В капана на перфекционизма
Според изследване, оповестено в Psychological Bulletin, перфекционизмът става все по-срещан феномен измежду младите генерации. Изследователи от Университета в Бат и университета Йорк Сейнт Джон в Обединеното кралство разделят перфекционизма на три съществени типа:
Ориентиран към индивида (самите нас) - обвързван с ирационалното предпочитание да бъдем съвършени
Социално натрапен - усещането, че останалите имат прекомерно високи упования от нас
Ориентиран към другите - възлагането на прекомерно високи упования от останалите
Според откривателите сред 1989 и 2016 година се следи растеж с 10% на перфекционизма, насочен към самите нас, и с 33% на този, натрапен извън. Перфекционизмът, насочен към другите, е станал с 16% по-често срещан.
„ Растящото търсене на перфекционизъм е един извънредно сериозен проблем “, споделя Джули Моргенщерн, специалист по ръководство на времето и създател на „ Never Check E-Mail In the Morning: And Other Unexpected Strategies for Making Your Work Life Work. ”
„ Проблемът може да става все по-тежък в ерата на обществените мрежи, когато всички разгласяват в интернет единствено най-хубавите, единствено съвършените моменти от своя живот и подбрани достижения, които ги карат да наподобяват добре. Ние непрекъснато сме заобиколени от верния, най-хубавия и съвършения метод, по който би трябвало да вършим нещата, както в персоналния ни, по този начин и в професионалния ни живот “, прибавя тя.
Перфекционизмът може да докара до една професионална парализа, която вреди на, споделя още Моргенщерн.
„ Перфекционизмът може да ви накара да отлагате значима задача, която се притеснявате, че няма да съумеете да извършите по-достатъчно „ съвършен “ метод. Така вие може да изгубите доста време, за което по-късно да съжалявате. Тази несигурност вреди на вашето самочувствие “, допява тя.
Според Моргенщерн перфекционизмът усложнява доста и делегирането, защото той подхранва метода на мислене, който гласи, че „ никой не може да се оправи толкоз добре със задачата, колкото самият аз. “
„ Не можете да изградите екип, в случай че не знаете по какъв начин да делегирате задания и отговорности “, споделя Моргенщерн.
Селективен перфекционизъм
За да избегнем по-голямата част от тези проблеми Моргенщерн поучава да практикуваме „ селективен перфекционизъм “, или другояче казано да сортираме деликатно дилемите, в които си заслужава да влагаме нашето време и сила и да се стремим да ги осъществим по съвършен метод.
„ Най-голямото предизвикателство пред перфекционистите е да се задоволят „ задоволително добре “. Перфекционистът даже не знае какво значи нещо да е изпълнено „ задоволително добре “. Те работят на правилото „ всичко или нищо “, когато правят оценка осъществяването на дадена задача. Работата е или страхотна или цялостен неуспех. “, споделя тя.
За да преодолеете преследването на съвършенството и да намерите баланс, Моргенщерн поучава да следвате техниката „ оптимално, умерено, минимално “. Преди да започнете работа по дадена задача, запишете на лист оптималният резултат, който може да бъде реализиран, минимумът, който би трябвало да бъде затрупан непременно и умереният(и може би най-реалистичен) резултат, който е някъде по средата сред двете крайности.
„ Това ще ви помогне да се освободите от „ черно-белия ” метод на мислене. Така ще можете да намерите верният метод за всяка обстановка. Определянето на три равнища на успеваемост ви дава нужната независимост, с цел да продължите напред и да спрете да отлагате. “, споделя Моргенщерн.
Определянето на най-хубавия метод ще зависи от съответния план или задача. В някои случай ще бъде най-уместно да се стремите към реализирано на максимума, до момента в който при други ще е най-добре да се задоволите с минимума. Както при множеството неща в живота, множеството обстановки ще изискват решение, което е някъде по средата.
Използването на този метод като водач
Моргенщерн поучава да започнете да интегрирате този метод към работата първо в персоналните си отговорности, а по-късно и в работата си с вашия екип. Определянето на три равнища на успеваемост оказва помощ на мениджърите и чиновниците да получат по-ясна визия за упованията и задачите, към които би трябвало да се стремят.
„ Не желаете да попаднете в обстановка, в която ваш чиновник приготвя презентация на PowerPoint от 15 страници, когато една къса записка е щяла да свърши работата. Когато възложите на някого задача, постоянно би трябвало да разясните с него вероятните крайни резултати и подобаващото равнище на ангажираност. Това ви дава опцията да откриете повече способи за осъществяването на една задача, което усилва свободата на деяние и творчеството на работното място. “, споделя Моргенщерн.
.............
Стефани Воза за
Ориентиран към индивида (самите нас) - обвързван с ирационалното предпочитание да бъдем съвършени
Социално натрапен - усещането, че останалите имат прекомерно високи упования от нас
Ориентиран към другите - възлагането на прекомерно високи упования от останалите
Според откривателите сред 1989 и 2016 година се следи растеж с 10% на перфекционизма, насочен към самите нас, и с 33% на този, натрапен извън. Перфекционизмът, насочен към другите, е станал с 16% по-често срещан.
„ Растящото търсене на перфекционизъм е един извънредно сериозен проблем “, споделя Джули Моргенщерн, специалист по ръководство на времето и създател на „ Never Check E-Mail In the Morning: And Other Unexpected Strategies for Making Your Work Life Work. ”
„ Проблемът може да става все по-тежък в ерата на обществените мрежи, когато всички разгласяват в интернет единствено най-хубавите, единствено съвършените моменти от своя живот и подбрани достижения, които ги карат да наподобяват добре. Ние непрекъснато сме заобиколени от верния, най-хубавия и съвършения метод, по който би трябвало да вършим нещата, както в персоналния ни, по този начин и в професионалния ни живот “, прибавя тя.
Перфекционизмът може да докара до една професионална парализа, която вреди на, споделя още Моргенщерн.
„ Перфекционизмът може да ви накара да отлагате значима задача, която се притеснявате, че няма да съумеете да извършите по-достатъчно „ съвършен “ метод. Така вие може да изгубите доста време, за което по-късно да съжалявате. Тази несигурност вреди на вашето самочувствие “, допява тя.
Според Моргенщерн перфекционизмът усложнява доста и делегирането, защото той подхранва метода на мислене, който гласи, че „ никой не може да се оправи толкоз добре със задачата, колкото самият аз. “
„ Не можете да изградите екип, в случай че не знаете по какъв начин да делегирате задания и отговорности “, споделя Моргенщерн.
Селективен перфекционизъм
За да избегнем по-голямата част от тези проблеми Моргенщерн поучава да практикуваме „ селективен перфекционизъм “, или другояче казано да сортираме деликатно дилемите, в които си заслужава да влагаме нашето време и сила и да се стремим да ги осъществим по съвършен метод.
„ Най-голямото предизвикателство пред перфекционистите е да се задоволят „ задоволително добре “. Перфекционистът даже не знае какво значи нещо да е изпълнено „ задоволително добре “. Те работят на правилото „ всичко или нищо “, когато правят оценка осъществяването на дадена задача. Работата е или страхотна или цялостен неуспех. “, споделя тя.
За да преодолеете преследването на съвършенството и да намерите баланс, Моргенщерн поучава да следвате техниката „ оптимално, умерено, минимално “. Преди да започнете работа по дадена задача, запишете на лист оптималният резултат, който може да бъде реализиран, минимумът, който би трябвало да бъде затрупан непременно и умереният(и може би най-реалистичен) резултат, който е някъде по средата сред двете крайности.
„ Това ще ви помогне да се освободите от „ черно-белия ” метод на мислене. Така ще можете да намерите верният метод за всяка обстановка. Определянето на три равнища на успеваемост ви дава нужната независимост, с цел да продължите напред и да спрете да отлагате. “, споделя Моргенщерн.
Определянето на най-хубавия метод ще зависи от съответния план или задача. В някои случай ще бъде най-уместно да се стремите към реализирано на максимума, до момента в който при други ще е най-добре да се задоволите с минимума. Както при множеството неща в живота, множеството обстановки ще изискват решение, което е някъде по средата.
Използването на този метод като водач
Моргенщерн поучава да започнете да интегрирате този метод към работата първо в персоналните си отговорности, а по-късно и в работата си с вашия екип. Определянето на три равнища на успеваемост оказва помощ на мениджърите и чиновниците да получат по-ясна визия за упованията и задачите, към които би трябвало да се стремят.
„ Не желаете да попаднете в обстановка, в която ваш чиновник приготвя презентация на PowerPoint от 15 страници, когато една къса записка е щяла да свърши работата. Когато възложите на някого задача, постоянно би трябвало да разясните с него вероятните крайни резултати и подобаващото равнище на ангажираност. Това ви дава опцията да откриете повече способи за осъществяването на една задача, което усилва свободата на деяние и творчеството на работното място. “, споделя Моргенщерн.
.............
Стефани Воза за
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ