Официално Жена
Според някои хора пък ставаш жена, едвам когато родиш дете . Никой не е прав. Или е. Въпрос на позиция.
Ставаш жена в тези първи моменти на горещи точки, проблясъци и изобщо на смислени драми, които прекатурват живота ти. И не приказвам за първите моменти, като това да целунеш момче за първи път или първата ти кола. Става дума за тези първи моменти на осъзнаване . Осъзнаването на твоята лична галактика. Коя си ти? Коя искаш да бъдеш? Ще отстояваш ли себе си?
Бях дребна това лято. На възраст, само че не и на ум. Вечерта излязохме с другарка на заведение. В заведението имаше един приветлив мъж, който пристигна да ме почерпи пиво. Питиетата станаха повече в следствие.
Въпросният мъж беше избавител на локалния плаж , дотук се оправям добре с клишетата. Не беше доста интелигентен, не беше и доста занимателен. Просто беше един симпатяга с бицепси и тясна тениска.
Спасителят ме попита дали желая да се поразходим до прилежащото село с колата му. Бяхме в Лозенец, прилежащото село се споделя Велика и се намира може би на 4-5 километра от Лозенец. Съгласих се непринудено да вляза в колата му, макар че беше пил. На мен нищо не може да ми се случи, нали?
Той потегли към Велика без да се замисли. Тук към този момент имах проблясък, че нещо следва. Беше много късно през нощта. Ние бяхме единствени на пътя. Спасителят отби колата в гората. Каза да слизам. Едва ли, за да се разходим , да гледаме звездите и подишаме чист въздух, нали?
Слязох от колата и без да се опасявам попитах какво ще вършим тук и настоявах да се върнем! Не се молих! Настоявах да се върнем назад и да се разделим! Той сподели, че сме пристигнали до тук, с цел да му направя свирка. И в този момент аз ще му направя тази свирка с и без моята воля. В противоположен случай – споделя – просто те оставям тук в нищото, в гората сама и ще се прибираш сама до Лозенец. Пеша!!! През нощта!!!
Хайде да те видя по какъв начин ще се оправиш – беше безапелационен в себе си. Беше убеден и стратегически квалифициран, сигурна съм, че номерът е минавал с други. Но с мен няма да стане. Казах, че свирка няма да му направя по никакъв мотив, да си избие тази мисъл от главата. Той ме хвана за врата и ми удари главата в капака на колата. Не беше доста мощно, не диря съчувствие.
Не е целил да ме убие, а просто да ме сплаши и аз завчас да се свлека в краката му за мечтаното от него нещо. Аз отново отхвърлих. Дори не се разревах. Придобих някакво необичайно дръзновение. Дали поради моето държание, дали тъй като не му се е занимавало задоволително, дали тъй като в заведението чакат още девойки, дали тъй като е схванал, че тук тъкмо нещата няма да се получат със благополучен край, той се отхвърли.
Държа да уточня, че не сме натискали, целували също. Отказа се, влезе в колата си и потегли. Остави ме в действителност в средата на нищото. Помня го като през вчерашния ден. Е…Не пропусна да ме назова и с доста обидни думи, само че това към този момент ми беше без значение. Важното беше, че го няма .
Не можех да се обадя на никой, тъй като по това време нямах телефон. Имах единствено себе си и небето над мен. Имах и принцип, само че още не знаех, че по този начин се споделя проблясъка.
За благополучие пътят Велика – Лозенец е една права линия и просто би трябвало да ходя единствено напред, с цел да стигна още веднъж селото. И моето прибиране не беше walk of shame. Вървях гордо, храбро и минах през това. Вървях с някакво достолепие , тъй като не му лапах на шибаняка. Но скърбя другите, които са го създали, тъй като явно не съм първия му случай.
Прибрах се жива и здрава. Не взех на тичешком четирите километра. През множеството време вървях умерено. Както споделих това лято бях дребна. Не знаех още на какво са способни всички хора. Това несъмнено беше мощен урок . Но по-силният урок пристигна от другаде. Дойде от пъкълът, който са хората от време на време. В устрема им да търсят злословия, интриги и подправени истории, които много… доста им се желае да са се случили, само че уви те не са.
На идната заран хората ме гледаха необичайно. Имаше и такива, които ме избягваха. Спасителят беше към този момент разгласил на всички, че с изключение на свирка, сме правили и още неща. Неща, които не са се случили, само че няма по какъв начин да се потвърдят. Моята дума против неговата дума и тази на още хора.
Аз съм сама от тази страна, защото той беше цялостен с другари в селото и приятелите е редно да си имат вяра и да се поддържат . Аз съм тук за малко, пристигам и си потеглям и на мен никой няма да повярва. Не се обяснявах на никой, не се защитавах, нямаше смисъл. Казах единствено на татко ми и на приятелката си, с която бях тогава.
На идващото лято, в което отидох в Лозенец, видях портрета на спасителя в едно заведение. Портретът му стоеше на стената с черна лента в единия ъгъл. Разбрах, че е умрял.
Ставаш жена в тези първи моменти, когато отстояваш себе си .
Когато казваш не. Когато казваш да. И всичко е с твоето единодушие.
Когато за първи път разбиеш сърцето на някой. Когато за първи път разбият твоето. Когато загубиш доста непосредствен човек, който си обичал с цялото си създание.
Когато ти объркат поръчката в ресторанта и ти не си замълчиш.
Не правиш сцена. Просто не си замълчаваш .
Когато носиш избран размер сутиен в продължение на доста време, само че един ден разбираш, че твоят размер е различен.
Когато подкрепиш другар и се радваш за него.
Когато излъжеш, поради другар, с цел да може ти да излезеш неприятна, а той добър.
Когато изградиш първите си правила и започнеш да ги развиваш. Това ще бъдат твоите правила до края на живота ти.
Когато започнеш да задаваш смислени въпроси. Понякога неуместни въпроси . Дори и да те сметнат за арогантна.
Когато избрани хора се държат кофти с теб, приказват ти неприятно, потискат те и ти не си затраеш.
Когато изразиш волята си, същинското си мнение и защитиш позицията си, въпреки и това да носи последици и негативи.
Има и други не толкоз трагични, само че основни първи моменти, като това за първи път момче да ти бръкне в задника. И ти да изразиш действителността, че не искаш този пръст в задника. Изобщо не искаш никакви неща в задника си. Защото си е твой, както и всичко по твоето тяло. И тялото ти е неприкосновено .
Всеки ти споделя, че си станала жена с цикъла или майчинството. Но без още да знаеш, ти ставаш жена в първите моменти, които неосъзнато идват. А ти осъзнато създаваш някакви правила.
Ще си спомниш в този момент за всички тези първи моменти и ще видиш, че те са те създали дамата, която си в този момент.
Хубавата, мощната, достойната. Жена .
Инфо: http://www.highviewart.com/
