Дегенерация на човешкото
Според самостоятелния „Левада“ център за социологически сондажи, над 80 на 100 от съветските жители поддържат войната на великодържавния бандитизъм в Украйна. Тази поддръжка – на каквото и да се дължи тя – е удостоверение за цялостното неявяване на морално възприятие и съзнание измежду подавляващото болшинство в съветското общество.
Тази недъгавост на човешкото качество е реализирана след епохи култивирана визия за „величие“, която през последните две десетилетия кулминира в систематична и гневна агитация за това по какъв начин Русия още веднъж е „обградена“ от врагове и „предадена“ от Запада.
На Германия й бяха нужни по-малко от 15 години (1919-1933) сред провалянето в Първата международна война и идването на нацизма на власт за гневна агитация по какъв начин Райхът е бил „предаден“, по какъв начин на Германия й е „забит нож в гърба“. Защо се учудваме на цялостната фашизоидна недъгавост на Русия, в която сходна масирана агитация тече от 30 години, а през последните 20 от тях тя е публична и все по-могъща теория за „цивилизационната уникалност“ и „историческата несправедливост“ и „предателство“ при разпада на Съветския съюз?
Всички ние, демократичният Запад наблюдавахме фашизирането на Русия под режима на Путин със спокойствието на хора, претърпяли цялостна историческа амнезия. Видяното и претърпяното при възхода на фашизма, нацизма и болшевизма от 20 век бе комфортно или даже лицемерно изтрито от нашето всеобщо схващане с цел да можем да следим умерено динамичната фашизация на Кремълския режим и на съветското общество.
Нито Грузия през 2008-ма, нито Украйна през 2014 година съумяха да разсънят предизвестието на историческия опит измежду водещите сили на Запада. За експанзията в Грузия Путин бе заплатен с отчета на Талявини, прехвърлящ виновността от агресора върху грузинската жертва. Скоро по-късно от Вашингтон предложиха на Путин re-set – стратегия за двустранни връзки, от които Русия печели доста без да има съответни интернационалните задължения.
Така дойдохме до експанзията в Крим и Донбас през 2014 година – още веднъж непредизвикана, още веднъж толерирана. Този път – с „Минските споразумения“, в които дуото Меркел-Оланд на процедура предоставиха в ръцете на Путин инструмента за разстройване на всеки опит за самостоятелна украинска държавност.
Търговията, енергийните доставки и „сдържането“ на великодържавното безсрамие оставаха приоритет на Европа и Америка във взаимоотношенията с Москва. Фашизоидните доктрини на Кремълския режим във връзка с интернационалния ред, на публичното устройство на Русия и Европа бяха подминавани с безмълвие за десетилетия, до момента в който не се трансфораха в ядро на путинизма като великодържавна платформа за експанзия.
Единствено избрани среди в източноевропейските посткомунистически общества не се уморяваха да предизвестяват Запада и света за още веднъж надигащата се великодържавна – имперска заплаха. Подиграваха им се, че „сънуват“ неприятни сънища от времената на комунизма.
Днес тези „лоши сънища“ са действителностите на Мариупол и Буча. В навечерието на кремълската експанзия против Грузия видният интелектуалец Александър Рондели се обърна към формалните представители на Запада – в това число към европейските посланици в Тбилиси: „Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Умоляваме ви – отворете вратата на клетката (чрез интеграция в институциите на Запада), с цел да можем да излезем.
Вместо това вие стоите край клетката и непрекъснато ни упреквате, че не галим, не успокояваме и не „гушкаме“ задоволително пламенно гневното псе…“ Е, вместо да „пусне“ Грузия и другите постсъветски нации да излязат от клетката, светът пусна великодържавната фашизоидна експанзия отвън клетката и я трансформира в проблем на целия свят.
България е един от най-срамните образци за покорно примирие под ударните талази на великодържавното безсрамие.
У нас през последните две десетилетия обществената сцена е доминирана от масираната и истерична агитация на платената пета колона на путинизма, възпитала три генерации българи във неприязън към демократичните устои на Европа и Запада, в роботизирани наивници, очакващи „спасение“ от все по-открито заявената великодържавна експанзия.
Тази пропагандна – хибридна война пристигна в допълнение на масирания великодържавен надзор върху систематичната корупция по върховете на властта в България, осуетяващ и всеки опит за демонополизация на съветските енергийни доставки за нашата страна. Затова през днешния ден ние сме най-уязвимата на кремълска експанзия страна в Европа – в случай че не броим доброволното „съюзничество“ с Русия на прилежаща Сърбия.
Бог да елементарни почтените жертви на фашизоидната великодържавна експанзия в Буча, Харков, Мариупол и всички други градове и общности в Украйна! Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите…
Проф. Огнян Минчев, коментар във фейсбук
Тази недъгавост на човешкото качество е реализирана след епохи култивирана визия за „величие“, която през последните две десетилетия кулминира в систематична и гневна агитация за това по какъв начин Русия още веднъж е „обградена“ от врагове и „предадена“ от Запада.
На Германия й бяха нужни по-малко от 15 години (1919-1933) сред провалянето в Първата международна война и идването на нацизма на власт за гневна агитация по какъв начин Райхът е бил „предаден“, по какъв начин на Германия й е „забит нож в гърба“. Защо се учудваме на цялостната фашизоидна недъгавост на Русия, в която сходна масирана агитация тече от 30 години, а през последните 20 от тях тя е публична и все по-могъща теория за „цивилизационната уникалност“ и „историческата несправедливост“ и „предателство“ при разпада на Съветския съюз?
Всички ние, демократичният Запад наблюдавахме фашизирането на Русия под режима на Путин със спокойствието на хора, претърпяли цялостна историческа амнезия. Видяното и претърпяното при възхода на фашизма, нацизма и болшевизма от 20 век бе комфортно или даже лицемерно изтрито от нашето всеобщо схващане с цел да можем да следим умерено динамичната фашизация на Кремълския режим и на съветското общество.
Нито Грузия през 2008-ма, нито Украйна през 2014 година съумяха да разсънят предизвестието на историческия опит измежду водещите сили на Запада. За експанзията в Грузия Путин бе заплатен с отчета на Талявини, прехвърлящ виновността от агресора върху грузинската жертва. Скоро по-късно от Вашингтон предложиха на Путин re-set – стратегия за двустранни връзки, от които Русия печели доста без да има съответни интернационалните задължения.
Така дойдохме до експанзията в Крим и Донбас през 2014 година – още веднъж непредизвикана, още веднъж толерирана. Този път – с „Минските споразумения“, в които дуото Меркел-Оланд на процедура предоставиха в ръцете на Путин инструмента за разстройване на всеки опит за самостоятелна украинска държавност.
Търговията, енергийните доставки и „сдържането“ на великодържавното безсрамие оставаха приоритет на Европа и Америка във взаимоотношенията с Москва. Фашизоидните доктрини на Кремълския режим във връзка с интернационалния ред, на публичното устройство на Русия и Европа бяха подминавани с безмълвие за десетилетия, до момента в който не се трансфораха в ядро на путинизма като великодържавна платформа за експанзия.
Единствено избрани среди в източноевропейските посткомунистически общества не се уморяваха да предизвестяват Запада и света за още веднъж надигащата се великодържавна – имперска заплаха. Подиграваха им се, че „сънуват“ неприятни сънища от времената на комунизма.
Днес тези „лоши сънища“ са действителностите на Мариупол и Буча. В навечерието на кремълската експанзия против Грузия видният интелектуалец Александър Рондели се обърна към формалните представители на Запада – в това число към европейските посланици в Тбилиси: „Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Умоляваме ви – отворете вратата на клетката (чрез интеграция в институциите на Запада), с цел да можем да излезем.
Вместо това вие стоите край клетката и непрекъснато ни упреквате, че не галим, не успокояваме и не „гушкаме“ задоволително пламенно гневното псе…“ Е, вместо да „пусне“ Грузия и другите постсъветски нации да излязат от клетката, светът пусна великодържавната фашизоидна експанзия отвън клетката и я трансформира в проблем на целия свят.
България е един от най-срамните образци за покорно примирие под ударните талази на великодържавното безсрамие.
У нас през последните две десетилетия обществената сцена е доминирана от масираната и истерична агитация на платената пета колона на путинизма, възпитала три генерации българи във неприязън към демократичните устои на Европа и Запада, в роботизирани наивници, очакващи „спасение“ от все по-открито заявената великодържавна експанзия.
Тази пропагандна – хибридна война пристигна в допълнение на масирания великодържавен надзор върху систематичната корупция по върховете на властта в България, осуетяващ и всеки опит за демонополизация на съветските енергийни доставки за нашата страна. Затова през днешния ден ние сме най-уязвимата на кремълска експанзия страна в Европа – в случай че не броим доброволното „съюзничество“ с Русия на прилежаща Сърбия.
Бог да елементарни почтените жертви на фашизоидната великодържавна експанзия в Буча, Харков, Мариупол и всички други градове и общности в Украйна! Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите…
Проф. Огнян Минчев, коментар във фейсбук
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ