Измамата на века: къде изчезна съветското „партийно злато“?
Според публични данни през 1991 година в трезорите на Държавната банка били преброени 11 милиарда $ по-малко от предстоящото. Положението не било по-добро и със златните ресурси на страната, от които безусловно се изпарили 2400 тона доблестен метал. Тези числа шокирали инспекторите, само че както се оказва, било още по-лошо.
Към 1985 година в златния фонд на Съюз на съветските социалистически републики е имало 2400 тона злато. Необходими били единствено 6 години, с цел да изчезне без диря от най-защитените обекти в страната. Нито националните разследващи служби, нито най-авторитетните детективи в света не съумели да открият изчезналото.
Изчезването на златния запас било съпроводено със странна гибел. Първата жертва бил Николай Кручин, шеф на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, който бил открит под личните си прозорци. Това лице е директно отговорно за депозитите на Комунистическа партия на Съветския съюз в задгранични банки. Следващият починал е Георги Павлов, който заемал същата служба до Кручин. Той също пада през прозореца, което било необичайно съвпадане.
Никакво подозрение не останало, откакто Дмитрий Лисоволик, началникът на американския бранш на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и имащ достъп до информация за „ партийното злато “, умрял. Лесно е да се допусна, че той също е починал, като е паднал през прозореца на жилището си. Разследването демонстрира, че повода за гибелта и на тримата партийни функционери е самоубийството.
Мистерията продължава да убива хора, свързани със съкровищата, а по-късно – някой умира при случай, различен от нахлуване на улицата, а трети умира, подложен на изтезания. Мъчителната гибел от незнайни застига през 1994 година някогашния полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Кучерук, който се считал за един от обвинените в „ златното дело ”.
Всички, които чуха за златото на Комунистическа партия на Съветския съюз, имаха логически въпрос: от кое място са пристигнали 11 милиарда $ и 2400 тона злато? На първо място, партийните вноски, които постоянно се плащали от членовете на партията, осигурявали добър приток на пари. През 1985 година в страната имало повече от 20 милиона. Част от средствата отивали за заплати, а останалата част за сметки.
Друг източник на пари бил Фондът за мир, запълнен с доброволно-задължителни дарения от физически лица, както и от цели работни колективи. От огромна изгода била продажбата на тематична партийна литература, която също била наложена на съвсем всички освен в Съюз на съветските социалистически републики, само че и в други страни от социалистическия лагер.
Заслужава да се означи също, че в този „ казан “ се изливали и налозите, които православната, католическата и униатската църкви плащали по това време. Можело да продължите дълго време – огромни и дребни потоци, струйки и цели порои се вливали в хазната на партията от всички страни. Разбира се, Комунистическа партия на Съветския съюз като рационален притежател влага печелившо, придобивайки злато и твърда американска валута върху тях на външния пазар.
Отчаян опит за намиране на изчезналите полезности е изработен през 1991 година от вицепремиера на РСФСР Егор Гайдар. Политикът наел детективската организация Kroll, една от най-известните и ефикасни компании в света, с цел да търси изчезналите полезности и да проверява кражбата. Американците получили забележителен хонорар от 500 хиляди рубли и ревниво почнали да работят.
Разследващите не постигнали световен триумф, доказвайки единствено няколко незначителни епизода на обири и злоупотреби, свързани с пари и злато. За да продължи следствието, организация Kroll поискала още 500 хиляди рубли, само че те били отказани и търсенето завършило до такава степен.
Днес съществуват две съществени версии за това къде са изчезнали руските милиарди. Повечето специалисти считат, че преди разпадането на Съюза всички пари и злато са били подадени в задгранични банки, които дълго време са били финансови сътрудници на Съюз на съветските социалистически републики. В случая била извършена огромна интервенция за превозване на стотици тонове злато в чужбина, която била осъществена с присъединяване на същински експерти.
Вторият вид, който също има съображение да съществува, допуска, че парите не са трансферирани на никое място и златото не е напускало страната. Всички полезности са останали на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, само че изчезнали в джобовете на сръчни търговци, които в миналото са заемали високи партийни постове.
Мнозина си спомнят милионерите измежду някогашните партийни и комсомолски водачи, които при започване на 90-те поникнаха като гъби след дъжд, инвестирайки в бизнес и изкупувайки фабрики, заводи и залежи. Напълно допустимо в основата на капитала на доста от тези хора да е откраднатото „ злато на партията “.
