Дойче веле със стряскащ анализ: Турската икономика може да рухне
Споровете със Съединени американски щати хвърлиха светлина върху същинското положение на турската стопанска система. Официалните данни на TURKSTAT сочат единствено едно: нужни са незабавни дейности. В Анкара обаче не виждат сходна нужда, оповестява " Дойче веле ".
В началото на тази седмица за следващ път се убедихме какъв брой огромно е въздействието на политическите решения върху стопанската система. След задържането на чиновник на американското консулство в Истанбул, Съединени американски щати спря да издава визи за турски жители. Турция по-късно отговори със същото. В резултат на това водещият показател на истанбулската борса записва най-ниската си стойност от 4 месеца насам, а турската лира в това време се обезцени рекордно.
Хатидже Карахан е основна съветничка на турския президент Ердоган по икономическите въпроси. Пред Дъждовни води тя се опита да омаловажи станалото: " Още в средата на тази седмица турската лира възвърне половината от загубите. Цялостното възобновяване на валутните курсове ще зависи от волята на двете страни да приключат сполучливо този спор ", съобщи икономистката. По думите ѝ, Турция е подхванала " градивни дипломатически старания ", и в случай че Съединени американски щати се причислят, нямало да има дълготрайни отрицателни последствия за стопанската система.
Оптимизмът на Карахан по отношение на разногласието със Съединени американски щати, които прочее са четвъртият максимален пазар за турския експорт, е обвързван с доверието ѝ в силите на турската стопанска система. По публични данни на Турския статистически институт Turkstat, през второто тримесечие на 2017 Брутният вътрешен продукт е повишен с 5,1 % по отношение на същия интервал на предходната година. За съпоставяне: измежду страните от Г-20 единствено Китай и Индия имат по-добри индикатори.
С максимален принос за турския растеж е търговията с Европейски Съюз, който е най-важният външнотърговски сътрудник на Турция. Износът за страните от Европейски Съюз е повишен с повече от 9 % - от 5,5 милиарда $ през август 2016 на 6,3 милиарда $ през август 2017 година. Най-много артикули Турция продължава да изнася за Германия - на стойност 1,34 милиарда $.
Въпреки положителните данни, шефът на немската външнотърговска камара в Истанбул - Ян Ньотер - е въздържан в оценките си: " Икономическите връзки сред Германия и Турция се считат за постоянни и съвсем непоклатими, единствено че в основата им стартират да се появяват първи пукнатини. Бизнесът се нуждае от непоклатимост и правова сигурност - като гаранция за дълготрайните вложения. Средните немски компании обаче в това време се съмняват в съществуването на тези два фактора ", споделя Ньотер.
Хамбургският социолог Яшар Айдън вижда няколко разнообразни аргументи за това съмнение: " Политическите събития в Турция, и най-много провалилият се опит за прелом, референдумът за смяна на конституцията и политически разтърсвания просто изместиха вниманието и не оставиха никакво място за нужните стопански промени ", споделя той.
Друг проблем Айдън вижда на самия връх на държавното ръководство: с непрекъснатите си претенции за ниски лихвени проценти президентът Ердоган прибягва до един тип " стопански популизъм " за да задържи личната си известност измежду турците.
При това турската стопанска система се нуждае от незабавни промени, тъй като безработицата в страната е стабилно висока – близо 12%; инфлацията през септември е надхвърлила 11%; външнотърговският недостиг възлиза на 4,6 милиарда евро – и се е нараснал с съвсем 23 % единствено през последната година.
Турция има и огромен вътрешен дълг - през идващите 12 месеца е падежът на общо 144 милиарда евро. И не на последно място: в Турция работят едвам към 28% от дамите, до момента в който в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз междинната стойност е 48,5%.
В началото на тази седмица за следващ път се убедихме какъв брой огромно е въздействието на политическите решения върху стопанската система. След задържането на чиновник на американското консулство в Истанбул, Съединени американски щати спря да издава визи за турски жители. Турция по-късно отговори със същото. В резултат на това водещият показател на истанбулската борса записва най-ниската си стойност от 4 месеца насам, а турската лира в това време се обезцени рекордно.
Хатидже Карахан е основна съветничка на турския президент Ердоган по икономическите въпроси. Пред Дъждовни води тя се опита да омаловажи станалото: " Още в средата на тази седмица турската лира възвърне половината от загубите. Цялостното възобновяване на валутните курсове ще зависи от волята на двете страни да приключат сполучливо този спор ", съобщи икономистката. По думите ѝ, Турция е подхванала " градивни дипломатически старания ", и в случай че Съединени американски щати се причислят, нямало да има дълготрайни отрицателни последствия за стопанската система.
Оптимизмът на Карахан по отношение на разногласието със Съединени американски щати, които прочее са четвъртият максимален пазар за турския експорт, е обвързван с доверието ѝ в силите на турската стопанска система. По публични данни на Турския статистически институт Turkstat, през второто тримесечие на 2017 Брутният вътрешен продукт е повишен с 5,1 % по отношение на същия интервал на предходната година. За съпоставяне: измежду страните от Г-20 единствено Китай и Индия имат по-добри индикатори.
С максимален принос за турския растеж е търговията с Европейски Съюз, който е най-важният външнотърговски сътрудник на Турция. Износът за страните от Европейски Съюз е повишен с повече от 9 % - от 5,5 милиарда $ през август 2016 на 6,3 милиарда $ през август 2017 година. Най-много артикули Турция продължава да изнася за Германия - на стойност 1,34 милиарда $.
Въпреки положителните данни, шефът на немската външнотърговска камара в Истанбул - Ян Ньотер - е въздържан в оценките си: " Икономическите връзки сред Германия и Турция се считат за постоянни и съвсем непоклатими, единствено че в основата им стартират да се появяват първи пукнатини. Бизнесът се нуждае от непоклатимост и правова сигурност - като гаранция за дълготрайните вложения. Средните немски компании обаче в това време се съмняват в съществуването на тези два фактора ", споделя Ньотер.
Хамбургският социолог Яшар Айдън вижда няколко разнообразни аргументи за това съмнение: " Политическите събития в Турция, и най-много провалилият се опит за прелом, референдумът за смяна на конституцията и политически разтърсвания просто изместиха вниманието и не оставиха никакво място за нужните стопански промени ", споделя той.
Друг проблем Айдън вижда на самия връх на държавното ръководство: с непрекъснатите си претенции за ниски лихвени проценти президентът Ердоган прибягва до един тип " стопански популизъм " за да задържи личната си известност измежду турците.
При това турската стопанска система се нуждае от незабавни промени, тъй като безработицата в страната е стабилно висока – близо 12%; инфлацията през септември е надхвърлила 11%; външнотърговският недостиг възлиза на 4,6 милиарда евро – и се е нараснал с съвсем 23 % единствено през последната година.
Турция има и огромен вътрешен дълг - през идващите 12 месеца е падежът на общо 144 милиарда евро. И не на последно място: в Турция работят едвам към 28% от дамите, до момента в който в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз междинната стойност е 48,5%.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ