Според проучване на Института по пазарна икономика за последните 15

...
Според проучване на Института по пазарна икономика за последните 15
Коментари Харесай

Икономист за безводието: Не трябва да се молим за дъжд, а за инвестиции и някои да спрат да крадат

Според изследване на Института по пазарна стопанска система за последните 15 години България е на опашката по вложения във ВиК инфраструктура. Хората като си показват вода, от другата страна ни се споделя, че нямало облаци и дъжд. Все едно сме някакви създания на природата, които единствено на капка дъжд чакат. От хиляди години човешката цивилизация гради водопроводи, съдове за съжранение на вода, гради язовири, чешми, отклонява поточета. С други думи в цивилизованото общество водата е икономическо богатство, полезност, която стига до чешмата. Знаете ли какъв брой малко е водата, която доближава до бита спрямо водата, която се употребява в промишлеността, в земеделието, в енергетиката. Тя е под 1%. Големият въпрос е по какъв начин тази вода би трябвало да стигне от природата до чешмата. И тук това не е въпрос на природа, на Господ, нещо обещано, а съзнателна икономическа човешка активност.

Това разяснява пред Нова тв Лъчезар Богданов от Института по пазарна стопанска система. 

Затова вложенията са толкоз значими, а ние изоставаме. Нашите вложения са колкото на Естония, а тя е с 1 млн. души население. По-малко от Литва и Латвия влагаме. Три пъти по-малко от Гърция влагаме, а да не приказваме за останалите европейски страни. 60% от водата у нас се губи - това е приблизително за страната, което значи, че тук-там у нас загубите доближават и до 90 %. Така че някой като каже да се помолим за дъжд, това е извинявайте, цинизъм. Трябва да се молим не за дъжд, а за нови тръби, за ръководство, някой да спре да краде, разяснява той.

Проблемите са и инстуционални. Управлението е в ръцете на страната и общините, където по някакви други критерии се назначават мениджъри, които не безусловно преследват стопански цели и положителни резултати, а се гони някакъв нереален популизъм като търпима цена на водата. Нека да забравим за това нещо. Водата би трябвало да бъде доставена и би трябвало да е качествена и годна за пиянство. Ако има небогати хора, дано с механизмите на общественото подкрепяне да им се помогне, с цел да могат да си платят, само че да имат качествена вода в чешмата без режим. Това е изходът, разяснява той. 

 
Източник: petel.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР