Тръмп иска Москва в орбитата на Вашингтон. За да не е в орбитата на Пекин
Според редица оценки, на 13 и 14 февруари завърши историческата ера, чието начало бе подписването на Атлантическата харта сред Рузвелт и Чърчил на 14 август 1941 година Основания за сходен извод дават както телефонният диалог сред Тръмп и Путин, с който явно се заобикалят груповите принадлежности на Атлантическото съдействие при взимане на значими решения, по този начин и изказванията в Мюнхен на висши представители на администрацията Тръмп - Дж. Д. Ванс и Питър Хегсет.
В хаоса от причини е мъчно да се ориентираме по отношение на същинските аргументи на този вътрешен раздор в евроатлантическата общественост. Някои го отдават на характера на Тръмп, други - на твърдата политика на имперски шовинизъм, подхваната от началото на втория му мандат, трети... За страдание, европоцентричните пояснения на обстоятелствата няма да ни доведат по-близо до истината.
Геополитическите възгледи на Тръмп - отвън чисто комерсиалните си аспекти - са свързани с последната " свръхценна " концепция на Хенри Кисинджър, която от едно десетилетие създава мощни интелектуални и политически илюзии в Америка. Същността на тази концепция е елементарна. Така както Кисинджър изигра " китайската карта " по отношение на комунистическия исполин в Москва като внезапно усъвършенства връзките сред Вашингтон и Пекин, по този начин и през днешния ден някой би трябвало да изиграе " съветската карта " по отношение на новия международен исполин - Китай - като " придърпа " Москва в американската орбита.
Тръмп напълно явно се припозна в тази роля и потегли да я играе още по време на първия си мандат. Не му стигна нито времето, нито политическия запас за дефинитивно " сприятеляване " с Путин, по тази причина проектът бе обновен от ден първи на сегашния му втори мандат. За нас войната в Украйна е съдбовно събитие, от чийто край зависи оцеляването на Европа и бъдещето на нейния интеграционен план. За Тръмп и неговия политически кръг Украйна е разменна монета за договаряне с Путин по главния въпрос - ще излезе ли Кремъл от своя статут на " втора цигулка " в оркестъра на Пекин и ще се причисли ли към " оркестъра " на Вашингтон.
Всяка договорка има своя цена, а Тръмп не има намерение да заплаща нищо от " личния " си джоб. Ако договарянето с Путин изисква да се заплати с цената на Украйна, на Източна Европа, на Европа като цяло - Тръмп ще се пазари и ще контракти цената. Той не е първия американски президент, който се договаря с картата на Европа в ръка. Франклин Рузвелт съобщи на Сталин източната половина на Европа с цел да утвърди Америка като новия властови център на Запада на мястото на Британската империя. Можеше ли да не разреши на Москва да окупира изтока на Европа?
Можеше - стига да се бе съгласил с проекта на Чърчил за разкриване на втори фронт на Балканите. Тогава руските и англо-американските войски щяха да се срещнат някъде към полско-украинската граница, а не на запад от Берлин. Днес сходна договорка е съвсем невъзможна - освен тъй като живеем в една друга Европа, само че на първо място тъй като капацитетът на Путин за нападателен империализъм е много по-ограничен от този на Сталин. Няма го и мощният поток на американския lend lease към Москва. Едничка Украйна с лимитирана външна помощ е в положение да стопира варварите, нахлули в земята й. Но въпреки че силите на Москва през днешния ден са много по-скромни, имперският вкус на Кремъл не е по-малък. Ще захапе всичко, до което му се даде достъп - нищо, че по-късно ще би трябвало да го повърне на висока цена.
Ние не знаем какви ще бъдат параметрите на договорката, не сме осведомени за детайлите на договарянето, което е в ход. Очевидно е едно - хипотезата, че Тръмп дружно със своите атлантически сътрудници ще се опита да изтръгне договорка от оптималната изгода за Украйна е заблуда. Защитата на ползите на Киев в договарянето на помирение зависи както от мъжеството на украинските водачи, по този начин и от мобилизацията на европейските държавни управления и институции да оказват помощ на Украйна да удържи на напън. Натиск, който към този момент идва освен от Москва, само че и от Вашингтон. Иска ми се да имам вяра, че в Конгреса и в Сената, в медиите и публичното мнение на Америка също ще има позиции на власт и въздействие, извършени в интерес на Украйна. За страдание, макар че след февруари 2022 година се разсъни от дълбокия си сън на една " безметежна Аркадия ", Европа към момента е трагично фрагментирана и неефективна в процеса на преизграждането си като геополитически фактор със мощ, съответстваща на икономическата й мощност. Значение има освен това, което Путин ще изиска като цена за договорката, само че и това, което той фактически е в положение да покаже, че управлява - или може да управлява.
Така в процеса на договаряне бързо ще изплуват Орбани, Вучичи, Радевци и Фицовци - властови персонажи от европейската външна страна, от дълго време прикупени и прислужващи в хибридната агресия на Кремъл. Тази мрежа от " хранени хора " на Москва се разгръща и в целия останал европейски континент, където популисткият шовинизъм води война с постмодерното левичарство, към момента преобладаващо културната и значително политическата сцена на Европа.
Путин с подготвеност подхранва десния популизъм на Европа - по този начин както руските му прародители подхранваха радикалната европейска левица. По време на Студената война Америка бе факторът, " скъсяващ " дългата ръка на Москва към Европа. Днес Америка по всяка възможност за дълго се отхвърля да " играе " в тима на Европа.
Фрагментирането на източна Европа и на постоянно готовите за безредно съревнование Балкани могат да се окажат комфортни разменни монети в цената на договорката, която Тръмп и Путин ще се пробват да договорят. Основната стратегическа цел на Кремъл след края на Втората международна война е да принуди Америка да се завърне " вкъщи " - от другата страна на Атлантическия океан. Оттеглянето на Америка е основната причина за имперска експазия на Москва в Европа. Днес тази цел най-сетне може най-малко частично да се осъществя - да се контракти.
Аналогията постоянно е била хлъзгав - обезсърчителен способ за знание. Идеята на Вашингтон да изиграе " съветската карта " по отношение на Пекин, сходно на " китайската карта ", която тандемът Никсън-Кисинджър изиграха по отношение на Москва, е прекомерно повърхностна с цел да се осъществя с дълготраен триумф. През 70-те години Вашингтон се възползва от крайната неприязън сред Москва и Пекин, изключително след късата война сред тях през 1969 година Днес сред Китай и Русия има мощни връзки на взаимозависимост - изключително на Москва от Пекин.
За Кремъл е изцяло ясно, че " промяната на колегата " - т.е. присъединението към лагера на Вашингтон, ще трансформира Русия в предна линия на опълчването сред Америка и Китай - нещо, което Москва с всички сили ще се постарае да избегне. Но това не значи, че Путин не може да изиграе дълги етюди на опортюнистично договаряне с Тръмп за реализиране на геополитическа " договорка " посред им. Бисмарк ли беше споделил, че договорите с Русия не костват и хартията, на която са написани...
За наблюдаващите на интернационалните връзки постоянно е представлявал интерес парадоксалният факт, че всяко ново потомство американски водачи, всеки нов политически екип във Вашингтон стартира да се учи и да практикува връзките си с Москва от нулата. В зората на своята кариера като президент Буш младши " видя душата " в очите на Путин. Барак Обама предложи на Кремъл re-set - благосклонен подарък, който Кремъл неотложно оползотвори в експанзия по отношение на своите съседи, с десант в Сирия и с огромна пропагандна война против Европа. Мъжете си мечтаят цялостен живот да получат от дамите подобен взор, с който Тръмп гледаше Путин на срещата им в Хелзинки през 2018 година
Днес Доналд Тръмп самонадеяно потегля към своя grand design в връзките с Путин, доста евентуално без да подозира дълбочината на лъжливите действителности, с които ще би трябвало да се срещне по пътя. " Восток - дело тонкое "! Как по-деликатно да изразиш предизвестието, че по пътя " на изток " те чакат изненади от друго естество...
Ние няма за какво да се грижим за премеждията, които Тръмп и неговата упоритост да разиграе " съветската карта " против Пекин ще срещне по пътя. За нас е значимо на първо място нашето лично оцеляване - и съхраняването на тази независимост, която ненадейно получихме с един каприз на историята през 1989 година Единственият метод да я съхраним е да запазим обединена Европа и да допринесем за нейната оптимално бърза трансформация в важен геополитически индивид в актуалния свят.
Тръмп и неговите сътрудници показват прекомерно надменно и безогледно отношение към Европа. И това е доста добре - то може да подейства като будилник, като пораждащ пестник за към момента спящата в епохата на " демократичния консенсус " европейска ръководеща класа. Не можем да се лъжем - тази класа се състои преди всичко от посредствени хора и това е натурален резултат от една ера на безоблачни илюзии. Днешната ера е друга - тя желае водачи и ще откри водачи. Цената, която всички ние ще платим за геополитическия прелом в атлантическия свят ще бъде доста висока. За страдание, хората и народите не избират ориста си - те могат единствено да я облекчат с разсъдък и труд.
... Между другото... Героизмът на украинските воини е факторът, който направи Америка още веднъж велика (made America great again). През 2021 година американската войска напусна по позорен метод Афганистан и изпрати обръщение до всички мераклии за популярност по света - в това число до Путин, че Америка е към този момент доста слаба, по тази причина всеки може да прави каквото си изиска. Четири години по-късно храбростта на украинските бойци сподели нищетата на това, което до февруари 2022 година се водеше за " втората най-силна войска в света " - на съветската войска. На този декор Америка още веднъж засия като център на господство и недостъпност. Това е заема, който Украйна даде на Вашингтон - заем, който администрацията на Тръмп отхвърля да изплаща. Слава на Украйна! На героите - популярност!
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В хаоса от причини е мъчно да се ориентираме по отношение на същинските аргументи на този вътрешен раздор в евроатлантическата общественост. Някои го отдават на характера на Тръмп, други - на твърдата политика на имперски шовинизъм, подхваната от началото на втория му мандат, трети... За страдание, европоцентричните пояснения на обстоятелствата няма да ни доведат по-близо до истината.
Геополитическите възгледи на Тръмп - отвън чисто комерсиалните си аспекти - са свързани с последната " свръхценна " концепция на Хенри Кисинджър, която от едно десетилетие създава мощни интелектуални и политически илюзии в Америка. Същността на тази концепция е елементарна. Така както Кисинджър изигра " китайската карта " по отношение на комунистическия исполин в Москва като внезапно усъвършенства връзките сред Вашингтон и Пекин, по този начин и през днешния ден някой би трябвало да изиграе " съветската карта " по отношение на новия международен исполин - Китай - като " придърпа " Москва в американската орбита.
Тръмп напълно явно се припозна в тази роля и потегли да я играе още по време на първия си мандат. Не му стигна нито времето, нито политическия запас за дефинитивно " сприятеляване " с Путин, по тази причина проектът бе обновен от ден първи на сегашния му втори мандат. За нас войната в Украйна е съдбовно събитие, от чийто край зависи оцеляването на Европа и бъдещето на нейния интеграционен план. За Тръмп и неговия политически кръг Украйна е разменна монета за договаряне с Путин по главния въпрос - ще излезе ли Кремъл от своя статут на " втора цигулка " в оркестъра на Пекин и ще се причисли ли към " оркестъра " на Вашингтон.
Всяка договорка има своя цена, а Тръмп не има намерение да заплаща нищо от " личния " си джоб. Ако договарянето с Путин изисква да се заплати с цената на Украйна, на Източна Европа, на Европа като цяло - Тръмп ще се пазари и ще контракти цената. Той не е първия американски президент, който се договаря с картата на Европа в ръка. Франклин Рузвелт съобщи на Сталин източната половина на Европа с цел да утвърди Америка като новия властови център на Запада на мястото на Британската империя. Можеше ли да не разреши на Москва да окупира изтока на Европа?
Можеше - стига да се бе съгласил с проекта на Чърчил за разкриване на втори фронт на Балканите. Тогава руските и англо-американските войски щяха да се срещнат някъде към полско-украинската граница, а не на запад от Берлин. Днес сходна договорка е съвсем невъзможна - освен тъй като живеем в една друга Европа, само че на първо място тъй като капацитетът на Путин за нападателен империализъм е много по-ограничен от този на Сталин. Няма го и мощният поток на американския lend lease към Москва. Едничка Украйна с лимитирана външна помощ е в положение да стопира варварите, нахлули в земята й. Но въпреки че силите на Москва през днешния ден са много по-скромни, имперският вкус на Кремъл не е по-малък. Ще захапе всичко, до което му се даде достъп - нищо, че по-късно ще би трябвало да го повърне на висока цена.
Ние не знаем какви ще бъдат параметрите на договорката, не сме осведомени за детайлите на договарянето, което е в ход. Очевидно е едно - хипотезата, че Тръмп дружно със своите атлантически сътрудници ще се опита да изтръгне договорка от оптималната изгода за Украйна е заблуда. Защитата на ползите на Киев в договарянето на помирение зависи както от мъжеството на украинските водачи, по този начин и от мобилизацията на европейските държавни управления и институции да оказват помощ на Украйна да удържи на напън. Натиск, който към този момент идва освен от Москва, само че и от Вашингтон. Иска ми се да имам вяра, че в Конгреса и в Сената, в медиите и публичното мнение на Америка също ще има позиции на власт и въздействие, извършени в интерес на Украйна. За страдание, макар че след февруари 2022 година се разсъни от дълбокия си сън на една " безметежна Аркадия ", Европа към момента е трагично фрагментирана и неефективна в процеса на преизграждането си като геополитически фактор със мощ, съответстваща на икономическата й мощност. Значение има освен това, което Путин ще изиска като цена за договорката, само че и това, което той фактически е в положение да покаже, че управлява - или може да управлява.
Така в процеса на договаряне бързо ще изплуват Орбани, Вучичи, Радевци и Фицовци - властови персонажи от европейската външна страна, от дълго време прикупени и прислужващи в хибридната агресия на Кремъл. Тази мрежа от " хранени хора " на Москва се разгръща и в целия останал европейски континент, където популисткият шовинизъм води война с постмодерното левичарство, към момента преобладаващо културната и значително политическата сцена на Европа.
Путин с подготвеност подхранва десния популизъм на Европа - по този начин както руските му прародители подхранваха радикалната европейска левица. По време на Студената война Америка бе факторът, " скъсяващ " дългата ръка на Москва към Европа. Днес Америка по всяка възможност за дълго се отхвърля да " играе " в тима на Европа.
Фрагментирането на източна Европа и на постоянно готовите за безредно съревнование Балкани могат да се окажат комфортни разменни монети в цената на договорката, която Тръмп и Путин ще се пробват да договорят. Основната стратегическа цел на Кремъл след края на Втората международна война е да принуди Америка да се завърне " вкъщи " - от другата страна на Атлантическия океан. Оттеглянето на Америка е основната причина за имперска експазия на Москва в Европа. Днес тази цел най-сетне може най-малко частично да се осъществя - да се контракти.
Аналогията постоянно е била хлъзгав - обезсърчителен способ за знание. Идеята на Вашингтон да изиграе " съветската карта " по отношение на Пекин, сходно на " китайската карта ", която тандемът Никсън-Кисинджър изиграха по отношение на Москва, е прекомерно повърхностна с цел да се осъществя с дълготраен триумф. През 70-те години Вашингтон се възползва от крайната неприязън сред Москва и Пекин, изключително след късата война сред тях през 1969 година Днес сред Китай и Русия има мощни връзки на взаимозависимост - изключително на Москва от Пекин.
За Кремъл е изцяло ясно, че " промяната на колегата " - т.е. присъединението към лагера на Вашингтон, ще трансформира Русия в предна линия на опълчването сред Америка и Китай - нещо, което Москва с всички сили ще се постарае да избегне. Но това не значи, че Путин не може да изиграе дълги етюди на опортюнистично договаряне с Тръмп за реализиране на геополитическа " договорка " посред им. Бисмарк ли беше споделил, че договорите с Русия не костват и хартията, на която са написани...
За наблюдаващите на интернационалните връзки постоянно е представлявал интерес парадоксалният факт, че всяко ново потомство американски водачи, всеки нов политически екип във Вашингтон стартира да се учи и да практикува връзките си с Москва от нулата. В зората на своята кариера като президент Буш младши " видя душата " в очите на Путин. Барак Обама предложи на Кремъл re-set - благосклонен подарък, който Кремъл неотложно оползотвори в експанзия по отношение на своите съседи, с десант в Сирия и с огромна пропагандна война против Европа. Мъжете си мечтаят цялостен живот да получат от дамите подобен взор, с който Тръмп гледаше Путин на срещата им в Хелзинки през 2018 година
Днес Доналд Тръмп самонадеяно потегля към своя grand design в връзките с Путин, доста евентуално без да подозира дълбочината на лъжливите действителности, с които ще би трябвало да се срещне по пътя. " Восток - дело тонкое "! Как по-деликатно да изразиш предизвестието, че по пътя " на изток " те чакат изненади от друго естество...
Ние няма за какво да се грижим за премеждията, които Тръмп и неговата упоритост да разиграе " съветската карта " против Пекин ще срещне по пътя. За нас е значимо на първо място нашето лично оцеляване - и съхраняването на тази независимост, която ненадейно получихме с един каприз на историята през 1989 година Единственият метод да я съхраним е да запазим обединена Европа и да допринесем за нейната оптимално бърза трансформация в важен геополитически индивид в актуалния свят.
Тръмп и неговите сътрудници показват прекомерно надменно и безогледно отношение към Европа. И това е доста добре - то може да подейства като будилник, като пораждащ пестник за към момента спящата в епохата на " демократичния консенсус " европейска ръководеща класа. Не можем да се лъжем - тази класа се състои преди всичко от посредствени хора и това е натурален резултат от една ера на безоблачни илюзии. Днешната ера е друга - тя желае водачи и ще откри водачи. Цената, която всички ние ще платим за геополитическия прелом в атлантическия свят ще бъде доста висока. За страдание, хората и народите не избират ориста си - те могат единствено да я облекчат с разсъдък и труд.
... Между другото... Героизмът на украинските воини е факторът, който направи Америка още веднъж велика (made America great again). През 2021 година американската войска напусна по позорен метод Афганистан и изпрати обръщение до всички мераклии за популярност по света - в това число до Путин, че Америка е към този момент доста слаба, по тази причина всеки може да прави каквото си изиска. Четири години по-късно храбростта на украинските бойци сподели нищетата на това, което до февруари 2022 година се водеше за " втората най-силна войска в света " - на съветската войска. На този декор Америка още веднъж засия като център на господство и недостъпност. Това е заема, който Украйна даде на Вашингтон - заем, който администрацията на Тръмп отхвърля да изплаща. Слава на Украйна! На героите - популярност!
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ