Способността да се спи в легло изглежда е изиграла важна

Способността да се спи в легло наподобява е изиграла значима роля в човешката еволюция, считат учените.
Да се следи орангутан да спи е същинско наслаждение: голямо оранжево-кафяво бебе сладко хърка и вижда орангутанските си сънища. Тези най-големи (височина до един и половина метра, тегло - до 100 кг) примати (според някои учени, най-умните човекоподобни) обичат да спят в легло: съвсем всяка вечер те си построяват ново гнездо за спане и спят дълго и крепко - като човек. Точно като при човек, очите им под клепачите понякога стартират да треперят и да танцуват - орангутаните сънуват, изяснява Би Би Си.
Бабуинът е различен въпрос. Да го видиш през нощта е като да гледаш дребен, постоянно възмутен параноик, който обезверено се пробва да затвори очи даже за малко.
Бабуините спят неприятно: вършат го, до момента в който седят, балансирайки на задните елементи. Очевидно страхът, че някой или нещо ще ги нападна, не ги пуска, тъй че те заспиват незадълбочено и за къси интервали от време.
И тук поражда значим въпрос: за какво орангутанът спи толкоз умерено и добре, до момента в който бабуинът (род примати от семейство маймуни), неговият видимо непосредствен родственик, също примат, страда всяка вечер?
Отговорът на този въпрос, както са открили учените, би трябвало да се търси надълбоко в историята на нашата еволюция. Отговаряйки му, можем да разберем по какъв начин висшите примати (включително хората) са съумели да се трансфорат в съществата, каквито сме през днешния ден. И за какво хората избират да спят в легло.
„ Сънят едвам неотдавна бе приет като евентуално сериозен фактор за човешката еволюция “, отбелязва антропологът Дейвид Самсон от университета Дюк, Дърам, Северна Каролина, Съединени американски щати.
Преди това учените съвсем не са изследвали по какъв начин сънят може да повлияе на развиването на човек като персона. Ето за какво доктор Самсон и неговият сътрудник Робърт Шумейкър от университета в Индиана в Блумингтън (САЩ) рещават да създадат тъкмо това.
За проучването те избират два типа примати - орангутани като най-близките до хората, и бабуини като най-големите от тези маймуни, които не употребяват особено пригодени места за сън.
" И по този начин се чудех за какво двата типа огромни примати са толкоз разнообразни по метода, по който спят? " - споделя Самсон.
През разнообразни интервали от време (от един до четири месеца) учените снимат по какъв начин спят пет орангутана и 12 бабуина.
Изследователите са изучавали пози, придвижване на тялото по време на сън и модели на сън, като са записвали времето, което приматите са прекарвали будни и заспали, и са отбелязвали какъв брой периодически е сънят.
Те също по този начин следят мозъчната интензивност, интервалите на REM, плиткия сън ( при хората това нормално е стадият на сънищата ) и дълбокия сън.
Изследванията удостоверяват, че орангутаните спят по-дълго и по-здраво от бабуините. Учените са стигнали до заключението, че огромните маймуни нормално спят по-добре от маймуните и по-ниските примати - това се отнася за съвсем всеки аспект на съня, споделя доктор Самсон.
Днес знаем, че всички огромни маймуни подреждат за себе си легло за сън от един или различен тип. Горилите, орангутаните, шимпанзетата се откриват на дървета (мъжките горили, заради голямото си тегло, са на земята). Е, ние хората сме проектирали лични кревати и продължаваме да ги подобряваме. Всички останали примати обаче, спят по друг метод.
Гибоните да вземем за пример не строят никакви специфични кревати или гнезда - като други огромни маймуни, множеството от които спят седнали на дърво, балансирайки върху задните си елементи.
Естествено, тази разлика изяснява за какво някои спят надълбоко и дейно, а други - незадълбочено и неспокойно.
Орангутаните, които са обект на проучването, обичат да се отпускат, да се разтягат, до момента в който лежат, спят по тил или по стомах.
" Бабуините прекарват по-голямата част от съня си в седнало състояние, нащрек ", споделя Самсон. Те седят на червени исхиални мозоли (поради което павианите имат толкоз присъщ външен вид).
И тази разлика може да изиграе съществена роля в еволюцията на огромните маймуни, в това число хората.
Смята се, че общият предшественик на огромните маймуни преди към 14-18 милиона години е решил да постави завършек на неспокойния сън, седнал на дърво и последователно е минал към нощуване в особено оборудвано самостоятелно гнездо - да вземем за пример на платформа, направена от клони.
„ Не мисля, че тези ранни примати, които са проектирали лични места за спане, са го създали с вярата, че това ще им помогне да спят по-добре “, споделя Самсон.
Факт е, че по време на миоценската ера (започнала преди 23 милиона години и приключила преди 5 милиона години), приматите ставали все по-големи и им ставало все по-неудобно да спят седнали на клон. Така те почнали да построяват специфични платформи, които биха могли да поддържат тежестта им и да подхождат на техния размер.
Тези зони за сън разрешават даже на най-големите примати да спят безвредно на дърветата, надалеч от хищници и инсекти, които смучат кръв “, изяснява доктор Самсон.
Предишните му проучвания се концентрират тъкмо върху това. Той заключава, че всички примати с тегло над 30 кг най-вероятно би трябвало да изградят легло за себе си на дърветата.
Нощ, прекарана в леглото, носи друго (освен безопасност) съществено еволюционно преимущество: сънят става по-дълбок и по-здрав.
„ Такъв сън може да има позитивен резултат върху когнитивните, качества “, изяснява Самсон. Например, усъвършенства качеството на консолидацията на паметта - една от най-важните функционалности на съня.
" Качеството на съня е, може би, една от главните разлики сред приматите и маймуните . Изглежда маймуните спят най-вече незадълбочено заради по-малко комфортната си, по-малко безвредна и непрекъснато изменяща се среда ".
„ Плюсът е, че е по-лесно и по-бързо може да се събудиш от такова положение при положение на заплаха, само че това се дължи на цената, че маймуните не получават всички преимущества на дълбокия сън.
" Изглежда, ние, огромните маймуни, сме измислили ефикасен метод да спим безвредно и комфортно. От еволюционна позиция преходът от спящи на дърветата спални към построени по поръчка спални места има адаптивни преимущества, сравними с прекосяването от спални платформи, основани на дървета, към безвредни места за спане на земята ".
Спането на безвредно място на земята, а по-късно и на легло, е дало на хората конкурентно преимущество пред останалите типове, уверен е ученият./ БГНЕС

Още от ЗДРАВЕ: