Защо тази гигантска пустиня става зелена?
Според ново изследване пустинята Тар в Индия е станала с 38% по-зелена през последните 20 години, което се дължи на композиция от климатични промени и разширение на селското стопанство , написа.
През последните две десетилетия в пустинята живеят от ден на ден хора, които трансформират ландшафта, като го вършат по-земеделски и градски, което е част от аргументите пустинята да стане по-зелена, настояват откривателите . Другата част от пъзела е изменението на климата, което е довело до увеличение на мусонните превалявания в района.
Пустинята Тар, наричана още Голямата индийска пустиня, се простира на 200 000 кв. км в северозападна Индия и югоизточен Пакистан. Въпреки че доста пустини по света се сблъскват с влошаващи се засушавания, пустинята Тар се е трансформирала в център на градски и селскостопански напредък, което я прави най-населената пустиня в света с повече от 16 милиона поданици.
„ Повишеното съществуване на вода и сила е довело до разширение на земеделските и градските региони със доста нарастване на добивите на култури в района. Няма друга пустиня в света, която да е претърпяла нарастване на урбанизацията, земеделието и преваляванията през последния интервал “, споделя в имейл за Live Science съавторът на проучването Вимал Мишра, строителен инженер в Индийския софтуерен институт в Гандинагар.
Many deserts face worsening droughts, but India's Thar Desert has become 38% greener in the past 20 years due to increased rainfall and expanding agriculture in the region, according to a new study.
— Live Science (@LiveScience)
В новото проучване, оповестено на 3 април в списание Cell Reports Sustainability, са оценени сателитни данни от 2001 до 2023 година Мишра и екипът му откриват, че през този интервал пустинята е станала приблизително с 38% по-зелена, като на сателитните фотоси се вижда повече растителност.
За да схванат за какво се случва тъкмо това позеленяване, откривателите преглеждат и историческите данни за разрастването на популацията в пустинята Тар, напоителната инфраструктура и климатичните модели.
Резултатите демонстрират, че озеленяването на пустинята Тар се дължи основно на повече дъждове през летните мусонни сезони - общо 64% нарастване на преваляванията - и на второ място на напоителната инфраструктура, която извежда подпочвените води на повърхността отвън мусонния сезон.
Thar desert is greening, thanks to higher rainfall, excessive groundwater pumping, writes
Read more:
— Down To Earth (@down2earthindia)
Авторите допускат, че устойчивото ръководство на водните запаси в пустинята Тар може да помогне на този регион да се приспособява и да продължи да поддържа възходящото си население. Въпреки това по-високите температури могат да застрашат 16-те милиона души, които живеят в тази пустиня, а несъразмерното потребление на подпочвените води за напояване може да докара до привършване на ресурсите, означават откривателите.
Устойчивите практики за ръководство на водите, устойчивите на засушаване култури, акомодацията към възходящата топлота и възобновимата сила би трябвало да бъдат част от бъдещото развиване на пустинята Тар, считат откривателите.
Увеличаването на мусонните превалявания може да докара и до повече наводнения, защото съгласно климатичните модели тези увеличени превалявания ще се случват едновременно при рискови метеорологични феномени, които могат да нанесат вреди на домове и здания в пустинята.
Въпреки това, в случай че бъдат ръководени и приспособени, увеличените превалявания биха могли да дадат опция за преуспяване на популацията и селското стопанство в района. Според прогнозите на откривателите от настрана изследване до края на 21-ви век още по-голяма част от пейзажа ще се раззелени.
Тази смяна би повишила продоволствената сигурност в района, само че би могла да заплаши локалното биоразнообразие от приспособени към пустинята профилирани типове и обичайните способи на номадско земеделие. Учените предизвестяват, че нуждата от опазване на тези аспекти на пустинната среда би трябвало да бъде взета под внимание при продължение на развиването.
През последните две десетилетия в пустинята живеят от ден на ден хора, които трансформират ландшафта, като го вършат по-земеделски и градски, което е част от аргументите пустинята да стане по-зелена, настояват откривателите . Другата част от пъзела е изменението на климата, което е довело до увеличение на мусонните превалявания в района.
Пустинята Тар, наричана още Голямата индийска пустиня, се простира на 200 000 кв. км в северозападна Индия и югоизточен Пакистан. Въпреки че доста пустини по света се сблъскват с влошаващи се засушавания, пустинята Тар се е трансформирала в център на градски и селскостопански напредък, което я прави най-населената пустиня в света с повече от 16 милиона поданици.
„ Повишеното съществуване на вода и сила е довело до разширение на земеделските и градските региони със доста нарастване на добивите на култури в района. Няма друга пустиня в света, която да е претърпяла нарастване на урбанизацията, земеделието и преваляванията през последния интервал “, споделя в имейл за Live Science съавторът на проучването Вимал Мишра, строителен инженер в Индийския софтуерен институт в Гандинагар.
Many deserts face worsening droughts, but India's Thar Desert has become 38% greener in the past 20 years due to increased rainfall and expanding agriculture in the region, according to a new study.
— Live Science (@LiveScience)
В новото проучване, оповестено на 3 април в списание Cell Reports Sustainability, са оценени сателитни данни от 2001 до 2023 година Мишра и екипът му откриват, че през този интервал пустинята е станала приблизително с 38% по-зелена, като на сателитните фотоси се вижда повече растителност.
За да схванат за какво се случва тъкмо това позеленяване, откривателите преглеждат и историческите данни за разрастването на популацията в пустинята Тар, напоителната инфраструктура и климатичните модели.
Резултатите демонстрират, че озеленяването на пустинята Тар се дължи основно на повече дъждове през летните мусонни сезони - общо 64% нарастване на преваляванията - и на второ място на напоителната инфраструктура, която извежда подпочвените води на повърхността отвън мусонния сезон.
Thar desert is greening, thanks to higher rainfall, excessive groundwater pumping, writes
Read more:
— Down To Earth (@down2earthindia)
Авторите допускат, че устойчивото ръководство на водните запаси в пустинята Тар може да помогне на този регион да се приспособява и да продължи да поддържа възходящото си население. Въпреки това по-високите температури могат да застрашат 16-те милиона души, които живеят в тази пустиня, а несъразмерното потребление на подпочвените води за напояване може да докара до привършване на ресурсите, означават откривателите.
Устойчивите практики за ръководство на водите, устойчивите на засушаване култури, акомодацията към възходящата топлота и възобновимата сила би трябвало да бъдат част от бъдещото развиване на пустинята Тар, считат откривателите.
Увеличаването на мусонните превалявания може да докара и до повече наводнения, защото съгласно климатичните модели тези увеличени превалявания ще се случват едновременно при рискови метеорологични феномени, които могат да нанесат вреди на домове и здания в пустинята.
Въпреки това, в случай че бъдат ръководени и приспособени, увеличените превалявания биха могли да дадат опция за преуспяване на популацията и селското стопанство в района. Според прогнозите на откривателите от настрана изследване до края на 21-ви век още по-голяма част от пейзажа ще се раззелени.
Тази смяна би повишила продоволствената сигурност в района, само че би могла да заплаши локалното биоразнообразие от приспособени към пустинята профилирани типове и обичайните способи на номадско земеделие. Учените предизвестяват, че нуждата от опазване на тези аспекти на пустинната среда би трябвало да бъде взета под внимание при продължение на развиването.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ