Според една монголска легенда, по времето, когато на мястото на

Според една монголска легенда, по времето, когато на мястото на пустинята Гоби имало море, върху неговия бряг първите потомци на боговете построили  красив и богат град, в който живеели мъдреци и търговци, смели воини и умели занаятчии.

Но последният държател на града, батурът Хара-цзян-цзюн изискал да отнеме трона на китайския император. След като изгубил поредност борби, батурът бил заставен да се скрие зад непреодолимите крепостни стени на града.  Китайците обаче отклонили коритото на река Енцин-гол и по този метод лишили бранителите от вода. Виждайки, че градът и неговите поданици са обречени на крах, Хара-цзян-цзюн скрил своите съкровища, умъртвил брачната половинка и децата си и излязъл на решителна борба, в която умрял. Китайските войски избили всички поданици на Хара-Хото и разрушили града.

Стените на Хара-Кото

Когато при започване на ХХ-ти век съветски откриватели поискали да изучат руините на Хара-Хато, трябвало да спазят някои условия. Не трябвало да вкарват вътре товарни животни, да палят огньове и да се хранят в него. Също по този начин, на дами не било разрешено да влизат в града. Забраните се обяснявали с това, че нарушаването им можело да провокира гнева на духовете-основатели на античния град. Разказвала се история по какъв начин една локална жена инцидентно влезнала измежду разрушените стени, до момента в който търсела изгубените си коне. Вътре намерила няколко влакна едри бисери. Но, когато излязла от града, попаднала в страшна пясъчна стихия. Няколко дни по-късно нейният мъртвец с бисерите в ръката й, полузасипан с пясък, бил открит от преминаващ наоколо кортеж.

Руските археолози видели високи крепостни стени, съвсем напълно покрити с пясък. До западната стена имало два мавзолея – „ субургани “, единият от които изцяло опустошен. Друг добре непокътнат пантеон бил ситуиран отвън крепостта. В него учените разкрили редица изненадващи и скъпи от историческа позиция находки: извънредно редки будистки иконописни рисунки, направени с цветни бои върху копринени платна, доста железни и дървени статуетки. Особено скъпа била откритата библиотека – над 2000 добре непокътнати ръкописни книги и свитъци.

В центъра на мавзолея се издигал висок железен кол. Около него върху каменна основа били подредени 20 керамични фигури в човешки растеж. Близо до всяка от тях имало стотици ръкописни листове.

В самия град членовете на еспедицията създали също много любопитни и загадъчни окрития. В центъра му те разчистили странна конструкция от пясък – кръгла, висока 2.5 метра. Върху горната й плоска страна откривателите се натъкнали на неразбираема клиновидна книжовност, друга от тази на ръкописите и очевидно принадлежаща към доста по-ранна ера. Също по този начин били изрисувани загадъчни концентрични кръгове, спирали и линии, преплетени в комплицирани мрежи.Всичко това било издълбано в корав камък. Учените предположили, че тази конструкция е служила в предишното като обсерватория и свещено място, където античните жреци принасяли жертви на своите богове.

В една от разрушените здания археолозите разкрили непокътнати фрагменти от фрески, в които, с изключение на човешки лица, имало облици на странни същества: двуглави птици, риби с човешки глави, страховити дракони. До тези митични същества се намирали дребни фигури на хора.

За страдание, по време на експедицията до Хара-Хото настъпила невиждана суша. Местността била разтърсена и от серия трусове. Старейшините на монголските племена изтълкували това като знак, че могъщите духове не са удовлетворени от наличието на чужденците в техния град. Експедицията си тръгнала, като съумяла да закара забележителна част от откритите експонати и ръкописи в Санкт Петербург.

Благодарение на планове в библиотеката на мъртвия град речник на езика „ си-ся “, на който говорело могъщото племе на тангутите, живели в миналото в страната, чиято столица бил Хара-Хото, експертите съумели да разчетат множеството ръкописи. Сред тях имало всевъзможни предписания за лекуване на хора и добитък. Доста място било отделено на летописи, от които станало известно, че почти през 1226-1227 година страната на тангутите била разгромена от войските на Чингис-хан и влезнала в състава на монголската империя.

Някои документи обаче не могли да бъдат прочетени – били на език, чужд на откривателите. Има догадка, че са написани от представители на някаква загадъчна цивилизация, която точно била построила града Хара-Хото.

Художествена живопис от Khara-Khoto, която в този момент се намира в музея Ермитаж, Санкт Петербург