Китайският юан и световните финанси
Способността на една страна да въздейства върху световната карта има четири съществени съставния елемент – финанси, сила, просвета и военни сили.
Точно както Германия при започване на XX Век, Китай би трябвало да излезе със обилни военни сили в международния океан, да избута Съединени американски щати надалеч от крайбрежията си и да овладее всички основни проливи, в случай че желае да бъде световна мощ. В противоположен случай, целия голям търговски флот, както и цялата индустриална мощ на Пекин просто нямат смисъл, в случай че не са обезпечени военно.
Това разяснява за уеб страницата Pogled.info Валентин Сарлов.
Поради тази причина проектът планува в скоро време Китай да има разполагаем четири свръх съвременни самолетоносача (с наклонността да станат осем), разрушители вид 052D и тежки разрушители вид 055, които се подреждат измежду най - положителните в света. Освен това, Пекин вкара на въоръжение и стартира произвеждане на изтребители „ Джей-20” пето потомство, приключва основаването на нови ракети въздух-въздух с максимален обхват в света, създава хиперзвукови ракети DF-21 и DF-ZF (WU-14) които надвишават 10 пъти скоростта на звука и ще могат да нанасят удар във всяка точка на планетата до 2020 година. Пекин също по този начин модернизира нуклеарния си боеприпас и приготвя потреблението на космоса за военни цели. С оглед на тази опасност, както и голямата военна мощност на Русия, показана в речта на Владимир Путин на 1 март 2018 година Доналд Тръмп усили доста военния бюджет на Съединени американски щати и разгласи нарастване на американския флот с 30%.
Военната картина е единствено една част от пъзела. Другите съществени колони на международната система са силата и финансите. На 26 март 2018 година, Китай стартира търговията на нефт в китайска валута. Шанхайската интернационална енергийна борса публично започва търговете на петролни фючърси, деноминирани в юани. Тези контракти са главният механизъм в ценообразуването на петрола. Чрез тях се фиксира цената му сега, само че за по - късна дата, като съставляват тип застраховка за търговците и инструмент за нечиста сделка за спекулантите. Това съставлява началото на назад преброяване на краха на $ като международна валута. Основната колона на хегемонията на Съединени американски щати в света е застрашена. Ако тя падне, пада целият световен ред.
През 1971-1973 година, златният стандарт е дефинитивно анулиран, а Саудитска Арабия, както и всички други арабски страни членки на ОПЕК, се съгласяват да търгуват нефт единствено и само в американски долари против американска защита. Тъй като всяка страна се нуждае от петрол, с цел да има стопанска система, това принуждава всички страни в света да поддържат големи доларови запаси.
Скоро по-късно, съществуването на огромно количество американски долари във всяка страна трансформира тази валута в главен медиатор за търговията на всичко, от цинк и желязо до елементи за компютри. Огромното търсене на $ за търговия отвън границите на Съединени американски щати дава опция на ФЕД да се трансформира в нещо като централна банка за цялото земно кълбо.
Всяка страна, която желае да търгува, се нуждае от американско позволение
и може да бъде изключена от международната търговия, в случай че Вашингтон реши. Чрез компютърни системи като SWIFT и CHIPS, американците банки имат надзор върху всеки един $ в световно послание. В резултат на това, страните експортьорки на нефт натрупват големи остатъци от американски долари.
Сделката е, те да връщат тези долари в американската стопанска система под формата на закупуване на американски скъпи бумаги (US treasures). Всяка арабска страна, която не съблюдава тази договорка бива атакувана. Това се случи с Ирак, когато стартира да продава нефт в евро и Либия, която стартира да задържа петро-долари и отхвърляше да закупува американски скъпи бумаги.
Китай, за разлика от арабските страни, не изнася, а внася нефт. През 2015 година, Пекин надмина Вашингтон като най-големия вносител на петрол в света, а до 2030 година се чака китайската стопанска система да бъде два пъти по - огромна от американската. Огромният напредък и консумация на Поднебесната империя провокират по - бърза от упованието промяна на световната система. Пекин е наясно, че доста международни стопански системи не желаят да натрупват огромни остатъци от китайска валута, заради тази причина петро-юанът ще може да се конвертира във физическо злато на тържищата в Шанхай и Хонконг. Идеята на новият петро-юан е да популяризира китайската валута по света. В момента, 43% от международната търговия се падат на американския $, до момента в който юанът има към 2%. Това скоро ще се промени. Петролните стопански системи в Азия и Африка ще натрупат огромни остатъци от юани, които ще могат да обръщат в злато, артикули и технологии.
Китай и Русия от дълго време се разгласят срещу доларовата надмощие.
Но стартирането на петролните фючърси на шанхайската борса разкри различен съдружник, който се намира в сърцето на Запада. Още в първия ден на новата борса бяха подписани 63 хиляди покупко-продажби. Първата договорка се извърши сред Unipec, дъщерно сдружение на китайския колос Sinopec и Shell International Eastern Trading Company, част от Royal Dutch Shell, близка до петролната империя на известни семейства като Ротшилд и Самюъл. Основни купувачи се оказаха корпорации като Glencore, Trafigura и Freepoint Commodities, близки до Лондонското сити. За първите две намерено се знае, че принадлежат към клъстъра от банкови институции, групирани към известната група Ротшилд. Базираната в Швейцария Trafigura е най-големият покупател на петрол от глобената съветска компания Роснефт, в която с изключение на British Petrolium, 19.5 % дял принадлежи на Glencore в съдружничество с Катарския върховен фонд. Друг значим сътрудник на Роснефт е Royal Dutch Shell. С други думи, оформя се кръг Русия-Китай и известни финансови групи от Лондонското сити, който е срещу доларовата надмощие. Около този кръг гравитират други страни, като Ангола, Нигерия и Иран, които от дълго време продават нефт в юани.
Добре известна е историческата конкуренция сред европейските и американските банкерски семейства, както и ролята им в двете международни войни. В навечерието на Първата международна война точно американските банкери подкрепят немската военноморска промишленост. Англия пробва да договаря с Германия, с цел да спре немското военно корабостроене, което заплашва световното въздействие на кралския флот. Освен това, немското икономическо знамение залива с евтини и качествени артикули всички английски колонии и даже сърцето на империята – Лондон. След отводът на Германия да спре военното си произвеждане, войната сред двете сили е била неизбежна. Останалото е било просто мотив. В навечерието на Втората международна война същите американски банкери подкрепят делото на Хитлер и бързото икономическо възобновяване на райха. Тяхната цел е била да основават съперник за Англия, до момента в който империята се разпадне след изтощителните войни в Европа. В трагичните моменти на войната над Ламанша, американците се възползват и договарят с Лондон бъдещите промени. Съединени американски щати влиза във войната на страната на Британия и избавя Лондон от сигурна немска окупация. В подмяна на това, Англия предава на Съединени американски щати петролната перла на империята - Саудитска Арабия. Също по този начин английските капитали се изтеглят от Съединени американски щати, а няколко години след края на войната, англичаните стартират последователно да дават самостоятелност на своите колонии. Америка се трансформира в новата световна империя и правоприемник на Англия. След успеха над Съюз на съветските социалистически републики, Вашингтон се трансформира във владетел на света. Но в 21 Век, историята ще има продължение.
Именно конкуренцията сред европейските и американските банкови групи постоянно е стояла в основата на всяка огромна война. Този път функциите са разменени. Европейските финансови групи явно подкрепят израстването на Китай в световна конкуренция на Съединени американски щати, а задачата е смяна на международния ред, даже с цената на война. Идеята на европейският банков хайлайф е да приключи господството на американския $ и да раздели света на няколко валутни зони – американска доларова зона (вероятно Северна и Южна Америка), европейска зона (ЕС и еврото) и азиатска валутна зона, която ще се оглавява от китайския юан. Посредникът сред тези зони ще бъдат точно банките на остарелият европейски капитал, който се е концентрирал в Базел, Лондон, Париж, Москва и Хонконг.
Институцията, която ще поеме тази роля, към този момент е основана. Това е Банката за интернационалните разплащания (Bank for international settlements) в Базел, Швейцария. Тя съставлява централната банка на централните банки, тъй като в нея членуват централните банки на 60 страни, измежду които ФЕД на Съединени американски щати, Руската централна банка, Европейската централна банка и Народната Банка на Китай.
Тази институция евентуално ще изземе ролята на ФЕД, като сходство на международна централна банка и ще дефинира връзките сред главните валутни зони в света. Нейната задача е да хармонизира международната парична система, а в бъдеще може да съставлява сходство на Организация на обединените нации в международните финанси. Чрез Банката за интернационалните разплащания европейските банкови групи ще осъществят исторически реванш като си върнат световното въздействие, тъй като те ще фиксират финансовите връзки сред зоните, а техните банки ще бъдат медиаторите в международната търговия.
Банката за интернационалните разплащания в Базел към този момент приготвя интернационалните принадлежности, които да контролират финансите на света в новия финансов ред. Такива бяха Базел I, Базел II, а в този момент и Базел III.
Последният се чака да влезе в действие до 2022 година.
Базел III ще увеличи отговорностите за поддържане на висока ликвидност в банковите трезори, ще увеличи условията за личен капитал в вложенията и ще дефинира стрес проби за по огромните банкови институции. Новите стрес проби ще подсигуряват оцеляването на огромните банки при последваща международна финансова рецесия, която се чака да бъде доста по тежка от тази през 2008 година. Тези, които покриват изискванията на Базел III, ще оцелеят и ще вземат участие във образуването на новите финанси.
Англия като родината на остарелия европейски капитал ще резервира своя паунд. Именно тези скоростни световни промени и помощта на Лондонското сити за Китай дадоха убеденост на политиците в Лондон да изоставен Европейския съюз и да подхващат опит за възобновяване на английското въздействие върху някогашните колонии от общия “commonwealth” (това е организация на 53 страни, множеството от които членове на някогашната английска империя, измежду които Индия, Австралия и Южна Африка). Общият “commonwealth” би могъл да се трансформира в обособена валутна зона. Това е опция за Лондон да възвърне част от изгубеното си световно въздействие. Но упоритостите на политиците в Уестминстър може да се окажат прекомерно огромни за техните благоприятни условия.
Друга допустима зона е Евразийският съюз отпред с Русия. За Владимир Путин е извънредно значимо в новият му мандат да укрепи съветската стопанска система и съветската валута, с цел да подсигурява обособяването на съветска валутна зона и икономическо пространство, което да работи сред Азия и Европа. Който се опита да спре тази самодейност посредством военни закани ще претърпи военно проваляне – точно това беше посланието на Путин в речта му на 1 март 2018 година в Москва. Руският хайлайф няма да разреши новият международен ред да се гради без Русия.
Съдбата на пространството сред Съединени американски щати и Китай
С разпространяването на петро-юана, американският $ стартира да губи извънредните си права върху петролната търговия, а това значи, че е въпрос на време да изгуби доминация си върху международната търговия като цяло. Това е явно, когато се съпостави размерът търговията с петрол по отношение на всички останали потребни изкопаеми.
Спрямо нефто-газовият бранш, всички други артикули и енергийни артикули наподобяват незначителни, даже когато се обединят. Този енергиен запас е надълбоко привързан с финансите. Стратегическото пространство, върху което ще се реши цялата световна борба за обвързаността на $ с нефта се намира в четириъгълника Турция-Израел-Саудитска Арабия-Иран.
Политиката на Доналд Тръмп в района се състоеше в продажба на оръжие на стойност 300 милиарда $ за Рияд и основаването на „ арабско НАТО”, което да стартира война с Иран в недалечно бъдеще. Това щеше да подсигурява победа в Сирия и изтласкването на Русия и Китай от района. Но обстановката доста се усложни. След катарската рецесия с изолацията на Доха и съветската победа в Сирия, Катар дефинитивно мина към стратегическо съдействие с Иран и Турция. Планът за газова тръба от Катар към Европа, през Сирия се провали и Доха трябваше да се разбере с Иран за находището „ Южен Парс”. Оформи се троен съюз Турция-Катар-Иран, подсилен от Русия. От другата страна е стратегическото съдействие сред Саудитска Арабия и Израел, което поддържа кюрдите и бунтовниците в Сирия. Но позициите на Рияд са доста отслабени, а финансите на кралството са все по - зле.
Саудитците обмислят приватизация за събиране на капитал. Очаква се продажбата на 5% от държавната петролна компания Saudi Aramco IPO, както и редица други приватизационни ограничения. Това значи, че Саудитска Арабия може и да не успее да купи американско оръжие за 300 милиарда $, а арабското НАТО се проваля в зародиш. В тази обстановка американската политика е извънредно неуверена. Доналд Тръмп в началото поддържаше изолацията на Доха и твърдо стоеше на страната на Рияд, след което смекчи позицията си. На 30 януари 2018 година, министърът на защитата на Катар разгласи във Вашингтон, че се договаря разширение на американската военна база в емирството, а Пентагонът отхвърли всички клюки, че ще се изтегли от базите си в Катар и Турция. Това е сигурен знак, че позициите на Рияд и Вашингтон се раздалечават.
Продажбата на 5% дял в Saudi Aramco IPO, също ще подейства като лакмус за саудитската политика във връзка с Пекин7. Ако китайско-руски консорциум придобие даже 5% дял от саудитската държавна компания, това ще е сигурен знак, че саудитците в недалечно бъдеще биха обмислили съществено опцията да продават нефт в китайски юани. Единствената бариера пред тях е военната им взаимозависимост от американско оръжие, само че мощното разгръщане на военно промишления комплекс на Поднебесната империя може елементарно да размени американското оръжие след няколко години. На 31 Март 2018, саудитският принц Мохамед бин Салман съобщи, че чака война с Иран до 10-15 години, в случай че интернационалната общественост не предприеме по строги ограничения. С други думи, принцът направи тъничък намек към политиците във Вашингтон, че би трябвало твърдо да застанат зад кралството, в случай че желаят дълготрайна поддръжка.
Сблъсъкът САЩ-Иран е неминуем
Стратегически видяно, офанзивата на Русия, Китай и Лондонското сити над американския петро-долар няма по какъв начин да не се задълбочи в силов спор. Територията на този спор сигурно ще се фиксира към Иран, Сирия и Израел. Война сред Съединени американски щати и Иран ще подсигурява дълготрайната поддръжка на Саудитска Арабия за петро-долара. Тя ще приключи иранските петролни доставки и катарските газови доставки за Китай, което съвсем ще убие петро-юанът.
Още повече, че отстраняването на Иран ще погребе всички китайски желания за сухопътния и морски „ път на коприната”, който при всички положения би трябвало да премине през териториите на остаряла Персия. Военно проваляне за Иран ще значи разтрошаване на съветския южен фланг и разкриване на пътя към постсъветското пространство; победа за кюрдите и реализиране на проектите за огромния Близък изток; стабилизиране на Израел и Саудитска Арабия, както и последователно завръщане на Турция в американската орбита. С един удар Съединени американски щати ще приключи множеството световни упоритости на Китай и Русия. Но това сигурно ще докара до общ руско-китайски боен отговор, който може тотално да изхвърли Съединени американски щати от района.
Въпросът е какви средства ще употребяват стратезите във Вашингтон, с цел да подсигуряват проваляне за Иран. Дали посредством директна военна акция, рискувайки доста по-голяма война, или посредством вътрешно етническо накъсване? За в този момент можем да сме съвсем сигурни в едно – Доналд Тръмп няма да подпише продължаването на иранското нуклеарно съглашение на 12 Май 2018 година, което евентуално ще върне глобите против Иран. Но колкото повече развръзката се отсрочва във времето, толкоз повече вероятността от пряк боен спор САЩ-Иран ще се усилва, а моментът, в който войната ще бъде неизбежна е прекомерно близко.
Другият огромен въпрос е какви ограничения ще предприеме Съединени американски щати във връзка с Китай. За в този момент отговорът на Доналд Тръмп се лимитира в комерсиална война, която наподобява ще се задълбочава. Очакваните договаряния сред Тръмп и северно корейският водач Ким Чен Ун, ще покажат дали Съединени американски щати обмисля военно морска обсада в района на Жълто и Китайско море. По всичко проличава, че американският президент не желае военна развръзка с огромни сили като Китай и Русия, а се стреми да ограничи конфликта до Сирия. Все отново компанията Cambridge Analytica, която му оказа помощ да завоюва изборите, се обитава в Лондон - базата на старите европейски капитали. Но в случай че стартира огромна война в Близкия изток, той няма да има избор.
Точно както Германия при започване на XX Век, Китай би трябвало да излезе със обилни военни сили в международния океан, да избута Съединени американски щати надалеч от крайбрежията си и да овладее всички основни проливи, в случай че желае да бъде световна мощ. В противоположен случай, целия голям търговски флот, както и цялата индустриална мощ на Пекин просто нямат смисъл, в случай че не са обезпечени военно.
Това разяснява за уеб страницата Pogled.info Валентин Сарлов.
Поради тази причина проектът планува в скоро време Китай да има разполагаем четири свръх съвременни самолетоносача (с наклонността да станат осем), разрушители вид 052D и тежки разрушители вид 055, които се подреждат измежду най - положителните в света. Освен това, Пекин вкара на въоръжение и стартира произвеждане на изтребители „ Джей-20” пето потомство, приключва основаването на нови ракети въздух-въздух с максимален обхват в света, създава хиперзвукови ракети DF-21 и DF-ZF (WU-14) които надвишават 10 пъти скоростта на звука и ще могат да нанасят удар във всяка точка на планетата до 2020 година. Пекин също по този начин модернизира нуклеарния си боеприпас и приготвя потреблението на космоса за военни цели. С оглед на тази опасност, както и голямата военна мощност на Русия, показана в речта на Владимир Путин на 1 март 2018 година Доналд Тръмп усили доста военния бюджет на Съединени американски щати и разгласи нарастване на американския флот с 30%.
Военната картина е единствено една част от пъзела. Другите съществени колони на международната система са силата и финансите. На 26 март 2018 година, Китай стартира търговията на нефт в китайска валута. Шанхайската интернационална енергийна борса публично започва търговете на петролни фючърси, деноминирани в юани. Тези контракти са главният механизъм в ценообразуването на петрола. Чрез тях се фиксира цената му сега, само че за по - късна дата, като съставляват тип застраховка за търговците и инструмент за нечиста сделка за спекулантите. Това съставлява началото на назад преброяване на краха на $ като международна валута. Основната колона на хегемонията на Съединени американски щати в света е застрашена. Ако тя падне, пада целият световен ред.
През 1971-1973 година, златният стандарт е дефинитивно анулиран, а Саудитска Арабия, както и всички други арабски страни членки на ОПЕК, се съгласяват да търгуват нефт единствено и само в американски долари против американска защита. Тъй като всяка страна се нуждае от петрол, с цел да има стопанска система, това принуждава всички страни в света да поддържат големи доларови запаси.
Скоро по-късно, съществуването на огромно количество американски долари във всяка страна трансформира тази валута в главен медиатор за търговията на всичко, от цинк и желязо до елементи за компютри. Огромното търсене на $ за търговия отвън границите на Съединени американски щати дава опция на ФЕД да се трансформира в нещо като централна банка за цялото земно кълбо.
Всяка страна, която желае да търгува, се нуждае от американско позволение
и може да бъде изключена от международната търговия, в случай че Вашингтон реши. Чрез компютърни системи като SWIFT и CHIPS, американците банки имат надзор върху всеки един $ в световно послание. В резултат на това, страните експортьорки на нефт натрупват големи остатъци от американски долари.
Сделката е, те да връщат тези долари в американската стопанска система под формата на закупуване на американски скъпи бумаги (US treasures). Всяка арабска страна, която не съблюдава тази договорка бива атакувана. Това се случи с Ирак, когато стартира да продава нефт в евро и Либия, която стартира да задържа петро-долари и отхвърляше да закупува американски скъпи бумаги.
Китай, за разлика от арабските страни, не изнася, а внася нефт. През 2015 година, Пекин надмина Вашингтон като най-големия вносител на петрол в света, а до 2030 година се чака китайската стопанска система да бъде два пъти по - огромна от американската. Огромният напредък и консумация на Поднебесната империя провокират по - бърза от упованието промяна на световната система. Пекин е наясно, че доста международни стопански системи не желаят да натрупват огромни остатъци от китайска валута, заради тази причина петро-юанът ще може да се конвертира във физическо злато на тържищата в Шанхай и Хонконг. Идеята на новият петро-юан е да популяризира китайската валута по света. В момента, 43% от международната търговия се падат на американския $, до момента в който юанът има към 2%. Това скоро ще се промени. Петролните стопански системи в Азия и Африка ще натрупат огромни остатъци от юани, които ще могат да обръщат в злато, артикули и технологии.
Китай и Русия от дълго време се разгласят срещу доларовата надмощие.
Но стартирането на петролните фючърси на шанхайската борса разкри различен съдружник, който се намира в сърцето на Запада. Още в първия ден на новата борса бяха подписани 63 хиляди покупко-продажби. Първата договорка се извърши сред Unipec, дъщерно сдружение на китайския колос Sinopec и Shell International Eastern Trading Company, част от Royal Dutch Shell, близка до петролната империя на известни семейства като Ротшилд и Самюъл. Основни купувачи се оказаха корпорации като Glencore, Trafigura и Freepoint Commodities, близки до Лондонското сити. За първите две намерено се знае, че принадлежат към клъстъра от банкови институции, групирани към известната група Ротшилд. Базираната в Швейцария Trafigura е най-големият покупател на петрол от глобената съветска компания Роснефт, в която с изключение на British Petrolium, 19.5 % дял принадлежи на Glencore в съдружничество с Катарския върховен фонд. Друг значим сътрудник на Роснефт е Royal Dutch Shell. С други думи, оформя се кръг Русия-Китай и известни финансови групи от Лондонското сити, който е срещу доларовата надмощие. Около този кръг гравитират други страни, като Ангола, Нигерия и Иран, които от дълго време продават нефт в юани.
Добре известна е историческата конкуренция сред европейските и американските банкерски семейства, както и ролята им в двете международни войни. В навечерието на Първата международна война точно американските банкери подкрепят немската военноморска промишленост. Англия пробва да договаря с Германия, с цел да спре немското военно корабостроене, което заплашва световното въздействие на кралския флот. Освен това, немското икономическо знамение залива с евтини и качествени артикули всички английски колонии и даже сърцето на империята – Лондон. След отводът на Германия да спре военното си произвеждане, войната сред двете сили е била неизбежна. Останалото е било просто мотив. В навечерието на Втората международна война същите американски банкери подкрепят делото на Хитлер и бързото икономическо възобновяване на райха. Тяхната цел е била да основават съперник за Англия, до момента в който империята се разпадне след изтощителните войни в Европа. В трагичните моменти на войната над Ламанша, американците се възползват и договарят с Лондон бъдещите промени. Съединени американски щати влиза във войната на страната на Британия и избавя Лондон от сигурна немска окупация. В подмяна на това, Англия предава на Съединени американски щати петролната перла на империята - Саудитска Арабия. Също по този начин английските капитали се изтеглят от Съединени американски щати, а няколко години след края на войната, англичаните стартират последователно да дават самостоятелност на своите колонии. Америка се трансформира в новата световна империя и правоприемник на Англия. След успеха над Съюз на съветските социалистически републики, Вашингтон се трансформира във владетел на света. Но в 21 Век, историята ще има продължение.
Именно конкуренцията сред европейските и американските банкови групи постоянно е стояла в основата на всяка огромна война. Този път функциите са разменени. Европейските финансови групи явно подкрепят израстването на Китай в световна конкуренция на Съединени американски щати, а задачата е смяна на международния ред, даже с цената на война. Идеята на европейският банков хайлайф е да приключи господството на американския $ и да раздели света на няколко валутни зони – американска доларова зона (вероятно Северна и Южна Америка), европейска зона (ЕС и еврото) и азиатска валутна зона, която ще се оглавява от китайския юан. Посредникът сред тези зони ще бъдат точно банките на остарелият европейски капитал, който се е концентрирал в Базел, Лондон, Париж, Москва и Хонконг.
Институцията, която ще поеме тази роля, към този момент е основана. Това е Банката за интернационалните разплащания (Bank for international settlements) в Базел, Швейцария. Тя съставлява централната банка на централните банки, тъй като в нея членуват централните банки на 60 страни, измежду които ФЕД на Съединени американски щати, Руската централна банка, Европейската централна банка и Народната Банка на Китай.
Тази институция евентуално ще изземе ролята на ФЕД, като сходство на международна централна банка и ще дефинира връзките сред главните валутни зони в света. Нейната задача е да хармонизира международната парична система, а в бъдеще може да съставлява сходство на Организация на обединените нации в международните финанси. Чрез Банката за интернационалните разплащания европейските банкови групи ще осъществят исторически реванш като си върнат световното въздействие, тъй като те ще фиксират финансовите връзки сред зоните, а техните банки ще бъдат медиаторите в международната търговия.
Банката за интернационалните разплащания в Базел към този момент приготвя интернационалните принадлежности, които да контролират финансите на света в новия финансов ред. Такива бяха Базел I, Базел II, а в този момент и Базел III.
Последният се чака да влезе в действие до 2022 година.
Базел III ще увеличи отговорностите за поддържане на висока ликвидност в банковите трезори, ще увеличи условията за личен капитал в вложенията и ще дефинира стрес проби за по огромните банкови институции. Новите стрес проби ще подсигуряват оцеляването на огромните банки при последваща международна финансова рецесия, която се чака да бъде доста по тежка от тази през 2008 година. Тези, които покриват изискванията на Базел III, ще оцелеят и ще вземат участие във образуването на новите финанси.
Англия като родината на остарелия европейски капитал ще резервира своя паунд. Именно тези скоростни световни промени и помощта на Лондонското сити за Китай дадоха убеденост на политиците в Лондон да изоставен Европейския съюз и да подхващат опит за възобновяване на английското въздействие върху някогашните колонии от общия “commonwealth” (това е организация на 53 страни, множеството от които членове на някогашната английска империя, измежду които Индия, Австралия и Южна Африка). Общият “commonwealth” би могъл да се трансформира в обособена валутна зона. Това е опция за Лондон да възвърне част от изгубеното си световно въздействие. Но упоритостите на политиците в Уестминстър може да се окажат прекомерно огромни за техните благоприятни условия.
Друга допустима зона е Евразийският съюз отпред с Русия. За Владимир Путин е извънредно значимо в новият му мандат да укрепи съветската стопанска система и съветската валута, с цел да подсигурява обособяването на съветска валутна зона и икономическо пространство, което да работи сред Азия и Европа. Който се опита да спре тази самодейност посредством военни закани ще претърпи военно проваляне – точно това беше посланието на Путин в речта му на 1 март 2018 година в Москва. Руският хайлайф няма да разреши новият международен ред да се гради без Русия.
Съдбата на пространството сред Съединени американски щати и Китай
С разпространяването на петро-юана, американският $ стартира да губи извънредните си права върху петролната търговия, а това значи, че е въпрос на време да изгуби доминация си върху международната търговия като цяло. Това е явно, когато се съпостави размерът търговията с петрол по отношение на всички останали потребни изкопаеми.
Спрямо нефто-газовият бранш, всички други артикули и енергийни артикули наподобяват незначителни, даже когато се обединят. Този енергиен запас е надълбоко привързан с финансите. Стратегическото пространство, върху което ще се реши цялата световна борба за обвързаността на $ с нефта се намира в четириъгълника Турция-Израел-Саудитска Арабия-Иран.
Политиката на Доналд Тръмп в района се състоеше в продажба на оръжие на стойност 300 милиарда $ за Рияд и основаването на „ арабско НАТО”, което да стартира война с Иран в недалечно бъдеще. Това щеше да подсигурява победа в Сирия и изтласкването на Русия и Китай от района. Но обстановката доста се усложни. След катарската рецесия с изолацията на Доха и съветската победа в Сирия, Катар дефинитивно мина към стратегическо съдействие с Иран и Турция. Планът за газова тръба от Катар към Европа, през Сирия се провали и Доха трябваше да се разбере с Иран за находището „ Южен Парс”. Оформи се троен съюз Турция-Катар-Иран, подсилен от Русия. От другата страна е стратегическото съдействие сред Саудитска Арабия и Израел, което поддържа кюрдите и бунтовниците в Сирия. Но позициите на Рияд са доста отслабени, а финансите на кралството са все по - зле.
Саудитците обмислят приватизация за събиране на капитал. Очаква се продажбата на 5% от държавната петролна компания Saudi Aramco IPO, както и редица други приватизационни ограничения. Това значи, че Саудитска Арабия може и да не успее да купи американско оръжие за 300 милиарда $, а арабското НАТО се проваля в зародиш. В тази обстановка американската политика е извънредно неуверена. Доналд Тръмп в началото поддържаше изолацията на Доха и твърдо стоеше на страната на Рияд, след което смекчи позицията си. На 30 януари 2018 година, министърът на защитата на Катар разгласи във Вашингтон, че се договаря разширение на американската военна база в емирството, а Пентагонът отхвърли всички клюки, че ще се изтегли от базите си в Катар и Турция. Това е сигурен знак, че позициите на Рияд и Вашингтон се раздалечават.
Продажбата на 5% дял в Saudi Aramco IPO, също ще подейства като лакмус за саудитската политика във връзка с Пекин7. Ако китайско-руски консорциум придобие даже 5% дял от саудитската държавна компания, това ще е сигурен знак, че саудитците в недалечно бъдеще биха обмислили съществено опцията да продават нефт в китайски юани. Единствената бариера пред тях е военната им взаимозависимост от американско оръжие, само че мощното разгръщане на военно промишления комплекс на Поднебесната империя може елементарно да размени американското оръжие след няколко години. На 31 Март 2018, саудитският принц Мохамед бин Салман съобщи, че чака война с Иран до 10-15 години, в случай че интернационалната общественост не предприеме по строги ограничения. С други думи, принцът направи тъничък намек към политиците във Вашингтон, че би трябвало твърдо да застанат зад кралството, в случай че желаят дълготрайна поддръжка.
Сблъсъкът САЩ-Иран е неминуем
Стратегически видяно, офанзивата на Русия, Китай и Лондонското сити над американския петро-долар няма по какъв начин да не се задълбочи в силов спор. Територията на този спор сигурно ще се фиксира към Иран, Сирия и Израел. Война сред Съединени американски щати и Иран ще подсигурява дълготрайната поддръжка на Саудитска Арабия за петро-долара. Тя ще приключи иранските петролни доставки и катарските газови доставки за Китай, което съвсем ще убие петро-юанът.
Още повече, че отстраняването на Иран ще погребе всички китайски желания за сухопътния и морски „ път на коприната”, който при всички положения би трябвало да премине през териториите на остаряла Персия. Военно проваляне за Иран ще значи разтрошаване на съветския южен фланг и разкриване на пътя към постсъветското пространство; победа за кюрдите и реализиране на проектите за огромния Близък изток; стабилизиране на Израел и Саудитска Арабия, както и последователно завръщане на Турция в американската орбита. С един удар Съединени американски щати ще приключи множеството световни упоритости на Китай и Русия. Но това сигурно ще докара до общ руско-китайски боен отговор, който може тотално да изхвърли Съединени американски щати от района.
Въпросът е какви средства ще употребяват стратезите във Вашингтон, с цел да подсигуряват проваляне за Иран. Дали посредством директна военна акция, рискувайки доста по-голяма война, или посредством вътрешно етническо накъсване? За в този момент можем да сме съвсем сигурни в едно – Доналд Тръмп няма да подпише продължаването на иранското нуклеарно съглашение на 12 Май 2018 година, което евентуално ще върне глобите против Иран. Но колкото повече развръзката се отсрочва във времето, толкоз повече вероятността от пряк боен спор САЩ-Иран ще се усилва, а моментът, в който войната ще бъде неизбежна е прекомерно близко.
Другият огромен въпрос е какви ограничения ще предприеме Съединени американски щати във връзка с Китай. За в този момент отговорът на Доналд Тръмп се лимитира в комерсиална война, която наподобява ще се задълбочава. Очакваните договаряния сред Тръмп и северно корейският водач Ким Чен Ун, ще покажат дали Съединени американски щати обмисля военно морска обсада в района на Жълто и Китайско море. По всичко проличава, че американският президент не желае военна развръзка с огромни сили като Китай и Русия, а се стреми да ограничи конфликта до Сирия. Все отново компанията Cambridge Analytica, която му оказа помощ да завоюва изборите, се обитава в Лондон - базата на старите европейски капитали. Но в случай че стартира огромна война в Близкия изток, той няма да има избор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ