Според една статистика, България е единствената страна, която по време

Според една статистика, България е единствената страна, която по време на Втората Световна война публично съумява да резервира позитивния натурален приръст на евреите в страната си. Един от най-тъмните интервали на историята потвърждава неведнъж, че точно нашата страна съумява да прояви здрав разсъдък и на фона на груповата полуда да направи чудеса.

В това отношение не би трябвало да забравяме, че част от тези заслуги се преписват на българския народ, като подготвен да жертва себе си, освен това във време, в което нито една велика мощ освен не може да се намеси, само че е подчинена на мощта на немското оръжие.

Ето за какво и до през днешния ден хора като Борис III, Димитър Пешев, Иван Момчилов, Владимир Куртев, Асен Суучмезов, Петър Михалев, Лиляна Паница и още доста други. По това време българи заплашват, че ще легнат под релсите, само че няма да разрешат изгонването на евреи. Интелектуалците на България внасят писмо със опасност, че са подготвени да се вдигнат на митинг, само че не и да предадат своите съграждани.

По това време софийският митрополит Стефан I Български, пловдивският митрополит Кирил, учителят Дънов и още доста други са против концепцията за депортация и също постановат нечовечен напън върху правенето на опит за депортация. Общественото мнение по това време изиграва голяма роля, само че не можем да отречем и още един доста значим факт – Борис III заплаща за това непокорство с живота си и страната ни остава казус в историята на Втората Световна война, като единственият съдружник на Хитлер, който директно отхвърля да се подчини на наложените условия.

Броят избавени евреи е към 50 000 души. Една друга значима детайлност е, че по време на същия интервал, нито един български боец не потегля против която и да е друга страна по време на немската окупация. Единствените страни, с които се води военно деяние са Съединени американски щати и Англия, които извършват своя известен проект за дестабилизация и тласкане на гражданското население към митинг и прогонване на нацистите, както и на фашистите, прочее мъчно е да открием тънката разлика сред едните и другите. Нещо по-важно е, че тогава българската авиация, водена от изключителни летци, употребявайки летящи щайги, съумява да отвърне на нападенията и с цената на човешки животи, да заплати още една по-сурова цена.

Нито Съюз на съветските социалистически републики, нито Англия, Франция или близките страни, са били обект на военна експанзия от наша страна. По време на немската окупация е редно да напомним, че страните, които отхвърлят да се включат на страната на Рим, Берлин, Токио е сгазена в границите на часове, ориста на всички останали е просто да се съгласят и да запазят до някаква степен страните си цели. Поставени в толкоз сложен избор, точно Борис III и неговите подчинени стартират да водят убийствено рискова политика. Единствените депортирани от български бойци са евреите от Гърция, Сърбия и Македония.

Ако се чудите за какво в България тази команда се разминава, до момента в който в другите страни се извършва сляпо, то дано посочим едно непопулярно мнение, което постоянно се носи, само че в никакъв случай не получава светлина – нито един жител на съответните страни не се е застъпил и даже не е повдигнал тематиката. Логично е обаче, че след 9  септември, за няколко дни България се намира във война с всеки един съюз – Германия, Италия и Япония, както Англия, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Последната е виновна за събитията, които ще продължат още 70 години да трансформират образа на страната.

Странно е, че макар неналичието на водени дейни военни дейности, България е осъдена с репарации, конфискуване на частна благосъстоятелност, преследвания, убийства, национален съд и още доста други специфични фактори. Нито една друга страна не се застъпва и не разяснява протичащото се, необятно затворените очи завършват по същия метод. След този интервал са мобилизирани 447 хиляди души, само че по-интересното е, че броят на жертвите е сред 10 и 32 хиляди души.

До тук добре, само че както можем да се досетим, в края на Втората Световна война ще открием, че Българската войска води открити сражения против Нацистка Германия, затова макар евентуалните мнения, че страната ни е била фашистка и по това време е безчинствала, освен са пресилени, само че и даже демонстрират, че това е подправена информация, с която се стреми единствено и само дестабилизация.

Нещо повече, най-вероятно мнозина от нашите читатели ще имат дядовци, които са взели участие на фронта и са се сражавали точно против фашисти. Някои в никакъв случай не са се върнали, само че са взели участие с вярата, че светът ще бъде по-добър. Въпреки това, над 70 години по-късно, български политик излиза и назовава протестиращите, фашисти. Странно е, че като човек, който познава историята и се назовава учител по такава, същият даже не знае точното определение на думата.

В този съответен миг дано забележим определението. Фашизмът е придвижване, което се заражда след Първата Световна война в Италия – не Германия. Основната концепция е, че след смяната на военното дело през първия световен спор, една страна, опитомила този режим, може да активизира цялото си население и да употребява всеки един човек за постигането на победа. На този стадий се отхвърлят либерализма, марксизма и обичайния консерватизъм, въпреки и множеството историци да я следят по-скоро като една опция, в сравнение с като цялостен съперник на същите.

Фашистите са фенове на смесена стопанска система и залагат повече на автаркия – система, в която страната става изцяло самостоятелна от външните пазари или при потребност просто внася най-необходимото и то в лимитирани количества. Въпросните фашисти доста постоянно употребяват и Крумовите пръчки за  образец, че когато са дружно и са обединени, същите няма по какъв начин да бъдат пречупени толкоз елементарно, да не кажем въобще.

Освен съществуването на крайности като възбрана на рецензии, еднопартийност, обвинявания на буржоазен демократични демокрации и други, фашистите като Мусолини постоянно приказват за корпоративна страна, която би трябвало да се намесва директно в бизнеса и самите работен синдикати, запазвайки салдото. На база това не би трябвало да забравяме, че по този начин или другояче фашизмът на Мусолини се трансформира в нарицателно за всичко зло, само че още по-куриозното е, че до някаква степен няма доста разлика сред комунизъм и фашизъм, имаме един водач, една партия и никаква цензура.

Следователно идва и идващият по-голям въпрос, кои тъкмо би трябвало да са фашистите? Трудно е да се открият прилики с настоящото определение, откакто България продължава да бъде една от най-демократичните страни в новото време. Тук ще откриете мощно изразено етническо, културно, религиозно и расово многообразие. До огромна степен можем да заявим, че макар редица спорове, предизвикани от хора, търсещи евтина сензация, множеството посрещнати бежанци получиха човешко и хуманно отношение, на пук на стелещата се агитация и експанзията в тази посока, диктувана от избрани и към този момент задоволително известни фигури в страната.

Не на последно място можем да открием, че публичното неодобрение, когато не поддържа избрана политическа линия се назовава „ платено “, „ фашистко “, „ проведено “, „ нападателно “ и „ поругаващо “. Всеки човек е свободен да разяснява и да прибавя други известни прилагателни по тази линия. След като България е единствената страна, която намерено може да се счита без виновност – отговорна, откакто е единствената, която дава жертви при война и с двата лагера, то последното, което един човек може да чака, изключително откакто неговото семейство също е взело присъединяване, да се назовава, счита и оприличава с сходна политическа секта.

Подобно обиди най-често изискват освен най-строги наказания, само че и интервенция на конституция, само че това е друга тематика. Следователно умерено можем да споделим, че фашисти и нацисти, в страната ни няма, остават единствено грозните обвинявания за сходни.

Една друга къса информация ще ни върне и към по този начин наречения Евромайдан или прочут още единствено като Майдан. Организиран през 2014 година от протестиращи, които чакат Украйна най-сетне да кандидатства за Европейски Съюз. Президент на Украйна по това време е Виктор Янукович, който при първия си опит за продобиване на президентската позиция е изобличен, че е манипулирал изборите си в своя изгода.

Проблемът обаче е, че се явява на втори избори и дава обещание, че неговият интерес ще бъде напълно привързан с Европейски Съюз и следването на желанията на неговите гласоподаватели, по това време всички желаят участие. В следствие се оказва, че Янукович освен протака цялата процедура, само че стартира дейни връзки с Русия, което не се харесва на никого. Следват няколко месеца в митинги от 21 ноември 2013 година до февруари 2014 година По това време са изкарани специфичните полицейски сили, в това число и пандизчии, които да потушават протеста.

Използва се всичко от палки, сълзотворен газ и гумени патрони, до пукотевица със снайпер, автоматизирано оръжие и то по протестиращи, които показват своята гражданска позиция. Следователно на евромайдана се води революция, където публично се твърди, че жертвите са 100, само че в случай че се попитат протестиращите, броят им е доста по-висок. Ранените минават 500 души по публични данни, само че по неофициални са доста повече. Крайният резултат е, че в последния ден, Янукович е видян да се качва на хеликоптер и да лети до Русия, където желае политическо леговище от Владимир Путин, като до този миг продължава да бъде там.

На идната година Владимир Путин анексира Крим. Крайният резултат е, че Украйна приключва всевъзможни връзки с Русия до февруари 2022 година с експлоадирането на войната, позната за Русия като специфична военна интервенция. Примерите за кротичък митинг и сравнението му с евромайдан, където полицията употребява оръжие и нарушава всички свои права, наподобява освен преувеличен, само че и безусловно погрешен. Разбира се, историята се повтаря единствено при тези, които нямат паметта да я помнят и даже не се пробват да я научат.