Още праисторическите животни са се страхували, откриха учени
Способността ни да изпитваме грижа към другия може да има доста антични корени съгласно резултати от проучване, представени от " Асошиейтед прес ".
Тя евентуално е била надълбоко вкоренена в праисторически животни, живели преди милиони години, преди рибите и бозайниците да се появят, считат откриватели, разгласили резултатите от изследването си в сп. " Сайънс ".
" Някои от механизмите, които лежат в основата на способността ни да изпитваме боязън, да се влюбваме и разлюбваме, явно са доста антични ", сподели Ханс Хофман, постепенен невролог в университета на Тексас в Остин, който не взе участие в проучването.
Учените нормално се въздържат да приписват човешки усеща на животни. Но като цяло се счита, че доста животни, измежду които и рибите, имат настроения.
Новото проучване демонстрира, че рибите могат да улавят страха у други риби и също да се плашат, както и че това възприятие се контролира от хормона окситоцин, на който се дължи способността от състрадание и обвързаност при хората.
Учените потвърждават това посредством изтриване на гени, свързани с производството и абсорбирането на окситоцин в мозъка на риба зебра. След процедурата тези риби стават асоциални, не трансформират държанието си, когато другите риби изпитват тревога. Когато част от екземплярите с изменени гени бъдат инжектирани с окситоцин, способността им да усещат и да реагират на възприятията на другите риби се възвръща.
Тя евентуално е била надълбоко вкоренена в праисторически животни, живели преди милиони години, преди рибите и бозайниците да се появят, считат откриватели, разгласили резултатите от изследването си в сп. " Сайънс ".
" Някои от механизмите, които лежат в основата на способността ни да изпитваме боязън, да се влюбваме и разлюбваме, явно са доста антични ", сподели Ханс Хофман, постепенен невролог в университета на Тексас в Остин, който не взе участие в проучването.
Учените нормално се въздържат да приписват човешки усеща на животни. Но като цяло се счита, че доста животни, измежду които и рибите, имат настроения.
Новото проучване демонстрира, че рибите могат да улавят страха у други риби и също да се плашат, както и че това възприятие се контролира от хормона окситоцин, на който се дължи способността от състрадание и обвързаност при хората.
Учените потвърждават това посредством изтриване на гени, свързани с производството и абсорбирането на окситоцин в мозъка на риба зебра. След процедурата тези риби стават асоциални, не трансформират държанието си, когато другите риби изпитват тревога. Когато част от екземплярите с изменени гени бъдат инжектирани с окситоцин, способността им да усещат и да реагират на възприятията на другите риби се възвръща.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ