Идеалните кюфтета са в пропорции 60 към 40
Според някои справочници балканските нации подготвят някъде сред 300 и 400 типа кюфтета
Само в Турция един локален вестник съумя да наброи 291, разкрива
Въпреки, че това ядене в разнообразни вариации е познато съвсем по целия свят, няма различен регион, където то да е обект на такава бурна креативност.
По този аршин водят турците и гърците. Сърбия пък превъзхожда всички останали нации по ролята, която е отредила на това ядене в националната си кухня - скарата заема към 70% от мястото в едно всекидневно сръбско меню.
Албания, България, Македония и Румъния са малко по-слаби в кюфтената конкуренция, само че също имат какво да кажат по въпроса, най-малко що се отнася до положителното превозване на времето над солидна порция топки от мляно месо.
Българската кухня изобилства от предписания за кюфтета – от пържените, доста близки до гръцките, през превъзходни, сочни кебапчета, до носещите патриотичното име "Кюфтета по цариградски " – дребни топчета, ситуирани върху порция димящо картофено пюре с масло.
Слагани в пухкаво бяло хлебче край димящи сергии и щедро поръсвани с шарена сол, кюфтетата на скара от край време са източник на национално наслаждение от простата храна. Домашните пържени кюфтета пък са легендарен знак на фамилен уют.
В момента репутацията на тези ястия, изключително на другите кюфтета и кебапчета, страда от положението на хранителната промишленост в страната. Почти всички заведения за хранене оферират полуфабрикати – мазни, воднисти, от време на време жилави форми, които, в случай че се съди по усета, може да са направени от пластелин.
Иначе класическите кюфтета в България се вършат от свинска и телешка кайма, нормално в пропорции 60:40, като е доста значимо свинското да е релативно мазно.
За разлика от гръцките, българските постоянно са с чубрица, вместо с кимион, или пък с композиция от двете. С добавени натрошени люти чушки, те са наричани "неврозни ".
С две думи – всеки си прави каквото си изиска. За наслада на феновете на кулинарните пътешествия.
Само в Турция един локален вестник съумя да наброи 291, разкрива
Въпреки, че това ядене в разнообразни вариации е познато съвсем по целия свят, няма различен регион, където то да е обект на такава бурна креативност.
По този аршин водят турците и гърците. Сърбия пък превъзхожда всички останали нации по ролята, която е отредила на това ядене в националната си кухня - скарата заема към 70% от мястото в едно всекидневно сръбско меню.
Албания, България, Македония и Румъния са малко по-слаби в кюфтената конкуренция, само че също имат какво да кажат по въпроса, най-малко що се отнася до положителното превозване на времето над солидна порция топки от мляно месо.
Българската кухня изобилства от предписания за кюфтета – от пържените, доста близки до гръцките, през превъзходни, сочни кебапчета, до носещите патриотичното име "Кюфтета по цариградски " – дребни топчета, ситуирани върху порция димящо картофено пюре с масло.
Слагани в пухкаво бяло хлебче край димящи сергии и щедро поръсвани с шарена сол, кюфтетата на скара от край време са източник на национално наслаждение от простата храна. Домашните пържени кюфтета пък са легендарен знак на фамилен уют.
В момента репутацията на тези ястия, изключително на другите кюфтета и кебапчета, страда от положението на хранителната промишленост в страната. Почти всички заведения за хранене оферират полуфабрикати – мазни, воднисти, от време на време жилави форми, които, в случай че се съди по усета, може да са направени от пластелин.
Иначе класическите кюфтета в България се вършат от свинска и телешка кайма, нормално в пропорции 60:40, като е доста значимо свинското да е релативно мазно.
За разлика от гръцките, българските постоянно са с чубрица, вместо с кимион, или пък с композиция от двете. С добавени натрошени люти чушки, те са наричани "неврозни ".
С две думи – всеки си прави каквото си изиска. За наслада на феновете на кулинарните пътешествия.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ