Бившият кмет на Сребреница Чамил Дуракович пред БНТ
Спорно честване в Босна и Херцеговина на събитие, асъдействало преди 30 години за експлоадирането на гражданската война в някогашна Югославия, провокира остри рецензии от Европейски Съюз и опасност за наказания и прекъсване на фондовете.
Повод за него стана ария от сръбски служител на реда, възхваляваща геноцида в Сребреница в Босна, при който починаха 8 хиляди босненски мюсюлмани. Това съответства с проведения на 9 януари боен церемониал, на който участваха министър председателят на Сърбия Ана Бърнабич, ръководителят на Народното събрание Ивица Дачич, както и дипломати от Русия и Китай. Съединени американски щати също реагираха с нови наказания към боснеския сръбски водач Милорад Додик.
Нашият помощник Николай Кръстев потърси някогашния кмет на Сребреница Чамил Дуракович. Ето какво сподели той пред Българска национална телевизия.
Г-н Дуракович, защо е сигнал тази обстановка с песента, която пееха сръбските служители на реда от Пробой?
Чамил Дуракович: За страдание, това е нещо, което продължава от години. От войната в Босна и Херцеговина преди 26 години. За страдание, както интернационалната общественост, по този начин и вътрешната политика, позволиха да бъдат в деяние ревизионистичните политики. По същата причина имаме формалната власт в Сърбия и формалната власт на идентичността на Република Сръбска, които с години отхвърлят геноцида в Сребреница. Нещо повече, те величаят тези, които са наказани за военни закононарушения и излежават доживотни присъди като Караджич, Младич, Кръстич и други А като живеете години в такава система, жителите на системата мислят, че по този начин би трябвало и като се завърти, някой оправдава това и величае тези дейности и на жителите им се коства, че всичко е напълно наред и по тази причина се случва в структурите на полицията да имаме хора, които като честват рожден ден на детето си, в действителност пеят песни, призоваващи към нова Сребреница, нов Вуковар и така нататък Жалко, че това не е неточност на няколко души, а в действителност това е неточност на системата, която позволява такива неща.
Виждаме, че се възобновява култът към военачалник Ратко Младич, който беше наказан за геноцид в Сребреница през 1995. година Какво ни приказва това за публичните процеси в Република Сърбия?
За страдание, ние в Европа сега сме очевидци на повишаване на ултра десните политики. Знаете какво се случва с някои водачи в Европа като Орбан в Унгария, по-късно имате и Милорад Додик, и други водачи в обкръжението като Янша в Словения и т. н.. Очевидно са основали пространство да се появят в действителност сходни на тях, където се величаят военнопрестъпници освен от тази отминала война, а и освен това - от Втората международна война. Преди няколко години Сърбия възкреси, както се споделя, четническия челник Драже Михайлович, който е бил фашист и колаборационист с нацисткия режим. За страдание, ние живеем във време, в което такива феномени не се глобяват, а Европа, въпреки това, която е нашата наклонност да станем част от демократична Европа, не упражнява задоволително напън към страни като Сърбия да се глобяват такива прояви и да се отстраняват радикално. Ние 26 години живеем в това, а в действителност нещата не са престанали - да се култивира наклонност за славословие на военнопрестъпници, от войната, значи, Сърбия в никакъв случай не е преставала с това. Сърбия в никакъв случай не се е разграничавала от военнопрестъпниците, нито от тези от Република Сръбска. Ето, ние живеем по тези места 26 години и аз не се сещам през този интервал в нито един миг институциите на Сърбия да са се разграничили от наказаните военнопрестъпници, макар че Сърбия е предала множеството от тях – и Караджич, и Младич, и Милошевич и доста други, наказани за военни закононарушения, като са сътрудничили на трибунала в Хага, само че като се стигне до присъди на Хагския арбитражен съд, тогава тази Сърбия не почита тези присъди и това е нашето общо най-голямо проваляне и най-големият товар е в действителност за Сърбия, която рано или късно би трябвало да се изправи очи в очи пред предишното, да одобри присъдите, с цел да се построява по-сигурен и по-стабилен район в Западните Балкани. В противоположен случай, непрекъснато ще имаме такива напрежения.
Споменахте името на унгарският министър председател Виктор Орбан. Какво значи поддръжката, идваща от Будапеща по отношение на Милорад Додик?
За страдание, Унгария търси във всичко това своя интерес. Ако Милорад Додик и режимът на идентичността на Република Сръбска мислят, че Орбан или политиката, която Орбан води в Унгария, в случай че мислят, че имат същата идеология като Милорад Додик, то те се лъжат. Очевидно, Унгария търси някакъв различен собствен интерес, имайки поради, че става дума за сходна ултра дясна политика, която Орбан и сходни водачи в Европа желаят да укрепват в европейските институции и генерално в Европа. Така те се откриха измежду някакви общи ползи. Разбира се, Милорад Додик употребява това, с цел да дестабилизира на първо място района с поддръжката на Сърбия и една част от Русия и т. н., тъй че Милорад Додик се откри тук в точното време, което дава отговор на Орбан или на Янша в Словения и на сходни водачи в Европа и те построяват тука една ултра дясна политика, която на първо място презира мюсюлманите, презира исляма. Значи, в този момент слушайте, ние босненците сме цивилизован народ, който съществува по тези земи хиляди години. Впрочем, когато Милорад Додик се обръща към босненците на Босна и Херцеговина, той не ги назовава босненци, той ги назовава мюсюлмани. Това е същото, в случай че ние назоваваме румънците католици или протестанти, или няма значение, или съгласно религията им. Ние сме национална общественост, наречена босненци, а Милорад Додик и тези политики в действителност основават такова отношение, че европейците да помислят, че ние сме единствено мюсюлмани, които са като тези мюсюлмани имигранти и другите, които идват на територията на Европа, с цел да се сътвори все по-голяма бездна по отношение на нас, с цел да одобри Европа отцепническите хрумвания на Додик и най-после той да отдели тази част на Босна и Херцеговина, а това в действителност е продължение на политиката от 90- те. И тогава Милошевич и неговият режим са желали да причислят част от Босна и Херцеговина към Сърбия. Само че това се случва в този момент, в едно друго време, а съдружници се търсят из Европа и по света.
Г-н Дуракович, дали приехте извинението на един от тези служители на реда от Прибой?
Вижте, извинението пристигна откакто противоречивият запис се появи в общественото пространство и ясно може да видите на записа по какъв начин унесено пее и повтаря текста на песента. Той като разбра, че работата му е застрашена, излезе пред обществото и се извини. За мен той беше по-убедителен като пееше, в сравнение с като се извиняваше, за жалост. Това, което би трябвало да последва, или което би трябвало да последва, са съответни наказания за такива обособени лица, имайки поради, че те са чиновници на Министерство на вътрешните работи на Република Сърбия или на полицията. Ние не виждаме това, ние виждаме едни квази присъди, някакви политически отзиви за това и т. н., само че няма съответни дейности, с цел да се глобяват такива лица. Така че това опрощение не идва поради босненците в Прибой, а поради страха, че на следващия ден той ще изгуби работата си.
В края на нашия диалог бих желал да Ви попитам още нещо - през днешния ден Босна и Херцеговина е обхваната от най-дълбоката рецесия след края на войната. Отново се приказва за допустима делба. Как вие в Сребреница гледате на това?
Вижте, на първо място, ние нямаме право да имаме вяра на никого. През 1995 година през юли, целият свят застана в отбрана на Сребреница, тъй че бяхме предпазена зона на обединените народи, беше ни обещана сигурност, само че за жалост, се случи геноцид, тъй че постоянно съществува спомагателна страна. Впрочем, това, което виждаме сега и свидетелстваме за Босна и Херцеговина е тъкмо по тази причина, че нямаше наказания за политици като Милорад Додик, които с години построяват такава политика, с цел да се стигне до делба на Босна и Херцеговина, което непосредствено ни води към нова война. За страдание, аз се опасявам от отсъствието на напън от страна на интернационалната общественост и повишаването на тези националистични или ултра десни политики, които желаят да осъществят своята цел в тази огромна „ сватба”. Това, което ние и жителите на Европа сигурно би трябвало да знаят, е че в случай че има каквато и да е делба на Босна и Херцеговина, това е нова война. След това никой от нас не може да се подценява. Но народа го е боязън. Ние излязохме по тази причина преди десетина и нещо години и несъмнено, че раните още не са се затворили, а в този момент приказваме за някакви други опити за дестабилизиране на този район, само че желая да имам вяра, че в оня миг, когато Европейският съюз, Америка и нашите приятели-съюзници схванат нуждата да се построи съвременна, мултиетническа, демократична страна Босна и Херцеговина в сърцето на Европа, както и Европа желае, а всички ние сме избрани да бъдем част от Европа, и едвам тогава нещата малко ще се успокоят и ще стартираме да градим това, което жителите чакат от нас, а това е да развиваме страната, която на следващия ден би трябвало да стане сътрудник на другите страни от Европейския съюз.
Репортер: Николай Кръстев
Повод за него стана ария от сръбски служител на реда, възхваляваща геноцида в Сребреница в Босна, при който починаха 8 хиляди босненски мюсюлмани. Това съответства с проведения на 9 януари боен церемониал, на който участваха министър председателят на Сърбия Ана Бърнабич, ръководителят на Народното събрание Ивица Дачич, както и дипломати от Русия и Китай. Съединени американски щати също реагираха с нови наказания към боснеския сръбски водач Милорад Додик.
Нашият помощник Николай Кръстев потърси някогашния кмет на Сребреница Чамил Дуракович. Ето какво сподели той пред Българска национална телевизия.
Г-н Дуракович, защо е сигнал тази обстановка с песента, която пееха сръбските служители на реда от Пробой?
Чамил Дуракович: За страдание, това е нещо, което продължава от години. От войната в Босна и Херцеговина преди 26 години. За страдание, както интернационалната общественост, по този начин и вътрешната политика, позволиха да бъдат в деяние ревизионистичните политики. По същата причина имаме формалната власт в Сърбия и формалната власт на идентичността на Република Сръбска, които с години отхвърлят геноцида в Сребреница. Нещо повече, те величаят тези, които са наказани за военни закононарушения и излежават доживотни присъди като Караджич, Младич, Кръстич и други А като живеете години в такава система, жителите на системата мислят, че по този начин би трябвало и като се завърти, някой оправдава това и величае тези дейности и на жителите им се коства, че всичко е напълно наред и по тази причина се случва в структурите на полицията да имаме хора, които като честват рожден ден на детето си, в действителност пеят песни, призоваващи към нова Сребреница, нов Вуковар и така нататък Жалко, че това не е неточност на няколко души, а в действителност това е неточност на системата, която позволява такива неща.
Виждаме, че се възобновява култът към военачалник Ратко Младич, който беше наказан за геноцид в Сребреница през 1995. година Какво ни приказва това за публичните процеси в Република Сърбия?
За страдание, ние в Европа сега сме очевидци на повишаване на ултра десните политики. Знаете какво се случва с някои водачи в Европа като Орбан в Унгария, по-късно имате и Милорад Додик, и други водачи в обкръжението като Янша в Словения и т. н.. Очевидно са основали пространство да се появят в действителност сходни на тях, където се величаят военнопрестъпници освен от тази отминала война, а и освен това - от Втората международна война. Преди няколко години Сърбия възкреси, както се споделя, четническия челник Драже Михайлович, който е бил фашист и колаборационист с нацисткия режим. За страдание, ние живеем във време, в което такива феномени не се глобяват, а Европа, въпреки това, която е нашата наклонност да станем част от демократична Европа, не упражнява задоволително напън към страни като Сърбия да се глобяват такива прояви и да се отстраняват радикално. Ние 26 години живеем в това, а в действителност нещата не са престанали - да се култивира наклонност за славословие на военнопрестъпници, от войната, значи, Сърбия в никакъв случай не е преставала с това. Сърбия в никакъв случай не се е разграничавала от военнопрестъпниците, нито от тези от Република Сръбска. Ето, ние живеем по тези места 26 години и аз не се сещам през този интервал в нито един миг институциите на Сърбия да са се разграничили от наказаните военнопрестъпници, макар че Сърбия е предала множеството от тях – и Караджич, и Младич, и Милошевич и доста други, наказани за военни закононарушения, като са сътрудничили на трибунала в Хага, само че като се стигне до присъди на Хагския арбитражен съд, тогава тази Сърбия не почита тези присъди и това е нашето общо най-голямо проваляне и най-големият товар е в действителност за Сърбия, която рано или късно би трябвало да се изправи очи в очи пред предишното, да одобри присъдите, с цел да се построява по-сигурен и по-стабилен район в Западните Балкани. В противоположен случай, непрекъснато ще имаме такива напрежения.
Споменахте името на унгарският министър председател Виктор Орбан. Какво значи поддръжката, идваща от Будапеща по отношение на Милорад Додик?
За страдание, Унгария търси във всичко това своя интерес. Ако Милорад Додик и режимът на идентичността на Република Сръбска мислят, че Орбан или политиката, която Орбан води в Унгария, в случай че мислят, че имат същата идеология като Милорад Додик, то те се лъжат. Очевидно, Унгария търси някакъв различен собствен интерес, имайки поради, че става дума за сходна ултра дясна политика, която Орбан и сходни водачи в Европа желаят да укрепват в европейските институции и генерално в Европа. Така те се откриха измежду някакви общи ползи. Разбира се, Милорад Додик употребява това, с цел да дестабилизира на първо място района с поддръжката на Сърбия и една част от Русия и т. н., тъй че Милорад Додик се откри тук в точното време, което дава отговор на Орбан или на Янша в Словения и на сходни водачи в Европа и те построяват тука една ултра дясна политика, която на първо място презира мюсюлманите, презира исляма. Значи, в този момент слушайте, ние босненците сме цивилизован народ, който съществува по тези земи хиляди години. Впрочем, когато Милорад Додик се обръща към босненците на Босна и Херцеговина, той не ги назовава босненци, той ги назовава мюсюлмани. Това е същото, в случай че ние назоваваме румънците католици или протестанти, или няма значение, или съгласно религията им. Ние сме национална общественост, наречена босненци, а Милорад Додик и тези политики в действителност основават такова отношение, че европейците да помислят, че ние сме единствено мюсюлмани, които са като тези мюсюлмани имигранти и другите, които идват на територията на Европа, с цел да се сътвори все по-голяма бездна по отношение на нас, с цел да одобри Европа отцепническите хрумвания на Додик и най-после той да отдели тази част на Босна и Херцеговина, а това в действителност е продължение на политиката от 90- те. И тогава Милошевич и неговият режим са желали да причислят част от Босна и Херцеговина към Сърбия. Само че това се случва в този момент, в едно друго време, а съдружници се търсят из Европа и по света.
Г-н Дуракович, дали приехте извинението на един от тези служители на реда от Прибой?
Вижте, извинението пристигна откакто противоречивият запис се появи в общественото пространство и ясно може да видите на записа по какъв начин унесено пее и повтаря текста на песента. Той като разбра, че работата му е застрашена, излезе пред обществото и се извини. За мен той беше по-убедителен като пееше, в сравнение с като се извиняваше, за жалост. Това, което би трябвало да последва, или което би трябвало да последва, са съответни наказания за такива обособени лица, имайки поради, че те са чиновници на Министерство на вътрешните работи на Република Сърбия или на полицията. Ние не виждаме това, ние виждаме едни квази присъди, някакви политически отзиви за това и т. н., само че няма съответни дейности, с цел да се глобяват такива лица. Така че това опрощение не идва поради босненците в Прибой, а поради страха, че на следващия ден той ще изгуби работата си.
В края на нашия диалог бих желал да Ви попитам още нещо - през днешния ден Босна и Херцеговина е обхваната от най-дълбоката рецесия след края на войната. Отново се приказва за допустима делба. Как вие в Сребреница гледате на това?
Вижте, на първо място, ние нямаме право да имаме вяра на никого. През 1995 година през юли, целият свят застана в отбрана на Сребреница, тъй че бяхме предпазена зона на обединените народи, беше ни обещана сигурност, само че за жалост, се случи геноцид, тъй че постоянно съществува спомагателна страна. Впрочем, това, което виждаме сега и свидетелстваме за Босна и Херцеговина е тъкмо по тази причина, че нямаше наказания за политици като Милорад Додик, които с години построяват такава политика, с цел да се стигне до делба на Босна и Херцеговина, което непосредствено ни води към нова война. За страдание, аз се опасявам от отсъствието на напън от страна на интернационалната общественост и повишаването на тези националистични или ултра десни политики, които желаят да осъществят своята цел в тази огромна „ сватба”. Това, което ние и жителите на Европа сигурно би трябвало да знаят, е че в случай че има каквато и да е делба на Босна и Херцеговина, това е нова война. След това никой от нас не може да се подценява. Но народа го е боязън. Ние излязохме по тази причина преди десетина и нещо години и несъмнено, че раните още не са се затворили, а в този момент приказваме за някакви други опити за дестабилизиране на този район, само че желая да имам вяра, че в оня миг, когато Европейският съюз, Америка и нашите приятели-съюзници схванат нуждата да се построи съвременна, мултиетническа, демократична страна Босна и Херцеговина в сърцето на Европа, както и Европа желае, а всички ние сме избрани да бъдем част от Европа, и едвам тогава нещата малко ще се успокоят и ще стартираме да градим това, което жителите чакат от нас, а това е да развиваме страната, която на следващия ден би трябвало да стане сътрудник на другите страни от Европейския съюз.
Репортер: Николай Кръстев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ