчно може да стане IT експерт, само че може да бъде отличен специалист по поддръжка на ВЕИ уреди “, уточни той.
И посочи потребността от образование вътре в самите компании.
Търсене на ентусиазъм и решения
Областният шеф инж. Методи Чимев акцентира, че салдото сред упованията на работещите и опциите на бизнеса е сложен.
Темата е мъчителна и обсъждана от години. Надяваме се на решения, които да ни оказват помощ да се оправим “, съобщи той.
В този подтекст бе и посланието на Асения Димитрова от „ Бранд Медия България “: „ Надяваме се да вдъхновим посредством образците от Европа “.
От въглища към промишленост с добавена стойност
Икономическият консултант в Представителството на Европейската комисия в България Нено Ненов акцентира, че енергийният преход би трябвало да се води не от идеология, а от прагматизъм – вложения, технологии и бизнес логичност. Според него, единствено за няколко години технологията за предпазване на сила е поевтиняла три пъти, а към този момент има и класирани планове по Плана за възобновяване и резистентност за над 1.1 милиарда лв..
Ненов даде образец с румънския град Петрила, където шведска компания е вложила 10 млн. евро във фабрика за ВЕИ технологии, 7 млн. от които – от Фонда за обективен преход. Подобен капацитет има и Кюстендил, който разполага със 122 млн. евро от същия фонд.
Очаквания, терзания и настройки на хората
Изследване на организация „ Тренд “, извършено измежду 800 души в Кюстендилска област, демонстрира ясно, че страхът от зеления преход е осезателен. 70% от интервюираните имат вяра, че климатичната рецесия е действителна, само че 78% се тревожат от повишаване на електрическата енергия, 53% – от загуба на работни места, а 52% – от повишение на цените като цяло.
Само 11% имат вяра, че преходът ще сътвори нови работни места в района. Младите са по-оптимистични и склонни на подвижност – близо 40% от хората под 30 години биха сменили обитаемото място поради работа, а 70% биха пътували до час всеки ден.
Информираността остава ниска – 64% от хората декларират, че не знаят какви са задачите на Зелената договорка, а 50% в никакъв случай не са чували за финансирани от Европейски Съюз планове в района.
Пътят към зелена стопанска система и качествени работни места
Форумът събра представители на четири министерства и синдикатите, с цел да обсъдят невижданите благоприятни условия за европейско финансиране, надхвърлящо 800 млн. лева единствено през идната година.
Целта ни е до края на 2025 година напълно да бъде отворен ресурсът на Фонда за обективен преход и да дадем опция за необятен набор от вложения “, акцентира Моника Стоянова, основен специалист в Главна дирекция „ Стратегическо обмисляне и програмиране на районното развиване “ в Министерство на регионалното развитие.
По думите ѝ трите стълба на фонда – стопански, обществен и климатичен преход – към този момент се материализират: 26 жилищни блока в града получават 32 млн. лева за енергийна успеваемост, а отворената процедура за преквалификация на чиновници от Топлоелектрическа централа и мини (110 млн. лева.) изтича на 13 юни.
До 19 юни общината може да кандидатства с планове за индустриални и логистични паркове на стойност 20.5 млн. лева, а през втората половина на годината се чакат още предложения: 475 млн. лева за промяна на минни терени, 300 млн. лева за енергийни общности и 142 млн. лева за фотоволтаични паркове. Точно върху последното подчертаваха и рецензиите: КНСБ предизвести против „ сляпото залагане “ единствено на слънчеви планове и настоя средствата да се пренасочат към индустриални производства, които подсигуряват дълготрайна претовареност и по-висока добавена стойност.
Междувременно Министерството на нововъведенията и растежа разгласи пакет от ограничения за над 450 млн. лева
Подбрали сме процедури, които са действително използвани и с минимална административна тежест “, увери Илияна Илиева, шеф на Групово дело „ Европейски фондове за конкурентоспособност “.
Най-атрактивната – „ Индустрия 4.0 “ – предлага до 850 хиляди лева безплатна помощ, комбинирана с заеми от Фонда на фондовете. За микро- и дребните компании се отваря облекчена цифровизация (до 50 хиляди лева.), а друга скица поддържа ВЕИ вложения и енергийно дейно съоръжение с до 100 хиляди лева
Регионът ще разчита и на две трансгранични стратегии с общ бюджет към 20 млн. лева – с Република Северна Македония и с Република Сърбия. Поканата към компаниите от пограничните региони Куманово, Щип, Струмица, Кюстендил и Благоевград следва през юни, като финансирането е 100 % и доближава 300 хиляди евро на сътрудник.
Образованието също е в центъра на прехода: 36 учебни заведения в региона ще изградят STEM центрове, а Националният проект за възобновяване към този момент финансира рационализация на общежития и професионални гимназии. „ Да заинтригуваме децата към естествените науки е фундаментално за бъдещия ни пазар на труда “, сподели Мая Нинова от МОН.
Синдикатите обаче внесоха трезва нотка. Проучване на КНСБ измежду 1480 служащи в мините и Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ демонстрира, че 82 % не желаят да напущат енергетиката, въпреки 57 % да са подготвени да покачат квалификацията си при обезпечен приход. „ Хората желаят нови промишлености “, акцентира вицепрезидентът Огнян Атанасов.
Синдикатът предлага скица „ 4+4 “ – четири часа работа и четири часа образование в границите на промяната, финансирани взаимно от ФСП и работодателя.
Общото обръщение на конференцията е ясно - Кюстендил разполага с неповторим финансов прозорец, само че триумфът зависи от синхрона сред страна, бизнес и служащи.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
TOP JOBS кариерен преход Кариерен преход на опциите обективен преход в Кюстендил
Форумът, съфинансиран от Европейски Съюз, събра представители на национални и европейски институции, локална власт, специалисти и задгранични посетители за да обменят положителни практики и да търсят работещи решения.
Кюстендил – район с опит, само че и с провокации
Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов подсети, че районът е претърпял „ ударната вълна “ на прехода още преди 8 – 10 години, когато мините са били закрити. Последиците – безработица, обезлюдяване и обществено напрежение. Според него обаче този сложен опит през днешния ден дава преимущество – познание и подготвеност да се работи по-рационално.
Колкото по-добра е подготовката, толкоз по-малко ще е кръвта в багра “, съобщи Атанасов.
Сред ограниченията, които се подхващат, е основаване на индустриална зона и поддръжка за дребния и междинен бизнес. На среща, обвързвана с сходна процедура, са се присъединили над 200 компании, което демонстрира интерес и подготвеност за присъединяване в трансформацията.
Кметът упорства преходът да бъде реален.
Човек от минната промишленост мъчно може да стане IT експерт, само че може да бъде отличен специалист по поддръжка на ВЕИ уреди “, уточни той.
И посочи потребността от образование вътре в самите компании.
Търсене на ентусиазъм и решения
Областният шеф инж. Методи Чимев акцентира, че салдото сред упованията на работещите и опциите на бизнеса е сложен.
Темата е мъчителна и обсъждана от години. Надяваме се на решения, които да ни оказват помощ да се оправим “, съобщи той.
В този подтекст бе и посланието на Асения Димитрова от „ Бранд Медия България “: „ Надяваме се да вдъхновим посредством образците от Европа “.
От въглища към промишленост с добавена стойност
Икономическият консултант в Представителството на Европейската комисия в България Нено Ненов акцентира, че енергийният преход би трябвало да се води не от идеология, а от прагматизъм – вложения, технологии и бизнес логичност. Според него, единствено за няколко години технологията за предпазване на сила е поевтиняла три пъти, а към този момент има и класирани планове по Плана за възобновяване и резистентност за над 1.1 милиарда лв..
Ненов даде образец с румънския град Петрила, където шведска компания е вложила 10 млн. евро във фабрика за ВЕИ технологии, 7 млн. от които – от Фонда за обективен преход. Подобен капацитет има и Кюстендил, който разполага със 122 млн. евро от същия фонд.
Очаквания, терзания и настройки на хората
Изследване на организация „ Тренд “, извършено измежду 800 души в Кюстендилска област, демонстрира ясно, че страхът от зеления преход е осезателен. 70% от интервюираните имат вяра, че климатичната рецесия е действителна, само че 78% се тревожат от повишаване на електрическата енергия, 53% – от загуба на работни места, а 52% – от повишение на цените като цяло.
Само 11% имат вяра, че преходът ще сътвори нови работни места в района. Младите са по-оптимистични и склонни на подвижност – близо 40% от хората под 30 години биха сменили обитаемото място поради работа, а 70% биха пътували до час всеки ден.
Информираността остава ниска – 64% от хората декларират, че не знаят какви са задачите на Зелената договорка, а 50% в никакъв случай не са чували за финансирани от Европейски Съюз планове в района.
Пътят към зелена стопанска система и качествени работни места
Форумът събра представители на четири министерства и синдикатите, с цел да обсъдят невижданите благоприятни условия за европейско финансиране, надхвърлящо 800 млн. лева единствено през идната година.
Целта ни е до края на 2025 година напълно да бъде отворен ресурсът на Фонда за обективен преход и да дадем опция за необятен набор от вложения “, акцентира Моника Стоянова, основен специалист в Главна дирекция „ Стратегическо обмисляне и програмиране на районното развиване “ в Министерство на регионалното развитие.
По думите ѝ трите стълба на фонда – стопански, обществен и климатичен преход – към този момент се материализират: 26 жилищни блока в града получават 32 млн. лева за енергийна успеваемост, а отворената процедура за преквалификация на чиновници от Топлоелектрическа централа и мини (110 млн. лева.) изтича на 13 юни.
До 19 юни общината може да кандидатства с планове за индустриални и логистични паркове на стойност 20.5 млн. лева, а през втората половина на годината се чакат още предложения: 475 млн. лева за промяна на минни терени, 300 млн. лева за енергийни общности и 142 млн. лева за фотоволтаични паркове. Точно върху последното подчертаваха и рецензиите: КНСБ предизвести против „ сляпото залагане “ единствено на слънчеви планове и настоя средствата да се пренасочат към индустриални производства, които подсигуряват дълготрайна претовареност и по-висока добавена стойност.
Междувременно Министерството на нововъведенията и растежа разгласи пакет от ограничения за над 450 млн. лева
Подбрали сме процедури, които са действително използвани и с минимална административна тежест “, увери Илияна Илиева, шеф на Групово дело „ Европейски фондове за конкурентоспособност “.
Най-атрактивната – „ Индустрия 4.0 “ – предлага до 850 хиляди лева безплатна помощ, комбинирана с заеми от Фонда на фондовете. За микро- и дребните компании се отваря облекчена цифровизация (до 50 хиляди лева.), а друга скица поддържа ВЕИ вложения и енергийно дейно съоръжение с до 100 хиляди лева
Регионът ще разчита и на две трансгранични стратегии с общ бюджет към 20 млн. лева – с Република Северна Македония и с Република Сърбия. Поканата към компаниите от пограничните региони Куманово, Щип, Струмица, Кюстендил и Благоевград следва през юни, като финансирането е 100 % и доближава 300 хиляди евро на сътрудник.
Образованието също е в центъра на прехода: 36 учебни заведения в региона ще изградят STEM центрове, а Националният проект за възобновяване към този момент финансира рационализация на общежития и професионални гимназии. „ Да заинтригуваме децата към естествените науки е фундаментално за бъдещия ни пазар на труда “, сподели Мая Нинова от МОН.
Синдикатите обаче внесоха трезва нотка. Проучване на КНСБ измежду 1480 служащи в мините и Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ демонстрира, че 82 % не желаят да напущат енергетиката, въпреки 57 % да са подготвени да покачат квалификацията си при обезпечен приход. „ Хората желаят нови промишлености “, акцентира вицепрезидентът Огнян Атанасов.
Синдикатът предлага скица „ 4+4 “ – четири часа работа и четири часа образование в границите на промяната, финансирани взаимно от ФСП и работодателя.
Общото обръщение на конференцията е ясно - Кюстендил разполага с неповторим финансов прозорец, само че триумфът зависи от синхрона сред страна, бизнес и служащи.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
TOP JOBS кариерен преход Кариерен преход на опциите обективен преход в Кюстендил
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ