Според мен, влизането в Eврозоната е нещо което тика всяка

„ Според мен, влизането в Eврозоната е нещо което тика всяка страна от периферията в задлъжняване. Такъв е сюжетът с Гърция, Португалия, Испания, Италия и така нататък Излишно е да си вършим илюзии, че при влизане в Еврозоната ще се присъединим към ядрото ѝ. България не може да се съпоставя със страни като Германия. При нас влизането в Еврозоната значи задлъжняване и поколенията след нас рано или късно ще би трябвало да заплащат. “ – това споделя доцент Григор Сарийски от Институт за стопански проучвания при Българска академия на науките.

Според госта, в множеството страни от континента всички въпроси отнасящи се до европейското участие са били подлагани на референдум, точно по тази причина в България въпросът за присъединението към валутния съюз би трябвало да мине през допитване до народа.

Що се отнася макроикономистът и учител в СУ, Васил Караиванов , съгласно него влизането в Еврозоната ще предотврати много опасности, „ които сега стават все по-явни и ясни “.
Донякъде Еврозоната ще помогне за влизането ни в Организацията за икономическо съдействие и развиване, ще помогне за смяна в икономическия модел на страната.
Васил Караиванов, макроикономист и учител в СУ

Според специалиста, след влизането на България в Европейски Съюз са се следили позитивни стопански трендове, които могат да бъдат продължени с идно влизане на страната ни в Еврозоната.

Според доцент Сарийски, вероятно влизане във валутния съюз няма да промени икономическия модел на страната ни.

„ Ние имаме стопанска система, която се уповава на услуги, на финансиране от еврофондове и на българи в чужбина, които изпращат пари, само че няма да намерите нещо, на което написа създадено в България. Ние нямаме краен артикул с висока добавена стойност “, уточни той.
Само за двете десетилетия от влизането си в Еврозоната, Италия е изгубила над 25 % от индустриалното си произвеждане. Такъв е казусът и с другите страни от периферията.
доцент Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания при Българска академия на науките

Васил Караиванов счита, че по-лесното кредитиране на страните от Еврозоната не значи, че България ще влезе в дългова серпантина:

„ От позиция на задълженията доста зависи от финансовата политика на страната. Ние видяхме и нулеви лихви, българските ДЦК бяха и с негативна рентабилност. И това не усили стремглаво дълга на страната ни? Ние сме втората страна с най-нисък дълг в Европейски Съюз, а първата страна е в Еврозоната. Всичко зависи от финансовата политика и всяка страна, нейните политици и техните обещания дефинират какъв брой ще е дългът на страната. “

Защо доцент Сарийски счита, че Еврозоната е „ фабрика за задължения “ и какво мисли Васил Караиванов по отношение на заплахата българите да бъдат ощетени, в случай че би трябвало да извърнат средствата си от лв. в евро при влизане на страната във валутния съюз?

Повече по тематиките вижте в идващото видео: