Василий Блохин – най-продуктивният екзекутор в света
Според книгата с върховете на Гинес Василий Блохин е най-продуктивният екзекутор в света.
Роден в съветско селско семейство през 1895 година, още като юноша бързо си печели известност на човек за черната работа, до момента в който служи в царската войска по време на Първата международна война. Тогава получава самопризнание от самия Сталин за тайните си убийства, изтезания и изтезания. Блохин бързо се издигна в редиците на съветската загадка полиция по това време – Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (Народен комисариат на вътрешните работи) – и в последна сметка става началник на Комендатурния отдел.
Масов гроб в Катин
Но най-скандалния си акт Блохин прави при кървавото кръвопролитие в Катин. През 1939 година, малко повече от две седмици откакто Германия нахлува в Полша, руските сили навлизат в източната част на страна. Въпреки че не са оповестили публично война, те залавят над 20 000 полски офицери и ги задържат по руските лагери. На 5 март 1940 година самият Сталин разпорежда изтезанията на всички тези полски офицери. Те са убити и по-късно изхвърлени в всеобщи гробове.
За интервал от 28 дни Василий Блохин персонално прави над 7000 от тези изтезания на поляци в Катин. Обикновено те се организираха от здрач до зори, тъй като Блохин избира да работи през нощта по тези типове задания. Той работи съвсем непрестанно всяка вечер като съгласно сведенията убива по един пандизчия на всеки три минути – приблизително към 300 изтезания на нощ.
Екзекуциите се случваха по следната процедура: след сключване на документи за идентичност, офицерите са заведени под оръжие в дребна звукоизолирана стая, в която има дренаж, маркуч за вода и втора врата и люк на покрива – това е стая, особено предопределена за изтезания. След като клетникът е комплициран на колене, член на Командатура го прострелва в тил, убивайки го мигновено. Тялото по-късно се извлачва от стаята през втората врата или люка на тавана, подът и стените се измиват и се вкарва идващият пандизчия.
Walther PP от 1972
Блохин избира 7,65 мм револвер Walther PPK (подобен на този на снимката) и го употребява за всички всеобщи изтезания. Беше му комфортен, тъй като нямаше толкоз обратен тласък, колкото други оръжия, което означаваше китката му ще се натоварва по-малко и няма да го боли толкоз, откакто всеки ден стреля с него стотици пъти. Пистолетите също по този начин рядко засичат, което значи, че жертвите могат да бъдат убити сполучливо с един изстрел с съвсем всяко дръпне на спусъка. Освен това руското държавно управление избира точно тези револвери, тъй като те са марката, употребена от немски офицери. В случай, че всеобщите гробове са открити, в телата ще бъдат открити патрони от револвер на нацистите и по този начин комунистите биха могли да отрекат каквато и да е отговорност за убийствата.
През 1941 година Сталин се оказва в съюз с полското държавно управление, откакто германците нахлуват в Русия. Той освобождава стотици хиляди поляци от лагери и няколко пъти е притиснат да даде пояснение за изчезналите военнопленници. Той декларира, че не знае какво е станало с тях, само че през 1943 година истината стартира да се появява с откриването на всеобщите гробове в Катин. Съветското държавно управление отхвърля всякаква отговорност и упреква германците. Едва през 1990 година с политиките на Михаил Горбачов се разкрива цялата обстановка посредством поредност от документи, подчертаващи ролята на страната в клането.
Блохин не доживява да види делата му обществено оповестени. След гибелта на Сталин през 1953 година той е заставен да се пенсионира. По време на акцията за десталинизация, която следва, Блохин е лишен от ранга си и се отдава на алкохолизъм. Твърди се, че композиция от пиянство и безумство довежда до гибелта му през 1955 година, повода за която публично се показва като самоубийство.
Наследството на неговите грандиозни действия обаче остава и до през днешния ден. Заедно със 7000 военнопленници, които Блохин персонално е екзекутиран в Катин, той е директно виновен за гибелта на доста хиляди други хора в лагерите на пандиза по време на Втората международна война.
