Тонино Пицула е евродепутат от Хърватия и бивш външен министър.

Тонино Пицула е евродепутат от Хърватия и някогашен външен министър. Той е новият докладчик на Европейския парламент за Сърбия. Пицула разяснява европейския път на Западните Балкани в София. Това се случи по време на влиятелния „ Грийн Транзишън конгрес “. Той акцентира, че Белград би трябвало да направи явен избор сред европейските полезности и многополюсната дипломация.

Сърбия не е отворила нито една преговорна глава през последните четири години. Този факт демонстрира съществено връщане обратно в интеграционния развой. Пицула акцентира, че страната би трябвало да извършва политическите критерии. Тя би трябвало да се приспособява и към софтуерните промени. Сигурността и енергийната самостоятелност са основни тематики за района. Политиката на разширение е част от концепцията за европейска сигурност. Страните претенденти би трябвало да възприемат стандартите на Европейския съюз. Критериите от Копенхаген остават водещи за всеки претендент. Сърбия обаче не способства задоволително за сигурността на Западните Балкани. Това забавя доста процеса на нейното присъединение.

„ В своето изявление акцентирах, че и политиката на разширение е значима за концепцията на сигурността в Европа. Страните, които чукат на вратата на Европейския съюз като претенденти за участие, би трябвало да възприемат и някои стандарти, които са съответстващи за политиката на разширение. “

Евродепутатът отбелязва, че жителите на Сърбия показват своето неодобрение. Те стачкуват по улиците повече от година и половина. Исканията им постоянно съответстват с условията на Брюксел. Трагедията с козирката на гарата в Нови Сад ускори напрежението. В Сърбия има на практика необявено изключително състояние съгласно думите на Пицула. Президентът Александър Вучич управлява по кое време да има избори. Той нормално насрочва избор при сигурен триумф за неговата партия. Сега обаче той се колебае да разгласи нови парламентарни избори. Протестите и публичният напън в страната не престават да порастват.

Сърбия поддържа връзки с четири геополитически стълба. Това са Брюксел, Вашингтон, Москва и Пекин. Пицула дефинира това като многопосочна военна политика. Европейският съюз обаче изисква вземане предвид с общите ползи и полезности. Брюксел търси пресечни точки с Вашингтон за реализиране на стратегическа автономност. В същото време Белград се въоръжава с китайски ракети. Това провокира сериозен песимизъм в европейските институции.

„ Мисля, че сръбският президент Александър Вучич в действителност продължава една политика, която е измислена и преди него, става дума за така наречен многопосочна военна политика, в която Сърбия търси опора за реализация на своите ползи на четири стълба – Брюксел, Вашингтон, Москва и Пекин. “

Ситуацията в Босна и Херцеговина също остава комплицирана. Дейтънският политически ред основава структурни проблеми за страната. Той по-скоро предизвиква опълчването, в сравнение с съдействието. Вътрешните блокади пречат на Босна да получи европейско финансиране. Пицула не чака бързо решение на тези хронични проблеми. Черна гора и Албания напредват по-бързо в договарянията. Черна гора сполучливо затваря преговорни глави сега. В чакалнята на Европейския съюз сега се намират 10 страни претенденти. Процесът на разширение изисква единогласие от всички 27 страни членки. Само един отвод може да спре целия развой.

Исландия може да даде нов подтик на разширението. На 29 август там ще се организира значим референдум. Жителите ще вземат решение за възобновяване на договарянията с Брюксел. Украйна и Молдова също имат своите европейски вероятности. Пицула има вяра, че Украйна ще стартира договаряния скоро. Румънският президент прикани за ускорено присъединение на Молдова към общността. Пицула е на тридневно посещаване в Сърбия за диалози. Той акцентира, че Брюксел има все по-малко илюзии за режима.

„ За страдание, Босна и Херцеговина не употребява променените геополитически условия, когато Брюксел й предложи статут на държава-кандидат и сътвори опция в рационално време да стартира договаряния за участие. Имам възприятието, че повода за тази застоялост в Босна и Херцеговина е структурна. “

Сърбия би трябвало да избере своята посока на развиване. Напредъкът зависи от действителното осъществяване на фундаменталните условия. Демократичните стандарти и конституционният ред са от първостепенно значение. Посещенията на Вучич в Москва вършат присъединението на Сърбия към Европейски Съюз доста мъчно. Европейският парламент следи деликатно процесите в района. Докладчикът Пицула упорства за ясна ангажираност с европейските полезности. Сърбия не може да седи на няколко стола по едно и също време. Бъдещето на района зависи от способността за промени. Интеграцията е път, който изисква съответни дейности.

„ Мисля, че Европа би трябвало да се трансформира освен поради политиката на разширение, само че и да се приспособява към тези в действителност бързо изменящи се геополитически условия. Това просто не е нито 1995, нито 2005 година “