Мит или реалност е свободата на волята
Способността на индивида да прави избор без насила се назовава свободна воля. И защото непрекъснато вземаме решения и независимо избираме своя житейски път, наподобява неуместно да се приказва за неявяване на свободна воля. Само че някои философи и учени упорстват, че никой в никакъв случай не избира осмислено това, което прави. Сред тях е професорът от Станфордския университет и невроендокринолог Робърт Саполски. Той е уверен, че всички наши дейности са резултат от биологията, възпитанието, събитията и всички изненади, които животът ни сервира.
„ Ние, както и всеки жив организъм, сме просто „ биологични машини “. Ние нямаме свободна воля “, твърди ученият.
Саполски стига до това умозаключение след четири десетилетия интензивно проучване на държанието на хората и приматите.
Свободната воля се показва в това, че човек може да реализира душевно успокоение, като се избави от неразумните стремежи и неразумните очаквания, в случай че следва обичайния гръцки блян за „ мярка “ в живота.
Какво в действителност съставлява свободната воля?
Във философията и науката свободната воля обичайно се схваща като хипотетичната мощ или дарба на индивида да взема решения или да подхваща дейности без значение от предшестващи събития. Аргументите в интерес на съществуването на свободна воля включват субективното прекарване на свободата, виновността, религиозните вярвания и общите догатки за моралната отговорност на индивида, които са в основата на понятията закон, премия и наказване.
Концепцията за радикална, безконечна и постоянно мъчителна независимост на избора е присъща за екзистенциализма. Жан-Пол Сартр (1905-80) да вземем за пример приказва за индивида, „ жертван да бъде свободен “.
Терминът „ свободна воля “ се появява през последните две хилядолетия като означение на забележителен тип надзор върху личните дейности. Въпросите за естеството и съществуването на този тип надзор, както и за същинското му значение, са обсъждани от Платон, Аристотел, Августин, Тома Аквински, Декарт и Кант. Така всички диалози за свободната воля неизбежно водят до диспути от сферата на метафизиката и етиката.
Но с цел да разберем за какъв тип надзор става дума, би трябвало да разгледаме въпросите за повода и следствието, естествените закони, времето, мотивацията и, в по-общ проект, човешката персона. Когато става въпрос за смисъла на свободната воля за нас, не можем да избегнем мислите за положителното и злото, добродетелта и порока, порицанието и похвалата, премията и наказването.
Въпреки че тематиката за свободата на волята обичайно принадлежи на философията и етиката, все по-голям брой учени, изключително невролози и бихевиористи, преглеждат този чудноват надзор от чисто научна позиция. Но преди да стигнем до това по какъв начин актуалната просвета схваща свободната воля, дано разгледаме аргументите, заради които мнозина не са съгласни с нейното битие.
Детерминизмът и свободната воля
На първо място, съществуването на свободна воля се отхвърля от някои последователи на детерминизма – тезата, че всяко събитие във Вселената е причинно-следствено неизбежно. Детерминизмът допуска, че в обстановка, в която хората вземат несъмнено решение или подхващат несъмнено деяние, е невероятно да се вземе друго решение или да се предприеме друго деяние. С други думи, изказванието, че хората биха могли да вземат друго решение или да работят по друг метод от този, който са създали в реалност, няма по какъв начин да бъде правилно.
Философите и учените, които смятат, че детерминизмът в този смисъл е несъответстващ със свободната воля, се назовават „ твърди детерминисти„. Техните съперници, по този начин наречените „ меки детерминисти “, считат, че детерминизмът и свободната воля са в последна сметка съвместими. В множеството случаи последователите на мекия детерминизъм се пробват да реализират това съвместяване посредством преразглеждане на общоприетото разбиране за свободна воля.
Крайната опция на детерминизма е индетерминизмът – възгледът, че най-малко някои събития нямат детерминистична причина, а се демонстрират на инцидентен принцип. Индетерминизмът до известна степен се поддържа от проучванията в региона на квантовата механика, които демонстрират, че някои събития на квантово равнище по принцип са непредсказуеми (и затова случайни).
Философите и учените, които имат вяра, че вселената е недетерминистична и че хората имат свободна воля, са известни като „ либертарианци “ (либертарианството в този смисъл не трябва да се бърка с школата в политическата философия, наречена либертарианство). Въпреки че може да се твърди, че Вселената е недетерминистична и че човешките дейности все пак са детерминистични, малко модерни философи застъпват този мироглед.
Робърт Саполски и човешкото държание
Робърт Саполски, популярният академик в региона на поведенческите науки, е решил да се избави един път вечно от свободната воля и да покаже, че нейното небитие не ни обрича безусловно на порочност или обезсърчение.
Стратегията му е амбициозна: да наблюдава всяко звено от причинно-следствената верига, която приключва с човешкото държание, от това, което се случва в мозъка в последните няколко милисекунди преди да действаме, до това по какъв начин мозъкът ни се оформя от ранния опит и даже преди този момент. Саполски преглежда всички тези фактори на равнище невротрансмитери и гени.
Напомняме, че Саполски е един от водещите учени в региона на биологията на човешкото държание. Получил стипендия „ МакАртър “ на 30-годишна възраст, откривателят е прекарал повече от четири десетилетия в проучване на държанието на хората и приматите, по-специално на напрежението и общественото държание при павианите.
Ученият прекарва по осем до 10 часа дневно с павианите. Робърт се връща в Африка всяко лято в продължение на над тридесет години при същата група животни. По-късно тези проучвания стават основа на книгата „ Записки на един примат: невероятният живот на един академик измежду бабуините “ (Notes of a primate: the extraordinary life of a scientist among the baboons). Саполски е прочут и с курса лекции „ Биология на човешкото поведение„, който ще бъде забавно да се чуе от всеки.
Що се отнася до новия теоретичен труд на професора, книгата, озаглавена „ Целеустременост: живот без свободна воля “ (Determined: A Science of Life without Free Willl), бе оповестена в средата на октомври, и се хареса на доста хора.
Саполски против свободната воля
Още преди излизането на неговата нова книга професорът постоянно показваше подозрения по отношение на съществуването на свободна воля. Неговата присъда е:
„ Светът е прецакан и е станал доста, доста по-несправедлив, тъй като възнаграждаваме хората и ги наказваме за неща, които не могат да управляват. Ние нямаме свободна воля. Престанете да ни приписвате неща, които не съществуват в реалност “, споделя Саполски пред LA Times.
Саполски е уверен, че в случай че свободната воля съществуваше, тя би трябвало да действа на биологично равнище, изцяло без значение от организма, което значи, че учените биха могли да разпознават невроните, които провокират несъмнено държание. Освен това интензивността на безусловно всеки неврон в мозъка би била без значение, тъкмо както околната среда, равнищата на хормоните и културните правила биха били без значение. Всички тези аспекти обаче са извънредно значими.
„ Във всеки по-значим миг ние вземаме решения въз основа на нашите усети и желания, полезности и темперамент. Всичко това идва отнякъде и мозъкът ни не работи независимо. През целия си живот се учим по какъв начин да реагираме на разнообразни тласъци – да вземем за пример на неприятна миризма. Начинът, по който реагираме на миризмата, се дефинира от нашите гени, които са програмирали както обонятелните ни рецептори, по този начин и държанието ни “, споделя професорът от Станфордския университет в изявление за New York Times.
Той излага и причини против хрумвания като силата на волята. Да, има хора, които „ са преодолели неприятния шанс със забележителна непримиримост и издръжливост„, само че способността им да постоянстват и да устоят е била дарена от шанса. И избрани черти на характера.
Сред критиците на Саполски има доста хора, които акцентират нещо любопитно: в случай че не съществува свободна воля, не съществува и морална отговорност. В отговор на рецензията професорът споделя, че „ самата концепция, че сме виновни за дейностите си, е „ изцяло неефикасно определение„. За благополучие Саполски желае хората да бъдат щастливи, а не да страдат – което, както признава, е ненапълно отвън подтекста на главния му мотив.
Как може да се живее без свободна воля?
Журналистите, които са прегледали новата книга на Саполски, означават, че когато създателят преглежда въпроса по какъв начин би трябвало да живеем при липса на свободна воля, на напред във времето излиза хуманният му мироглед. Някои настояват, че осъзнаването на неналичието на независимост може да ни трансформира в морални чудовища.
Саполски обаче затрогващо потвърждава, че това в действителност е причина да живеем с дълбока амнистия и схващане – с цел да забележим „ глупостта на това да ненавиждаме който и да било за каквото и да било, което е направил “, заключават публицистите.
Тук обаче се крие познатият абсурд, както и при всяко разискване на въпроса по какъв начин би трябвало да реагираме на неналичието на свободна воля: в случай че няма свободна воля, то несъмнено, че ние просто ще реагираме по този начин, както реагираме, нали? Но значи ли това, че увлекателната и състрадателна книга на Саполски няма да промени метода, по който хората мислят, или метода, по който се държат един с различен. Тя просто значи, че те нямат избора или способността да трансформират каквото и да било.
Със сигурност причините и концепциите на Саполски могат да разстроят доста хора. Винаги обаче съществува опцията свободната воля да се крие в някоя част на мозъка, която към момента не е изследвана от учените. Но даже и това да не е по този начин, философията въпреки всичко поддържа съществуването на свободната воля.
