Политологът Татяна Буруджиева: И след местните избори БСП не е национална алтернатива на ГЕРБ
Според политолога доцент Татяна Буруджиева ГЕРБ занапред има да взема решение вътрешни проблеми, както и въпроса за колегата, само че това важи и за Българска социалистическа партия, която, в случай че не вземе ограничения за националното си посланичество, ще се причисли към партиите от междинен диаметър.
За нея кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София е доста потребен и доста забавен опит, както и сериозен триумф за обединяване на леви и десни преди първи тур.
Спечели ли някой на тези избори, доцент Буруджиева?
- Според мен няма някакъв изключително сериозен печелещ. Факт е, че ГЕРБ е първа политическа мощ, че е национално представителна и като брой гласоподаватели, и като брой кметове, и като брой общински съветници. Според мен по-ниската изборна интензивност, която не е по този начин трагично друга от тази на други локални избори, продължава да слага въпроса за легитимността на изборите и на политиците; за престижа да поемат разнообразни политики и да ги извършват. В този смисъл никой не може да е изключително горделив от резултата, който е постигнал.
Що се отнася до Българска социалистическа партия - за жалост, тя не сподели оня напредък, който си бе сложила като цел. Нито има удвояване на броя на кметовете, нито има такова повишение на броя на съветниците, нито има някакво електорално развиване: като се изключи БСП-София, която има най-голям принос в покачването на тази електорална поддръжка, и ненапълно - БСП-Русе; за останалите партийни организации в страната напредъкът е в границите на 2751 гласа общо. Ако това се смята за победа и прогрес, аз мисля, че по-скоро едно национално управление би трябвало да е загрижено да направи добър разбор, да види за какво и по какъв начин не е съумяло да се оправи и за какво резултатът е подобен, вместо да се чуди по какъв начин да вземе главата на ръководителя на единствената организация, която сега е посочила, че е електорален донор на Българска социалистическа партия.
Какво демонстрират изборите за положението на ГЕРБ? Каква е вероятността за партията?
- Ще можем да приказваме за вероятността за ГЕРБ с наближаването на парламентарните избори. Защото първо в партията са стартирани едни процеси след свадите и след Цветан Цветанов, които инициира Бойко Борисов. От друга страна обаче видяхме, че и Цветанов се поактивизира. На места като Благоевград и Пазарджик ГЕРБ не е в добра кондиция - там закъснелите смени на съществени лица и управления сложиха под подозрение силата на партийното наличие и опцията на ГЕРБ да победи. Така че ГЕРБ има да взема решение доста вътрешни проблеми и каква е вероятността й зависи по какъв начин ще бъдат решени те, тъй като не е задоволително да си направил и постигнал нещо, да са изменени общините и да можеш да отчетеш какъв брой доста пари си вложил - хората от ден на ден желаят качество, желаят ясни параметри на ръководство, което дава отговор на ползите на жителите.
При ГЕРБ, както и при други партии, го има момента, че мъчно може да се стигне до ръководство в болшинство, т.е. ГЕРБ би трябвало да търси своите сътрудници. По метода, по който се развиха връзките в патриотите, самият разпад на част от обединенията - НФСБ преди имаше по-голям избирателен резултат, а в този момент е обезличена, до момента в който " Атака " се пробва да стабилизира това, което имаше - пред ГЕРБ стои въпроса за сътрудниците. Дали поддръжката на Вътрешна македонска революционна организация ще бъде задоволителна при последващо ръководство? Точно, както пред Българска социалистическа партия седят въпросите - освен за колегата, а за националното посланичество на партията и действието й на локално ниво, тъй като тя в този момент е обезличена в половин България. Ако не се вземат ограничения, наклонността е Българска социалистическа партия да се причислява към групата на Движение за права и свободи, десните и други от междинен до дребен диаметър партии. Националното равновесие в резултатите, които реализира една партия, я вършат мощна на национално ниво - няма по какъв начин да имаш национални издънки и цели области, в които нямаш нито един кмет, и да си национално показана. Защо приказвам за Българска социалистическа партия? Защото ГЕРБ към този момент няма конкурент, който може да се трансформира в национална опция. Нужно е по-сериозно сливане вдясно, с цел да могат десните да бъдат натурален сътрудник на ГЕРБ като членове на едно и също партийно семейство в Европа.
Какво съумя и какво не съумя да направи " Демократична България " на тези избори?
- На места се реализира обединяване. Например в Разград всички десни се сплотиха към един доста приветлив и деятелен претендент и чисто процентно мисля, че реализираха най-високия си резултат в страната. Сега имат всички шансове да са сътрудници в ръководството на общината, което не се е случвало от дълго време. Дадох този образец, с цел да покажа, че където десницата съумява да се сплоти, да не помни чисто персоналните си пристрастия и този резултат от ретроградното вид Сталинско мислене " Има човек, има проблем " - " Значи щом някой не мисли като мен, не му обръщаме внимание какво мисли ", тя реализира резултат. На хората в дясно тежко им омръзна да са лишени от посланичество или да бъдат представлявани от партии, които по-скоро се самоизяждат между тях, в сравнение с да имат общи дела за обществото и страната. Залогът е дали ще преодолеят най-сетне личния си пъп и персонализирани позиции и решения и ще вървят ли към повече внимание какво е належащо на обществото.
Движение за права и свободи като че ли остана малко настрана. Това някаква проява ли е?
- Движение за права и свободи има стройна система на правене на избори - те са доста проведени, нормално доста ясно са сложени задачите и се върви към тяхното осъществяване без особени вътрешни разтърсвания. На тези избори Движение за права и свободи реализира разширение на своето въздействие и даде доста ясна поръчка, че няма тихомълком да участва във властта, а има предпочитание да застане като сътрудник. Друг е въпросът, че когато Движение за права и свободи излезе с по-ясни поръчки към властта, това й коства проблеми в народен мащаб. Тепърва ще забележим по какъв начин ще подходят на национално равнище и дали ще заявят предпочитание да им се признаят позициите. Не би трябвало да забравяме, че самото наличие на патриотите във властта е част от силата, която закупи в допълнение Движение за права и свободи.
Като гледаме резултата на Борис Бонев в София, имат ли бъдеще организации от вида на " Спаси София "?
- Разбира се, че имат бъдеще сдружения на правилото на неправителствените организации, които са надалеч от стопански ползи и които са структурирани към някакъв вид идея. Този вид формирования на локално ниво в действителност има най-сериозно бъдеще. Досега в България по-скоро имаме опит с формирования, които са съсредоточени към локални ползи, само че не политически, а по-скоро стопански. Аз доста бих се радвала, в случай че локалните формирования са повече от вида на " Спаси София ", в сравнение с от бизнес вид. Защото такива организации работят за ползи, свързани с съответни локални политики, до момента в който партиите са основани на основни полезности, създаващи разлом и опълчване в обществото. Те биха били от помощ на всеки локален парламент.
Експеримент ли беше Мая Манолова?
- Не, не мисля. Мая Манолова можеше да се трансформира в някакъв народен знак на смяната, в случай че беше осъществила такава в София. Част от анализите, които настояват, че става въпрос за опит, са свързани с това, че се прави опит за сливане на десни и леви гласоподаватели авансово, а не сред първи и втори тур, когато това се получава по натурален път, тъй като остават двама претенденти и хората могат да поддържат някой от друга партия. Опитът да се обединят гласоподаватели от разнообразни полета авансово даже и на президентски избори не се е случвал по този начин съществено в България. От тази позиция можем да приказваме, че това е един опит за политическата просвета на българското общество. Оказва се, че нито е елементарно, нито е толкоз мъчно постижимо, в случай че гледаме разликата сред претендентите на балотажа. Кандидатурата на Мая Манолова даде опция за една доста сериозна акция, сподели доколко София е значима за България и че това, което става в София е доста значимо за България - нещо, което надали си дава сметка всеки кмет. Всички си дадохме сметка какъв брой протичащото се в София въздейства на настройките и метода, по който хората възприемат и правят оценка политиката. Мисля, че има доста потребни неща, които се случиха поради кандидатурата на Манолова, в това число и в нейното персонално развиване в политиката и публичния живот. Всеки опит е доста потребен, а този беше и доста забавен.
Как оценявате акциите? Имаше ли нещо друго?
- Когато няма съществено предизвикателство, когато няма въодушевление за по-големи радикални промени, акциите постоянно са доста сложни, тъй като би трябвало да се уцели положителното равнище на рецензия по отношение на нуждата да застанеш зад личните политики. Не е мъчно да направиш акция, когато обстановката е радикална - има спор, обществото се е разделило и е готово да прави радикални дейности. Много е мъчно да правиш акция в по-скоро стандартен дух и положение на публичните мнение и настройки. Не мисля, че имаше доста положителни акции. Няма нещо, което може да бъде показано на студентите като образец за добре направена акция. Тези избори дадоха доста образци за фрапантни неточности и то на хора, които са правили задоволително акции. Това значи, че акциите бяха изнервени и изострени макар общия дух на благоволение и уместност, който заявяваха претендентите. Под това имаше доста нерви и страсти.
За нея кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София е доста потребен и доста забавен опит, както и сериозен триумф за обединяване на леви и десни преди първи тур.
Спечели ли някой на тези избори, доцент Буруджиева?
- Според мен няма някакъв изключително сериозен печелещ. Факт е, че ГЕРБ е първа политическа мощ, че е национално представителна и като брой гласоподаватели, и като брой кметове, и като брой общински съветници. Според мен по-ниската изборна интензивност, която не е по този начин трагично друга от тази на други локални избори, продължава да слага въпроса за легитимността на изборите и на политиците; за престижа да поемат разнообразни политики и да ги извършват. В този смисъл никой не може да е изключително горделив от резултата, който е постигнал.
Що се отнася до Българска социалистическа партия - за жалост, тя не сподели оня напредък, който си бе сложила като цел. Нито има удвояване на броя на кметовете, нито има такова повишение на броя на съветниците, нито има някакво електорално развиване: като се изключи БСП-София, която има най-голям принос в покачването на тази електорална поддръжка, и ненапълно - БСП-Русе; за останалите партийни организации в страната напредъкът е в границите на 2751 гласа общо. Ако това се смята за победа и прогрес, аз мисля, че по-скоро едно национално управление би трябвало да е загрижено да направи добър разбор, да види за какво и по какъв начин не е съумяло да се оправи и за какво резултатът е подобен, вместо да се чуди по какъв начин да вземе главата на ръководителя на единствената организация, която сега е посочила, че е електорален донор на Българска социалистическа партия.
Какво демонстрират изборите за положението на ГЕРБ? Каква е вероятността за партията?
- Ще можем да приказваме за вероятността за ГЕРБ с наближаването на парламентарните избори. Защото първо в партията са стартирани едни процеси след свадите и след Цветан Цветанов, които инициира Бойко Борисов. От друга страна обаче видяхме, че и Цветанов се поактивизира. На места като Благоевград и Пазарджик ГЕРБ не е в добра кондиция - там закъснелите смени на съществени лица и управления сложиха под подозрение силата на партийното наличие и опцията на ГЕРБ да победи. Така че ГЕРБ има да взема решение доста вътрешни проблеми и каква е вероятността й зависи по какъв начин ще бъдат решени те, тъй като не е задоволително да си направил и постигнал нещо, да са изменени общините и да можеш да отчетеш какъв брой доста пари си вложил - хората от ден на ден желаят качество, желаят ясни параметри на ръководство, което дава отговор на ползите на жителите.
При ГЕРБ, както и при други партии, го има момента, че мъчно може да се стигне до ръководство в болшинство, т.е. ГЕРБ би трябвало да търси своите сътрудници. По метода, по който се развиха връзките в патриотите, самият разпад на част от обединенията - НФСБ преди имаше по-голям избирателен резултат, а в този момент е обезличена, до момента в който " Атака " се пробва да стабилизира това, което имаше - пред ГЕРБ стои въпроса за сътрудниците. Дали поддръжката на Вътрешна македонска революционна организация ще бъде задоволителна при последващо ръководство? Точно, както пред Българска социалистическа партия седят въпросите - освен за колегата, а за националното посланичество на партията и действието й на локално ниво, тъй като тя в този момент е обезличена в половин България. Ако не се вземат ограничения, наклонността е Българска социалистическа партия да се причислява към групата на Движение за права и свободи, десните и други от междинен до дребен диаметър партии. Националното равновесие в резултатите, които реализира една партия, я вършат мощна на национално ниво - няма по какъв начин да имаш национални издънки и цели области, в които нямаш нито един кмет, и да си национално показана. Защо приказвам за Българска социалистическа партия? Защото ГЕРБ към този момент няма конкурент, който може да се трансформира в национална опция. Нужно е по-сериозно сливане вдясно, с цел да могат десните да бъдат натурален сътрудник на ГЕРБ като членове на едно и също партийно семейство в Европа.
Какво съумя и какво не съумя да направи " Демократична България " на тези избори?
- На места се реализира обединяване. Например в Разград всички десни се сплотиха към един доста приветлив и деятелен претендент и чисто процентно мисля, че реализираха най-високия си резултат в страната. Сега имат всички шансове да са сътрудници в ръководството на общината, което не се е случвало от дълго време. Дадох този образец, с цел да покажа, че където десницата съумява да се сплоти, да не помни чисто персоналните си пристрастия и този резултат от ретроградното вид Сталинско мислене " Има човек, има проблем " - " Значи щом някой не мисли като мен, не му обръщаме внимание какво мисли ", тя реализира резултат. На хората в дясно тежко им омръзна да са лишени от посланичество или да бъдат представлявани от партии, които по-скоро се самоизяждат между тях, в сравнение с да имат общи дела за обществото и страната. Залогът е дали ще преодолеят най-сетне личния си пъп и персонализирани позиции и решения и ще вървят ли към повече внимание какво е належащо на обществото.
Движение за права и свободи като че ли остана малко настрана. Това някаква проява ли е?
- Движение за права и свободи има стройна система на правене на избори - те са доста проведени, нормално доста ясно са сложени задачите и се върви към тяхното осъществяване без особени вътрешни разтърсвания. На тези избори Движение за права и свободи реализира разширение на своето въздействие и даде доста ясна поръчка, че няма тихомълком да участва във властта, а има предпочитание да застане като сътрудник. Друг е въпросът, че когато Движение за права и свободи излезе с по-ясни поръчки към властта, това й коства проблеми в народен мащаб. Тепърва ще забележим по какъв начин ще подходят на национално равнище и дали ще заявят предпочитание да им се признаят позициите. Не би трябвало да забравяме, че самото наличие на патриотите във властта е част от силата, която закупи в допълнение Движение за права и свободи.
Като гледаме резултата на Борис Бонев в София, имат ли бъдеще организации от вида на " Спаси София "?
- Разбира се, че имат бъдеще сдружения на правилото на неправителствените организации, които са надалеч от стопански ползи и които са структурирани към някакъв вид идея. Този вид формирования на локално ниво в действителност има най-сериозно бъдеще. Досега в България по-скоро имаме опит с формирования, които са съсредоточени към локални ползи, само че не политически, а по-скоро стопански. Аз доста бих се радвала, в случай че локалните формирования са повече от вида на " Спаси София ", в сравнение с от бизнес вид. Защото такива организации работят за ползи, свързани с съответни локални политики, до момента в който партиите са основани на основни полезности, създаващи разлом и опълчване в обществото. Те биха били от помощ на всеки локален парламент.
Експеримент ли беше Мая Манолова?
- Не, не мисля. Мая Манолова можеше да се трансформира в някакъв народен знак на смяната, в случай че беше осъществила такава в София. Част от анализите, които настояват, че става въпрос за опит, са свързани с това, че се прави опит за сливане на десни и леви гласоподаватели авансово, а не сред първи и втори тур, когато това се получава по натурален път, тъй като остават двама претенденти и хората могат да поддържат някой от друга партия. Опитът да се обединят гласоподаватели от разнообразни полета авансово даже и на президентски избори не се е случвал по този начин съществено в България. От тази позиция можем да приказваме, че това е един опит за политическата просвета на българското общество. Оказва се, че нито е елементарно, нито е толкоз мъчно постижимо, в случай че гледаме разликата сред претендентите на балотажа. Кандидатурата на Мая Манолова даде опция за една доста сериозна акция, сподели доколко София е значима за България и че това, което става в София е доста значимо за България - нещо, което надали си дава сметка всеки кмет. Всички си дадохме сметка какъв брой протичащото се в София въздейства на настройките и метода, по който хората възприемат и правят оценка политиката. Мисля, че има доста потребни неща, които се случиха поради кандидатурата на Манолова, в това число и в нейното персонално развиване в политиката и публичния живот. Всеки опит е доста потребен, а този беше и доста забавен.
Как оценявате акциите? Имаше ли нещо друго?
- Когато няма съществено предизвикателство, когато няма въодушевление за по-големи радикални промени, акциите постоянно са доста сложни, тъй като би трябвало да се уцели положителното равнище на рецензия по отношение на нуждата да застанеш зад личните политики. Не е мъчно да направиш акция, когато обстановката е радикална - има спор, обществото се е разделило и е готово да прави радикални дейности. Много е мъчно да правиш акция в по-скоро стандартен дух и положение на публичните мнение и настройки. Не мисля, че имаше доста положителни акции. Няма нещо, което може да бъде показано на студентите като образец за добре направена акция. Тези избори дадоха доста образци за фрапантни неточности и то на хора, които са правили задоволително акции. Това значи, че акциите бяха изнервени и изострени макар общия дух на благоволение и уместност, който заявяваха претендентите. Под това имаше доста нерви и страсти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ