Лунооките хора – мит или реално съществувала раса?
Според доста източници Лунооките хора са действително съществувала раса, която е населявала Америка 300 години преди тя да бъде „ открита “ от Колумб. Лунооките хора живеели в региона на Северна Каролина в Съединени американски щати. Те били изгонени от индианското племе Чероки в края на XVIII век. Именно по разкази на самите чероки са непокътнати голям брой източници, които описват за хората с лунни очи.
Характерно за тях е (както проличава и по самото им име), че те не виждали добре денем на слънчева светлина, а били дейни и виждали кристално нощем, когато изгрявала Луната. Легендата споделя, че Лунооките хора имали свръхестествени сили и благоприятни условия, до момента в който историческите писмени източници ги дефинират като напълно елементарна човешка раса – коренното население на Америка.
Запазени са голям брой руини, за които се счита, че са издигнати от ръцете на Лунооките хора. Най-мащабният сходен артефакт е издигнатата стена на Лунооките, която се допуска, че била издигната като отбранителна цитадела, когато те почнали да водят война за територия с Чероките. В последна сметка хората с лунни очи били прогонени от индианските племена и съгласно някои източници заживели в големи подземни тунели и пещери (каквито сред прочее обитавали и преди този момент, с цел да се крият от Слънцето и мощната дневна светлина). Според други – Лунооките мигрирали на запад и се заселили в териториите на Западна Вирджиния.
За хората с лунни очи се споделя, че били с бяла, даже бледа кожа, светли коси, сини очи, невисок растеж и брадати лица. Мнозина имат вяра, че те са първите европейски заселници, колонизирали Америка и по-точно региона на Апалачите. Според ръкопис от XVI век и оповестен от антиквара Хъмфри Луид, уелски принц на име Мадок и неговите сподвижници са прародителите на Лунооките хора, които се открили в Северна Каролина повече от 300 години преди Колумб да се насочи към крайбрежията на Съединени американски щати. Разочарован от гражданската война в родината си, Мадок подхванал презокеанско странствуване през 1170 година и по този начин достигнал до американските крайбрежия. Мястото му харесало и той решил да се засели там. Отплавал назад до родината си, с цел да събере още колонизатори, и се върнал в Америка с 10 цялостни с хора кораба.
При разкопки в региона е открит забавен артефакт, за който се смята, че принадлежи и е направен от Лунооките хора. Той съставлява скален пай, издълбан и завършен като двуглава фигура, с кръгли очи, прекомерно огромни за лицата им.
Един от най-старите писмени източници, в които се загатват хората с лунни очи, е книгата „ Нови възгледи " за произхода на племената и народите на Америка на създателя Бенджамин Смит Бартън, оповестена през 1797 година В нея Бартън изрича съмнение, че Лунооките хора са предшественици на албиносите. Той цитира като собствен източник диалог с полковник Леонард Марбъри, който работил като дипломат сред индианските племена и държавното управление на Съединени американски щати. Бартън написа:
Интересен факт е, че в някои издания, описващи Лунооките по-скоро като митични същества, в сравнение с като действително съществувала раса, се споделя, че самите им очи имали формата на Луна и се променяли по отношение на етапите на естествения земен източник.
Характерно за тях е (както проличава и по самото им име), че те не виждали добре денем на слънчева светлина, а били дейни и виждали кристално нощем, когато изгрявала Луната. Легендата споделя, че Лунооките хора имали свръхестествени сили и благоприятни условия, до момента в който историческите писмени източници ги дефинират като напълно елементарна човешка раса – коренното население на Америка.
Запазени са голям брой руини, за които се счита, че са издигнати от ръцете на Лунооките хора. Най-мащабният сходен артефакт е издигнатата стена на Лунооките, която се допуска, че била издигната като отбранителна цитадела, когато те почнали да водят война за територия с Чероките. В последна сметка хората с лунни очи били прогонени от индианските племена и съгласно някои източници заживели в големи подземни тунели и пещери (каквито сред прочее обитавали и преди този момент, с цел да се крият от Слънцето и мощната дневна светлина). Според други – Лунооките мигрирали на запад и се заселили в териториите на Западна Вирджиния.
За хората с лунни очи се споделя, че били с бяла, даже бледа кожа, светли коси, сини очи, невисок растеж и брадати лица. Мнозина имат вяра, че те са първите европейски заселници, колонизирали Америка и по-точно региона на Апалачите. Според ръкопис от XVI век и оповестен от антиквара Хъмфри Луид, уелски принц на име Мадок и неговите сподвижници са прародителите на Лунооките хора, които се открили в Северна Каролина повече от 300 години преди Колумб да се насочи към крайбрежията на Съединени американски щати. Разочарован от гражданската война в родината си, Мадок подхванал презокеанско странствуване през 1170 година и по този начин достигнал до американските крайбрежия. Мястото му харесало и той решил да се засели там. Отплавал назад до родината си, с цел да събере още колонизатори, и се върнал в Америка с 10 цялостни с хора кораба.
При разкопки в региона е открит забавен артефакт, за който се смята, че принадлежи и е направен от Лунооките хора. Той съставлява скален пай, издълбан и завършен като двуглава фигура, с кръгли очи, прекомерно огромни за лицата им.
Един от най-старите писмени източници, в които се загатват хората с лунни очи, е книгата „ Нови възгледи " за произхода на племената и народите на Америка на създателя Бенджамин Смит Бартън, оповестена през 1797 година В нея Бартън изрича съмнение, че Лунооките хора са предшественици на албиносите. Той цитира като собствен източник диалог с полковник Леонард Марбъри, който работил като дипломат сред индианските племена и държавното управление на Съединени американски щати. Бартън написа:
„ Чероки ни споделят, че когато за първи път са пристигнали в страната, която населяват, са я намерили притежавана от някакви „ лунооки хора ", които не са могли да виждат денем. Тези нещастници били изгонени. “В писмо от 1810 година някогашният губернатор на Тенеси Джон Севиер написа, че водачът на Чероки Оконостота му споделил през 1783 година, че локални могили са издигнати от бели хора, които са били изтласкани от региона от чероките. Според Севиер Оконостота удостоверява, че това са уелсци, минали оттатък океана. Съществуват и голям брой други източници, разказващи за Лунооките, като един от най-значимите е книгата „ Митове на чероките " на етнографа Джеймс Муни, отпечатана през 1902 година
Интересен факт е, че в някои издания, описващи Лунооките по-скоро като митични същества, в сравнение с като действително съществувала раса, се споделя, че самите им очи имали формата на Луна и се променяли по отношение на етапите на естествения земен източник.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ