„Американската мечта“ е мъртва за новото поколение
Според ново изследване по-младите генерации в Съединени американски щати са доста по-скептични във връзка с „ американската фантазия “, в сравнение с по-възрастните.
„ Американската фантазия “ е фраза, с която се разказва оптимистичната концепция, че всеки в Америка може да реализира триумф (основно финансов) посредством твърдоглав труд и увереност.
Тя е разпространявана от историка Джеймс Тръслоу Адамс по време на Голямата меланхолия през 1931 година, макар че концепцията може да се свърже още с Декларацията за самостоятелност, в която се споделя, че „ всички хора са основани равни “ и имат неотменимо право на „ живот, независимост и блян към благополучие “.
По-младите наподобява са изключително песимистични по този въпрос. Мнозинството от хората на възраст над 50 години считат, че фантазията към момента е допустима, само че единствено 43% от тези на възраст сред 30 и 49 години мислят по този начин. Най-песимистично настроената група са младежите на възраст от 18 до 29 години, от които единствено 39% имат вяра, че фантазията е към момента жива. Около 36% от най-младата възрастова група също считат, че американската фантазия е недостижима съответно за тях.
Може би малко на брой ще бъдат сюрпризирани, че по-богатите американци са най-склонни да имат вяра в тази концепция. Докато 64% от американците с по-високи приходи настояват, че фантазията към момента съществува, единствено 39% от тези с по-ниски приходи споделят същото.
Расата е друга значима променлива. Общо 11% от чернокожите в Америка имат вяра, че американската фантазия в никакъв случай не е била достижима, до момента в който 33% считат, че тя е недостижима съответно за тях. Белите хора са най-уверени като 55% от тях настояват, че към момента е допустима, а единствено 4% – че в никакъв случай не е била допустима.
Тенденциите в новото изследване, изключително във връзка с възрастта, могат да се одобряват като отражение на това по какъв начин са се трансформирали Съединени американски щати през последните 50 години.
Социалната подвижност в страната се покачва внезапно сред 1950 и 1980 година, само че от този момент насам фрапантно е намаляла. Друг сериозен удар бе нанесен през 2007 година с най-тежкия международен стопански срив след Голямата меланхолия, който докара до всеобща загуба на работни места и увеличение на имущественото неравноправие.
Възстановяването беше постепенно, а последствията от злополуката продължиха да се усещат и през 10-те години на века – интервал, който New York Times назова „ Десетилетие на разочарованието “. То бе последвано от пандемията COVID-19 и още по-голяма икономическа неустановеност при започване на 20-те години.
Крайният резултат от всичко това е възходяща бездна сред богатите и бедните. Съединени американски щати имат най-високото равнище на неравноправие в благосъстоянието измежду съвсем всички развити страни – и тази наклонност продължава да нараства. През 1971 година 61% от американците са живеели в семейства от междинната класа, само че до 2023 година този дял към този момент е понижен до 51%. Същевременно броят на милиардерите в страната е повишен внезапно от 66 през 1990 година до 748 през 2023 година
Изправени пред тези мрачни трендове, може би не е изненадващо, че по-младите американци са по-разочаровани от своите родители, баби и дядовци.
