Инвестициите са ниски не само в България, но и в останалата част на ЕС
Според прогнозите за развиване на българската стопанска система (закон за бюджет 2019 г.; Българска национална банка, Европейска комисия) може да се чака темпът на напредък на вложенията (бруто формиране на главен капитал) през 2019 година да се резервира и даже да се усили. Аргументите зад тези упования са главно по линия на продължаващите ниски лихви, както и ускорено асимилиране на европейски средства, а оттова и растеж в обществените вложения. Тези прогнози още веднъж ни връщат към опасенията от 2018 година за спад в директните задгранични вложения (ПЧИ). Тук би трябвало да се създадат две разяснения: 1) оценката за възможен спад на ПЧИ може да се направи след излизане на окончателните данни, което ще бъде през 2020 година и 2) каквото и да е развиването им то не е изолирано единствено до България. Въпреки всичко страната продължава да е на челните места в Европейския съюз както по привлечени ПЧИ, по този начин и по вложения в стопанската система (както локални, по този начин и чужди).
Размерът на директните задгранични вложения в България към края на 2017 година възлиза на към 82% от Брутният вътрешен продукт през същата година, което подрежда страната на осмо място измежду страните от Европейския съюз (ЕС) след Естония, Белгия, Холандия, Ирландия, Люксембург, Кипър и Малта. Първите четири страни обаче не са показателни за инвеститорския интерес, защото са с всекидневен статут на данъчни убежища, което се показва и в голям дял на размера на ПЧИ - сред 2,5 и 16,5 пъти по-големи спрямо Брутният вътрешен продукт на тези страни в съпоставяне със приблизително равнище от към 45% за останалите страни. Към тях може да се прибави и Белгия, макар че не спада към горната група, защото в интервала 2005-2011 година средногодишните ПЧИ доближават близо 160% от Брутният вътрешен продукт за съответната година на фона на към 32% от Брутният вътрешен продукт приблизително за останалите страни за този интервал. Холандия също би трябвало да спада в тази група, защото страната е известна с нападателната си политика за привличане на директни задгранични вложения, само че размерът на ПЧИ през 2017 година е към 117% от Брутният вътрешен продукт, което не доста по-далеч от този на Естония и България от 80-90%.
Разглеждайки размера на директните задгранични вложения по отношение на Брутният вътрешен продукт в интервала 2005-2017 година (Графика 1) се вижда, че България постоянно е била над междинното равнище за Европейски Съюз като се изключи гореспоменатите пет страни членки. Нещо повече - от 2008 до 2013 година точно България е с максимален размер на ПЧИ по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната, след което водещата позиция заема Холандия, което евентуално се дължи на гореспоменатото пояснение. С други думи спад на задграничните вложения в действителност има, само че той нито е пагубен, както постоянно се преувеличава, нито е изолирано събитие за България, а се следи и в други страни членки на Европейски Съюз.
Нещо повече - съгласно предварителните данни на Българска народна банка размерът на задграничните вложения в интервала януари - септември 2018 година е към 41,76 милиарда евро, до момента в който през същия интервал на миналата година е бил към 41,12 милиарда евро. Ако тази динамичност се запазила до края на 2018 година, това ще затвърди наклонността на повишаване на размера на ПЧИ, която стартира през последното тримесечие на 2016 година
По отношение на частните вложения в стопанската система обстановката е малко по-различна, само че е надалеч от отчайваща. В предкризисния интервал частните вложения в България като дял от Брутният вътрешен продукт бързо се доближават до най-високите равнища, следени в други страни членки от Европейски Съюз, само че от началото на 2009 година стартират да понижават. В интервала от третото тримесечие на 2010 до първото тримесечие на 2016 година резервират съвсем непрекъснато равнище от към 18,5% от Брутният вътрешен продукт, което е малко над междинното за Европейски Съюз в същия интервал. Трябва да се означи, че това е интервал, в който размерът на ПЧИ по отношение на Брутният вътрешен продукт в страната е относително непрекъснат и е налице политическа рецесия (2013-2014 г.). В края на 2014 година банкрутира четвъртата по величина банка, а в идващите две години финансовият бранш се концентрира върху възстановяване на стабилността си, в това число понижаване на каузи на необслужвани заеми, както и сполучливо прекосяване през тогавашната оценка на качеството на активите на банковия и небанковия браншове и стрес проби през 2016 година
Както се вижда от графиката, свиването на вложенията не е особено единствено за България - оптималният дял на бруто образуването на главен капитал в Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2018 година бележи растеж спрямо предходните няколко осем тримесечия, само че остава под равнищата си от четвъртото тримесечие на 2014 година и доста под равнищата от 2007-2008 година Същото се отнася и за минималния и междинния дял на вложенията в Европейски Съюз, които са доста под предкризисния пик. Именно този общоевропейски спад в капиталовата интензивност е повода за основаването на Инвестиционен проект за Европа, който е " резултат на апела на Европейския съвет от юни 2014 година за справяне с ниските нива на вложенията в Европейски Съюз за да се даде подтик на растежа и заетостта ".
Инвестициите в стопанската система са основни както за стимулиране на икономическата интензивност, повишение на заетостта, а оттова - възстановяване на благосъстоянието на популацията, по този начин и за повишение на капацитета за напредък на стопанската система. Несъмнено те следва да бъдат във фокуса на всяка държавна политика - нещо, което, за жалост, не се вижда през последните години. Въпреки това изопачаването на обстоятелствата и потреблението на полуистини по отношение на какъв брой неприятна е капиталовата среда в страната по-скоро биха влошили актуалната обстановка, в сравнение с да ѝ оказват помощ.
Имайки това поради, извънредно време е ръководещите да престанат да показват всички вложители като дерибеи, да вземат ограничения по отношение на тези, които не съблюдават разпоредбите и работят в сивия бранш, и да подхващат промени за поощряване на капиталовата интензивност в страната. Това е един от най-сигурните способи за ускорение на темпа на конвергенция с останалите страни членки на Европейски Съюз и повишение качеството на живот в страната. /money.bg
Размерът на директните задгранични вложения в България към края на 2017 година възлиза на към 82% от Брутният вътрешен продукт през същата година, което подрежда страната на осмо място измежду страните от Европейския съюз (ЕС) след Естония, Белгия, Холандия, Ирландия, Люксембург, Кипър и Малта. Първите четири страни обаче не са показателни за инвеститорския интерес, защото са с всекидневен статут на данъчни убежища, което се показва и в голям дял на размера на ПЧИ - сред 2,5 и 16,5 пъти по-големи спрямо Брутният вътрешен продукт на тези страни в съпоставяне със приблизително равнище от към 45% за останалите страни. Към тях може да се прибави и Белгия, макар че не спада към горната група, защото в интервала 2005-2011 година средногодишните ПЧИ доближават близо 160% от Брутният вътрешен продукт за съответната година на фона на към 32% от Брутният вътрешен продукт приблизително за останалите страни за този интервал. Холандия също би трябвало да спада в тази група, защото страната е известна с нападателната си политика за привличане на директни задгранични вложения, само че размерът на ПЧИ през 2017 година е към 117% от Брутният вътрешен продукт, което не доста по-далеч от този на Естония и България от 80-90%.
Разглеждайки размера на директните задгранични вложения по отношение на Брутният вътрешен продукт в интервала 2005-2017 година (Графика 1) се вижда, че България постоянно е била над междинното равнище за Европейски Съюз като се изключи гореспоменатите пет страни членки. Нещо повече - от 2008 до 2013 година точно България е с максимален размер на ПЧИ по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната, след което водещата позиция заема Холандия, което евентуално се дължи на гореспоменатото пояснение. С други думи спад на задграничните вложения в действителност има, само че той нито е пагубен, както постоянно се преувеличава, нито е изолирано събитие за България, а се следи и в други страни членки на Европейски Съюз.
Нещо повече - съгласно предварителните данни на Българска народна банка размерът на задграничните вложения в интервала януари - септември 2018 година е към 41,76 милиарда евро, до момента в който през същия интервал на миналата година е бил към 41,12 милиарда евро. Ако тази динамичност се запазила до края на 2018 година, това ще затвърди наклонността на повишаване на размера на ПЧИ, която стартира през последното тримесечие на 2016 година
По отношение на частните вложения в стопанската система обстановката е малко по-различна, само че е надалеч от отчайваща. В предкризисния интервал частните вложения в България като дял от Брутният вътрешен продукт бързо се доближават до най-високите равнища, следени в други страни членки от Европейски Съюз, само че от началото на 2009 година стартират да понижават. В интервала от третото тримесечие на 2010 до първото тримесечие на 2016 година резервират съвсем непрекъснато равнище от към 18,5% от Брутният вътрешен продукт, което е малко над междинното за Европейски Съюз в същия интервал. Трябва да се означи, че това е интервал, в който размерът на ПЧИ по отношение на Брутният вътрешен продукт в страната е относително непрекъснат и е налице политическа рецесия (2013-2014 г.). В края на 2014 година банкрутира четвъртата по величина банка, а в идващите две години финансовият бранш се концентрира върху възстановяване на стабилността си, в това число понижаване на каузи на необслужвани заеми, както и сполучливо прекосяване през тогавашната оценка на качеството на активите на банковия и небанковия браншове и стрес проби през 2016 година
Както се вижда от графиката, свиването на вложенията не е особено единствено за България - оптималният дял на бруто образуването на главен капитал в Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2018 година бележи растеж спрямо предходните няколко осем тримесечия, само че остава под равнищата си от четвъртото тримесечие на 2014 година и доста под равнищата от 2007-2008 година Същото се отнася и за минималния и междинния дял на вложенията в Европейски Съюз, които са доста под предкризисния пик. Именно този общоевропейски спад в капиталовата интензивност е повода за основаването на Инвестиционен проект за Европа, който е " резултат на апела на Европейския съвет от юни 2014 година за справяне с ниските нива на вложенията в Европейски Съюз за да се даде подтик на растежа и заетостта ".
Инвестициите в стопанската система са основни както за стимулиране на икономическата интензивност, повишение на заетостта, а оттова - възстановяване на благосъстоянието на популацията, по този начин и за повишение на капацитета за напредък на стопанската система. Несъмнено те следва да бъдат във фокуса на всяка държавна политика - нещо, което, за жалост, не се вижда през последните години. Въпреки това изопачаването на обстоятелствата и потреблението на полуистини по отношение на какъв брой неприятна е капиталовата среда в страната по-скоро биха влошили актуалната обстановка, в сравнение с да ѝ оказват помощ.
Имайки това поради, извънредно време е ръководещите да престанат да показват всички вложители като дерибеи, да вземат ограничения по отношение на тези, които не съблюдават разпоредбите и работят в сивия бранш, и да подхващат промени за поощряване на капиталовата интензивност в страната. Това е един от най-сигурните способи за ускорение на темпа на конвергенция с останалите страни членки на Европейски Съюз и повишение качеството на живот в страната. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ