България отново е изправена пред предсрочни избори след оставката на

България още веднъж е изправена пред предварителни избори след оставката на кабинета „ Желязков “. Това разсънва загатна за непрестанните изборни цикли, които бяха обхванали страната предходните 4 години. За някои и терзание по отношение на развиването на стопанската система, особено  на прага на присъединението към еврозоната.

Economic.bg направи съпоставяне на основни стопански индикатори в интервала 2020 – 2025 година, когато страната е била ръководена от три служебни държавни управления с по два мандата – на премиера Стефан Янев, Гълъб Донев и на Димитър Главчев – и три постоянни кабинета – на Кирил Петков, Николай Денков и Росен Желязков.

За този интервал страната мина през пандемията от ковид, през енергийна рецесия, висока инфлация. Честите смени на ръководещите и другите, прокарвани от тях политики, непроменяемо дават отражение върху икономическото показване на България.



Използваните данни са на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на финансите (МФ). За задачата са изведени отчетните и прогнозите данни за индикаторите: растеж на БВП (БВП), равнище на средногодишна инфлация и коефициент на безработица.

А от тях ясно се вижда, че стопанската система на България се развива без значение от типа на изпълнителната власт – служебна или постоянна. С цялата конвенционалност, че през 2020 година стопанската система затвори поради ковид, а през 2021 година имаше бурно възобновяване, което продължи и през идната година, когато обаче Европа беше ударена от ценовия потрес, подбуден от енергийната рецесия поради войната на Русия в Украйна.
Икономически напредък


От графиката ясно се вижда, че 2024 година, която мина под ръководството на служебното държавно управление на премиера Димитър Главчев, България е записала най-високия си стопански растеж (като се изключи 2021 година, която, заради негативната база за съпоставяне, е с висок резултат). При служебното държавно управление на Гълъб Донев през 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт също не е неприятен – 4.1 на 100.

Прогнозите на Министерството на финансите (МФ), както и на редица други институции, в това число интернационалните, плануват, че през идващите години икономическият напредък на България неизбежно ще се забави. Причината ще е предстоящият по-нисък ритъм на напредък на заплатите, които досега бутаха потреблението като главен мотор на цялостното икономическо показване.
Какво стана с цените


Що се отнася до инфлацията, тя се оказва най-висока през 2022 година, за което доста въздействие оказаха цените на силата и питателните артикули след края на пандемията. През 2023 година, когато през половината ѝ част отпред е постоянен кабинет с министър председател Николай Денков, инфлацията остава висока – 8.6 на 100.

Тя се забавя до 2.6% едвам през 2024 година
Увеличи ли се броят на безработните?
Както Economic.bg писа, пазарът на труда у нас е извънредно затегнат, белязан от ниска безработица, само че висок брой на откритите позиции и предложения, което е знак, че е мъчно за бизнеса да откри квалифицирани фрагменти.



За обсъждания интервал се вижда, че коефициентът на безработица понижава от над 5% до предстоящи 3.6% през 2025 година В годините 2022 – 2024 година обаче той остава съвсем без смяна.
Брутният вътрешен продукт БВП на България безработица безработица в България безработни в България българска стопанска система българска инфлация висока инфлация годишен напредък стопански растеж Министерство на финансите Национален статистически институт потребителски цени растеж на Брутният вътрешен продукт служебни министри служебно правителство