Според новите научни анализи най-смъртоносната змия в света е черната

Според новите научни разбори най-смъртоносната змия в света е черната мамба. Има змии с по-силна отрова от тяхната, само че тъкмо този тип си е спечелил печалното място поради големия брой смъртни случаи, породени от захапване.

Змията се слави с войнствения си и нападателен темперамент, когато се почувства в невъзможност, а африканските нации, които страдат от нейната отрова, са преувеличили опасността до митични размери. Като прибавим обстоятелството, че мамбата е най-бързата змия в света, способна да развие скорост от 20 километра в час, а също така не се задоволява единствено с едно захапване, картината става напълно ясна.

Черната мамба кълве свирепо, впръсквайки огромно количество отрова, което може да доближи 250 мг, макар че с цел да убие човек са задоволителни 10-15 мг. Затова е разбираем и големият почит на африканците към тази змия.

Какво още може да се научи за отровницата, всяваща смут в районите, където живее?

Класификация на черната мамба

Черната мамба е с латинско наименование Dendroaspis polylepis е тип огромна и извънредно отровна змия от фамилията на Аспидите -Elapidae. Още 5 типа принадлежат към този жанр. Тя е втора по дължина змия измежду отровниците, надминава я единствено кралската кобра.

Първото публично изложение на змията е направено през 1864 година от Алберт Гюнтер, английски зоолог от немски генезис по пример, който в този момент е в Лондонския музей. През 1873 година различен натуралист - Вилхелм Питърс разказва типа по пример от музея в Генуа, донесен от северните елементи на Еритрея.

През 1896 година Буленджър комбинира типа на черната с този на източната зелена мамба. Генетичен разбор, изработен през 2016 година, потвърждава, че черната и източната зелена мамба са най-близките родственици в фамилията на мамбите.

Родовото име е получено от старогръцки - дендрон, което значи дърво и aspis, аспиди, а епитетът polylepis има значение на огромен мащаб.

Разговорното наименование мамба идва от зулуски, където има значение на везни. В Танзания локалното име значи резачка на трева, тъй като сякаш подрязвала тревите.

Разпространение и местообитания на черната мамба

Родина на черната мамба са елементи от африканския континент, на юг от Сахара. Тя би трябвало да бъде търсена от Сенегал и Мавритания, до Сомалия и Етиопия, а на юг до северните елементи на ЮАР. В Габон и Конго няма данни, че е публикувана.

Змията избира умерена, суха среда, леко гористи местности и шубраци, скалисти издатини и полусуха савана. Обитава обаче и влажни савани, както и равнинни гори. Не се среща постоянно на надморска височина над 1000 метра.

Едновременно е сухоземна и дървесна. На земята се движи с повдигната глава и шия и употребява за заслон термитни могили, изоставени дупки, пукнатини на скали и пукнатини на дървета.

Как наподобява черната мамба?

Черната мамба е огромна отровна змия. Зрелите екземпляри нормално надвишават 2 метра, най-често порастват до 3 метра. Има черни мамби с размери до 4, 5 метра.

Телесната им маса е приблизително 1, 6 кг, само че варира от 0, 5 кг до 2, 5 кг.

Черната мамба е дълга, тънка и цилиндрична змия. Главата на змията има емфатичен борд на челото и приблизително огромно око, което варира от сиво-кафяво до черно на цвят. Зеницата е заобиколена от сребристо бяло или жълто.

Опашката на черната мамба е дълга и тънка, опашните прешлени съставляват от 17 до 25 % от дължината на тялото.

Противно на общото очакване черните мамби в действителност не са черни. Отделните екземпляри се разграничават доста по цвят. Те са маслинени, кафеникави на цвят, каки или сиви. Младите змии са по-светли на цвят и могат да бъдат комплицирани със зелени мамби.

Коремът на черните мамби е кремав, от време на време смесено със зелено или жълто. Тъмни петна може да изпъстрят задната половина на тялото, а някои имат редуващи се тъмни и светли люспи в задната част, създавайки усещане за странични решетки.

Гладките им люспи са в средата на тялото, подредени в 23 до 25 реда, рядко в 21 реда. Броят и шарката на люспите по тялото е основен детайл за различаване на видово равнище.

Отровни са предните зъби, те са доста дребни.

Названието черни мамби евентуално идва от вътрешността на устата на влечугото. Тя е мрачно синя, до мастилена, съвсем черна, езикът е колеблив.

Поведение и метод на живот на черната мамба

Тъй като е по едно и също време дървесна и сухоземна змия, черната мамба демонстрира присъщи особености в придвижването си. По земята се движи с повдигната глава и шия. Това става нормално през деня, тъй като черната мамба е дневна змия.

Тази змия е непредсказуема като държание. Много е пъргава и се движи бързо. В дивата природа рядко тези змии понасят човек да се приближи по-близо от 40 метра до тях. Когато се усетят застрашени, те се скриват в някоя дупка. Ако бъде сюрпризирана, черната мамба незабавно зяпва, с цел да покаже черната си уста и поклаща езика си. Често съска и разтваря качулка към врата си, като кобрата.

Тъй като е извънредно нервна змия, всяко придвижване на натрапника може да я предизвика да нападне. Тя се хвърля с внезапни бързи придвижвания и хапе неведнъж, инжектирайки мощната си отрова.

Размерът на черната мамба, както и нейната дарба да повдига главата си на огромно разстояние от земята разрешават изстрелването на повече от 40 % от дължината на тялото нагоре. Затова ухапването от това влечуго може да бъде и по лицето.

Все отново репутацията на черната мамба като нападател е пресилена. Тя атакува единствено когато се усети притисната и без опция за оттегляне. Разбираем е страхът от змията, тъй като отровата е нервотоксична, с друг химичен състав при другите популации, само че мощно отровна и води до сигурна гибел, в случай че не се инжектира незабавно противоотрова.

Хранене на черната мамба

Черната мамба нормално ловува от непрекъснато скривалище, в което непрекъснато се връща, в случай че няма разстройства.

Преследва най-много дребни гръбначни животни като птици и дребните им, дребни бозайници като гризачи, прилепи и други. Плячката им са топлокръвни животни, само че се храни и с други змии.

Черната мамба не държи плячката си след захапване. Тя изчаква да настъпи парализа и гибел и по-късно я гълтам. Мощната храносмилателна система на змията усвоява изцяло плячката за 8 до 10 часа.

Размножаване на черната мамба

Размножителният интервал на черната мамба се простира от септември до февруари, след спада на температурата. Мъжките си съперничат за право на чифтосване посредством битки, пробвайки се да покорят противника, като сплитат телата си и се борят с вратовете си.

По време на ухажване мъжката черна мамба се плъзга по гърба на женската, като демонстрира езика си. Женската демонстрира подготвеност, като повдига опашката си и застава неподвижно. Мъжкият се навива към задната страна на женската и остават неподвижни по време на чифтосване.

Женската след това снася от 6 до 17 яйца. Те са овални, към 60-80 милиметра дълги. Малките пробиват яйцето с присъщия яйчен зъб. Когато се излюпят, дребните са към 40-60 сантиметра и порастват бързо, като доближават 2 метра след първата година. Малките са изцяло независими и незабавно след излюпването си са смъртоносни.

Черната мамба живеее до 11 години междинна възраст.