Трофеи от Виетнам
Според данни, представени в записките на някогашни руски военни съветници във Виетнам, група експерти от Главното разследващо ръководство на Генералния щаб на Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики (ГРУ), чиято задача била да учат титли от американска военна техника, работили във Виетнам от есента на 1965 година
Резултатите от работата на „ трофейниците “ представлявали, естествено, огромен интерес за Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики и руската отбранителна индустрия.
В мемоаритете си ветерани от дипломатическата работа настояват, че освен проучването и изпращането на проби от американско съоръжение и оръжие в Съветския съюз, дилемите на „ трофейниците “ включвали и разбор на американските военни дейности във Виетнам, както и консултиране на Виетнамската национална войска при създаването на способи за противопоставяне на вражеските подразделения.
Обаче, съдейки по информация от посолството на Съюз на съветските социалистически републики в Демократична република Виетнам, датирана от март 1967 година и адресирана до висшето управление на Съветския съюз, самата виетнамска страна постоянно пречела на естествената работа на специфичната група „ трофейници “. По това време руски експерти работели във Виетнам към този момент съвсем 2 години – от май 1965 година, а активността им била координирана на равнище министри на защитата на Съюз на съветските социалистически републики и Северен Виетнам.
За този интервал „ трофейниците “ подбрали и изпратили в Съветския съюз над 700 проби американска военна техника и оръжия. Специална част на ГРУ изследвала свалените американски самолети и ракети, електронното, фоторазузнавателното и друго съоръжение. Освен това, вследствие на тази работа били формирани няколко десетки осведомителни и аналитични отчети, в които се изучавала и американската техническа документи.
По-голямата част от проучванията се правили на местата на рухване на свалените самолети. Но виетнамците постоянно криели тези точки от руската специфична група или забавяли изпращането на транспортни средства с „ трофейници “ до обекта за проучване. В тази връзка на „ ловците на титли “ се налагало сами да търсят местата, където падали американските самолети. Случвало се виетнамците просто да не разрешават на руските експерти да изследват проби от съоръжение и оръжия, а и бавели изпращането им в Съюз на съветските социалистически републики от време на време до 3 месеца.
Много такива случаи се дължали на обстоятелството, че преди руснаците да дойдат на мястото на рухване на американския аероплан, останките му към този момент се изследвали от китайски военни специалисти. Така, да вземем за пример, през януари 1968 година китайците изпреварили руската специфична група, като първи разглобили осъвременен разследващ аероплан – сетне отмъкнали от него всичко скъпо, а останките подготвили за взривяване. Виетнамците, с цел да изгладят по някакъв метод неприятната обстановка, предали на „ трофейниците “ американска ракета „ Шрайк “ (AGM-45 Shrike).
Намаляването на успеваемостта на зенитно-ракетните сили на виетнамската войска значително се дължало точно на ракетите „ Шрайк “ – които се самонасочвали по радиоизлъчването на руските зенитно-ракетни комплекси „ Двина “, употребявани от виетнамците.
Съветското разузнаване съобщило, че комплексът за следене на „ Двина “ бил предаден на американците от израелците, които на собствен ред го били завладели от египтяните. Така било създадено противопоставяне: локаторите на руския зенитно-ракетен комплекси фиксирали момента, в който „ Шрайк “ бивала изстреляна от бомбардировача, и неотложно изключвали радиопредавателя. Ракетата губела задачата си и „ заслепеният “ „ Шрайк “ постоянно падал в покрайнините на Ханой.
Използвайки информацията за „ Шрайк “, руската отбранителна индустрия неведнъж модифицирала зенитния комплекс „ Двина “.
Такива военно-научни групи, изпратени от Съюз на съветските социалистически републики във Виетнам посредством ГРУ, работили във Виетнам до 1971 година и били ръководени през това време от седем офицери от Главното разследващо ръководство (всичките полковници).
Документално доказани, безапелационни данни за това по какъв начин трофеите, получени от военно-научните специфични групи на ГРУ по време на войната във Виетнам и превозени до Съюз на съветските социалистически републики, са повлияли върху модернизацията на оборудването и оръжията в Съветската войска, към момента няма.
Обаче военните историци, които анализират тази тематика, са склонни да считат, че руският военно-промишлен комплекс през 1960-70-те години по време на виетнамската акция станал „ притежател “ на съвсем всички новости в американските военни технологии.
–
