Мария Касимова-Моасе: Театърът е по-голям от нас. Със сигурност няма нужда от ПР-ки
Според Мария Касимова-Моасе, която е специалист етикет и протокол, презентационни умения и връзки, явно Велислава Кръстева не е добър ПР, откакто
обществено съпровожда почетния ръководител на Движение за права и свободи Доган на изборите на 2-ри октомври. Мария Касимова показва, че е учудващо догатката, че този акт няма да подразни хората: " Важно е, че си се изпуснал да направиш нещо, което един предвидлив ПР не би трябвало да прави. "
Освен това Моасе показва, че Велислава Кръстева дълго е работила за Движение за права и свободи, като беше народен представител от партията, само че е необичайно, че специалистът по връзки за толкоз доста години не е съумял да " покори сърцата на други, с изключение на на нормалния си верски електорат и не очисти облика на водача си. "
Мария Касимова-Моасе показва, че другото неприемливо в слачя е, че Кръстева се пробва да трансформира един скандал от длъжностен в сексистки. ПР-ът уточни, че Морфов е принудител. Кръстева комфортно се скри зад ролята на жена, като сподели във Facebook, че от името на всички дами ще отбрани почтено името им и няма да се съобщи. Явно за нея театърът е борба, а не идея. Арена за сражения, в която да смажеш съперника си, като явно имаш повече власт, политическо въздействие и поддръжка от него. Сигурно това не възмущава Велислава Кръстева, а я издига още повече в личните ѝ очи.
Според Мария Касимова-Моасе дефинира, че е редно да се знае, че в политиката и бизнеса полът не е от голяма важност, тъй като това е автогол, защото Кръстева се слага в " самосъжалителна позиция ", която е недостойна. Мария Касимова показва: " Никой не те е нападал като жена, а като ПР, т.е. в служебното ти качество, което не е за хвалба, само че сигурно не е по сексуален симптом. "
Мария Касимова-Моасе изрича своето отвращение от това, че Кръстева демостративно пита: " Кой е Александър Морфов " в опит да го уязви, само че по този начин единствено демонстрира лисата си на съответна подготовка и затвърждава чувството, че някак не се вписва в Народния спектакъл, защото има генезис и принадлежност към политическите среди. Моасе показва, че е " тъпо да питаш един от емблематичните режисьори на българския спектакъл кой е. Защото след 100 години хората ще знаят и ще цитират Морфов, но пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева... надали. Даже не надали - напряко няма въобще да знаят коя е тя! "
Мария Касимова-Моасе е безапелационна, че театърът ще продължи своето съществуване през днешния ден без ПР, само че театърът е невъобразим без своите артисти и режисьори, тъй като на тях " би трябвало да им се обезпечи спокойна и сигурна среда да се развиват, без да се опасяват от цензура. Културата, съобразявана с цензура, не е просвета, а елементарна художествена агитация. Истинската просвета се прави и пораства, когато въобще не мисли за рестрикции. Това е, което би трябвало да се обезпечи на креативния екип на театъра. "
Мария Касимова-Моасе споделя, че е редно да си тръгне този, без който театърът може. Тя би постъпила по този начин, в случай че беше на мястото на Кръстева, само че това е въпрос на достолепие и персонален нюх: " ПР на партия и ПР на спектакъл по нищо не си наподобяват. В театъра това с бистрата солена вода (метафората за ПР-а като подобен, изразена от госпожа Кръстева) не върви - на сцената всеки фалш се вижда безпощадно. Уви, в политиката не е по този начин. "
В закачлив звук Мария Касимова показва, че дано Народният спектакъл да си остане за създателите в него, а " пенсионираните партийни фрагменти, откакто политиката продължава да си ги влече, да си търсят по какъв начин да си се пенсионират при нея. Места все ще се намерят. "
Мария Касимова показва, че е редно заплатите да са почтени за същинските, отдадени актьори би трябвало, тъй като това е " работа с тяло, разум и страсти по едно и също време. Тя е изтощителна, убийствена, неблагодарна към здравето, нещадяща. Като работата на миньора е. Не може актьор от Народен спектакъл да се чуди по какъв начин да си заплати тока и да би трябвало да работи на пет места по 20 часа дневно, с цел да върже двата края. "
Този случай със абсурда сред Морфов и Кръстева още веднъж затвърди максимата, че политиката няма място в театъра, защото главната ѝ роля е да внася ужас и напрежение. Тъжното е, че разединява гилдията още повече.
Нека в театъра бъдат хората, които действително със своя креативен труд и гений могат да оказват помощ за неговото развиване. Другите евентуално ще могат да си намерят също работа. Едва ли ще останат безработни. Партията ще се погрижи за тях, както те години наред са се грижили за нея. Очевидно е, че тук става въпрос за реваншизъм - и мисли да подчиниш " непослушните " - ще правиш това, което ти кажа, другояче ще си тръгнеш от Народния спектакъл, без значение какъв брой надарен и талантлив режисьор си.
Да, може най-сетне Морфов да си тръгне, както направиха неговите сътрудници Явор Гърдев и Захари Карабашлиев. Ще усеща ли победа тогава Движение за права и свободи? Ще усеща, че е наложила за следващ път властта и мощта си. Само че не като жители и фенове ще останем мощно разочаровани. За следващ път ще си създадем равносметка, че не геният има значение, а кой на какъв пост желае да се настани, и защото има нужните връзки и позиция, няма проблем, нито моралното ограничаване да го стори.
Ето цялостния текст на нейната обява:
Участвах през днешния ден при Георги Любенов по проблема в Народния спектакъл. Казах, каквото мисля - не познавам госпожа Кръстева, с цел да кажа добър човек и добър ПР ли е. Явно е добър ПР, откакто е работила за Движение за права и свободи толкоз години ( но очевидно и не е пък чак толкоз добър, откакто тази партия по този начин и не покори сърцата на други, с изключение на на нормалния си верски електорат и не очисти облика на лидера). Но не това е значимото в тази ситуация.
Важно е, че не може да си вървиш обществено да си гласуваш с Доган и да си мислиш, че това няма да подразни хората. Важно е, че си се изпуснал да направиш нещо, което един предвидлив ПР не би трябвало да прави. Важно е, че си си изляла нервите и около тях си дала доста неприятен отговор на въпрос (въпреки че не съм била очевидец, с цел да потвърдя, че всичко е казано и се е случило тъкмо така).
Важно е още, че превръщаш един скандал от длъжностен в сексистки, наблягайки, че си жена, а съперникът ти - принудител. Редно е някак да знаеш, че в политиката и бизнеса полът не е от голяма важност. Автогол е да вадиш пола си на напред във времето, тъй като по този начин сама се назоваваш " горката женица ", а това е самосъжалителна позиция. Никой не те е нападал като жена, а като ПР, т.е. в служебното ти качество. Което не е за хвалба, само че сигурно не е по сексуален симптом.
Важно е още да си наясно, че е тъпо да питаш един от емблематичните режисьори на българския спектакъл кой е. Защото след 100 години хората ще знаят и ще цитират Морфов, но пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева... надали. Даже не надали - напряко няма въобще да знаят коя е тя!
И най-после ще повторя това, което споделих и сутринта - театърът е могъл и все ще може даже през днешния ден без ПР. Но театърът е неосъществим без своите артисти и режисьори. На тях би трябвало да им се обезпечи спокойна и сигурна среда да се развиват, без да се опасяват от цензура. Културата, съобразявана с цензура, не е просвета, а елементарна художествена агитация. Истинската просвета се прави и пораства, когато въобще не мисли за рестрикции. Това е, което би трябвало да се обезпечи на креативния екип на театъра. Така че е редно този, без който театърът може, да си тръгне. Това би направила аз, в случай че бях на мястото на госпожата. ПР на партия и ПР на спектакъл по нищо не си наподобяват. В театъра това с бистрата солена вода (метафората за ПР-а като подобен, изразена от госпожа Кръстева) не върви - на сцената всеки фалш се вижда безпощадно. Уви, в политиката не е по този начин.
Хайде Народният спектакъл да си е на артистите, а пенсионираните партийни фрагменти, откакто политиката продължава да си ги влече, да си търсят по какъв начин да си се пенсионират при нея. Места все ще се намерят.
Иначе за заплатите - същинските, отдадени актьори би трябвало да получават високи заплати. Това е работа с тяло, разум и страсти по едно и също време. Тя е изтощителна, убийствена, неблагодарна към здравето, нещадяща. Като работата на миньора е. Не може актьор от Народен спектакъл да се чуди по какъв начин да си заплати тока и да би трябвало да работи на пет места по 20 часа дневно, с цел да върже двата края.
С това считам да завърша тази тематика. Благодаря на всички, които ми писаха на персонални или под поста, без значение мнението им!
В едно писмо преди няколко месеца написах, че театърът е по-голям от всички нас. Да му дадем това, от което той се храни. Със сигурност не яде ПР-ки.
Мария Касимова-Моасе е публицист, публицист, актриса на свободна процедура. Тя е специалист по етикет и протокол, презентационни умения и връзки. Има дейна гражданска позиция, която показва по основни за обществото тематики. Завършила е Българска лингвистика в СУ " Св. Кл. Охрдски ". Работила е като публицист в Българската национална телевизия, вестниците „ Стандарт “, „ 24 часа “, „ Сега “ и други Тя е била Главен редактор на списание „ Капитал LIGHT “, съосновател и Главен редактор на сп. за деловата жена " НЕЯR ", Зам.-главен редактор на сп. " ELLE " в България.
Мария Касимова-Моасе играе своя авторски моноспектакъл „ Свободно падащи истории ”, с който гостува в разнообразни градове в страната. Тя е създател е на книгите: „ Монолози. Разкази ” (2022г.), „ Записки от Шато Лакрот ” (2021г.), „ Балканска рапсодия ” (2018г.), „ Близки срещи със смесени усеща ” (2017г.).
На президентските избори през 2021г. тя е претендент за вицепрезидент дружно с Лозан Панов. Кандидатурата им е подкрепена от самодейността „ Правосъдие за всеки ” и Демократична България.
Мария Касимова-Моасе е щерка на огромния артист от Сатиричния спектакъл Хиндо Касимов и режисьора в редакция „ Новини ” в Българска национална телевизия Сета Илиева. Съпругът ѝ е френският публицист Стефан Моасе. Има две дъщери.
Ирина Тодорова
обществено съпровожда почетния ръководител на Движение за права и свободи Доган на изборите на 2-ри октомври. Мария Касимова показва, че е учудващо догатката, че този акт няма да подразни хората: " Важно е, че си се изпуснал да направиш нещо, което един предвидлив ПР не би трябвало да прави. "
Освен това Моасе показва, че Велислава Кръстева дълго е работила за Движение за права и свободи, като беше народен представител от партията, само че е необичайно, че специалистът по връзки за толкоз доста години не е съумял да " покори сърцата на други, с изключение на на нормалния си верски електорат и не очисти облика на водача си. "
Мария Касимова-Моасе показва, че другото неприемливо в слачя е, че Кръстева се пробва да трансформира един скандал от длъжностен в сексистки. ПР-ът уточни, че Морфов е принудител. Кръстева комфортно се скри зад ролята на жена, като сподели във Facebook, че от името на всички дами ще отбрани почтено името им и няма да се съобщи. Явно за нея театърът е борба, а не идея. Арена за сражения, в която да смажеш съперника си, като явно имаш повече власт, политическо въздействие и поддръжка от него. Сигурно това не възмущава Велислава Кръстева, а я издига още повече в личните ѝ очи.
Според Мария Касимова-Моасе дефинира, че е редно да се знае, че в политиката и бизнеса полът не е от голяма важност, тъй като това е автогол, защото Кръстева се слага в " самосъжалителна позиция ", която е недостойна. Мария Касимова показва: " Никой не те е нападал като жена, а като ПР, т.е. в служебното ти качество, което не е за хвалба, само че сигурно не е по сексуален симптом. "
Мария Касимова-Моасе изрича своето отвращение от това, че Кръстева демостративно пита: " Кой е Александър Морфов " в опит да го уязви, само че по този начин единствено демонстрира лисата си на съответна подготовка и затвърждава чувството, че някак не се вписва в Народния спектакъл, защото има генезис и принадлежност към политическите среди. Моасе показва, че е " тъпо да питаш един от емблематичните режисьори на българския спектакъл кой е. Защото след 100 години хората ще знаят и ще цитират Морфов, но пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева... надали. Даже не надали - напряко няма въобще да знаят коя е тя! "
Мария Касимова-Моасе е безапелационна, че театърът ще продължи своето съществуване през днешния ден без ПР, само че театърът е невъобразим без своите артисти и режисьори, тъй като на тях " би трябвало да им се обезпечи спокойна и сигурна среда да се развиват, без да се опасяват от цензура. Културата, съобразявана с цензура, не е просвета, а елементарна художествена агитация. Истинската просвета се прави и пораства, когато въобще не мисли за рестрикции. Това е, което би трябвало да се обезпечи на креативния екип на театъра. "
Мария Касимова-Моасе споделя, че е редно да си тръгне този, без който театърът може. Тя би постъпила по този начин, в случай че беше на мястото на Кръстева, само че това е въпрос на достолепие и персонален нюх: " ПР на партия и ПР на спектакъл по нищо не си наподобяват. В театъра това с бистрата солена вода (метафората за ПР-а като подобен, изразена от госпожа Кръстева) не върви - на сцената всеки фалш се вижда безпощадно. Уви, в политиката не е по този начин. "
В закачлив звук Мария Касимова показва, че дано Народният спектакъл да си остане за създателите в него, а " пенсионираните партийни фрагменти, откакто политиката продължава да си ги влече, да си търсят по какъв начин да си се пенсионират при нея. Места все ще се намерят. "
Мария Касимова показва, че е редно заплатите да са почтени за същинските, отдадени актьори би трябвало, тъй като това е " работа с тяло, разум и страсти по едно и също време. Тя е изтощителна, убийствена, неблагодарна към здравето, нещадяща. Като работата на миньора е. Не може актьор от Народен спектакъл да се чуди по какъв начин да си заплати тока и да би трябвало да работи на пет места по 20 часа дневно, с цел да върже двата края. "
Този случай със абсурда сред Морфов и Кръстева още веднъж затвърди максимата, че политиката няма място в театъра, защото главната ѝ роля е да внася ужас и напрежение. Тъжното е, че разединява гилдията още повече.
Нека в театъра бъдат хората, които действително със своя креативен труд и гений могат да оказват помощ за неговото развиване. Другите евентуално ще могат да си намерят също работа. Едва ли ще останат безработни. Партията ще се погрижи за тях, както те години наред са се грижили за нея. Очевидно е, че тук става въпрос за реваншизъм - и мисли да подчиниш " непослушните " - ще правиш това, което ти кажа, другояче ще си тръгнеш от Народния спектакъл, без значение какъв брой надарен и талантлив режисьор си.
Да, може най-сетне Морфов да си тръгне, както направиха неговите сътрудници Явор Гърдев и Захари Карабашлиев. Ще усеща ли победа тогава Движение за права и свободи? Ще усеща, че е наложила за следващ път властта и мощта си. Само че не като жители и фенове ще останем мощно разочаровани. За следващ път ще си създадем равносметка, че не геният има значение, а кой на какъв пост желае да се настани, и защото има нужните връзки и позиция, няма проблем, нито моралното ограничаване да го стори.
Ето цялостния текст на нейната обява:
Участвах през днешния ден при Георги Любенов по проблема в Народния спектакъл. Казах, каквото мисля - не познавам госпожа Кръстева, с цел да кажа добър човек и добър ПР ли е. Явно е добър ПР, откакто е работила за Движение за права и свободи толкоз години ( но очевидно и не е пък чак толкоз добър, откакто тази партия по този начин и не покори сърцата на други, с изключение на на нормалния си верски електорат и не очисти облика на лидера). Но не това е значимото в тази ситуация.
Важно е, че не може да си вървиш обществено да си гласуваш с Доган и да си мислиш, че това няма да подразни хората. Важно е, че си се изпуснал да направиш нещо, което един предвидлив ПР не би трябвало да прави. Важно е, че си си изляла нервите и около тях си дала доста неприятен отговор на въпрос (въпреки че не съм била очевидец, с цел да потвърдя, че всичко е казано и се е случило тъкмо така).
Важно е още, че превръщаш един скандал от длъжностен в сексистки, наблягайки, че си жена, а съперникът ти - принудител. Редно е някак да знаеш, че в политиката и бизнеса полът не е от голяма важност. Автогол е да вадиш пола си на напред във времето, тъй като по този начин сама се назоваваш " горката женица ", а това е самосъжалителна позиция. Никой не те е нападал като жена, а като ПР, т.е. в служебното ти качество. Което не е за хвалба, само че сигурно не е по сексуален симптом.
Важно е още да си наясно, че е тъпо да питаш един от емблематичните режисьори на българския спектакъл кой е. Защото след 100 години хората ще знаят и ще цитират Морфов, но пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева... надали. Даже не надали - напряко няма въобще да знаят коя е тя!
И най-после ще повторя това, което споделих и сутринта - театърът е могъл и все ще може даже през днешния ден без ПР. Но театърът е неосъществим без своите артисти и режисьори. На тях би трябвало да им се обезпечи спокойна и сигурна среда да се развиват, без да се опасяват от цензура. Културата, съобразявана с цензура, не е просвета, а елементарна художествена агитация. Истинската просвета се прави и пораства, когато въобще не мисли за рестрикции. Това е, което би трябвало да се обезпечи на креативния екип на театъра. Така че е редно този, без който театърът може, да си тръгне. Това би направила аз, в случай че бях на мястото на госпожата. ПР на партия и ПР на спектакъл по нищо не си наподобяват. В театъра това с бистрата солена вода (метафората за ПР-а като подобен, изразена от госпожа Кръстева) не върви - на сцената всеки фалш се вижда безпощадно. Уви, в политиката не е по този начин.
Хайде Народният спектакъл да си е на артистите, а пенсионираните партийни фрагменти, откакто политиката продължава да си ги влече, да си търсят по какъв начин да си се пенсионират при нея. Места все ще се намерят.
Иначе за заплатите - същинските, отдадени актьори би трябвало да получават високи заплати. Това е работа с тяло, разум и страсти по едно и също време. Тя е изтощителна, убийствена, неблагодарна към здравето, нещадяща. Като работата на миньора е. Не може актьор от Народен спектакъл да се чуди по какъв начин да си заплати тока и да би трябвало да работи на пет места по 20 часа дневно, с цел да върже двата края.
С това считам да завърша тази тематика. Благодаря на всички, които ми писаха на персонални или под поста, без значение мнението им!
В едно писмо преди няколко месеца написах, че театърът е по-голям от всички нас. Да му дадем това, от което той се храни. Със сигурност не яде ПР-ки.
Мария Касимова-Моасе е публицист, публицист, актриса на свободна процедура. Тя е специалист по етикет и протокол, презентационни умения и връзки. Има дейна гражданска позиция, която показва по основни за обществото тематики. Завършила е Българска лингвистика в СУ " Св. Кл. Охрдски ". Работила е като публицист в Българската национална телевизия, вестниците „ Стандарт “, „ 24 часа “, „ Сега “ и други Тя е била Главен редактор на списание „ Капитал LIGHT “, съосновател и Главен редактор на сп. за деловата жена " НЕЯR ", Зам.-главен редактор на сп. " ELLE " в България.
Мария Касимова-Моасе играе своя авторски моноспектакъл „ Свободно падащи истории ”, с който гостува в разнообразни градове в страната. Тя е създател е на книгите: „ Монолози. Разкази ” (2022г.), „ Записки от Шато Лакрот ” (2021г.), „ Балканска рапсодия ” (2018г.), „ Близки срещи със смесени усеща ” (2017г.).
На президентските избори през 2021г. тя е претендент за вицепрезидент дружно с Лозан Панов. Кандидатурата им е подкрепена от самодейността „ Правосъдие за всеки ” и Демократична България.
Мария Касимова-Моасе е щерка на огромния артист от Сатиричния спектакъл Хиндо Касимов и режисьора в редакция „ Новини ” в Българска национална телевизия Сета Илиева. Съпругът ѝ е френският публицист Стефан Моасе. Има две дъщери.
Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ