Според апелативните магистрати Окръжният съд правилно е приел, че единствено

Според апелативните магистрати Окръжният съд вярно е приел, че само Бизюрев е нанасял удари на потърпевшия. По неоспорим метод е открито и мястото, където е осъществено закононарушението. Изследванията са посочили, че е невероятно то да се е случило другаде. Решението на Пловдивския апелативен съд предстои на обжалване или митинг пред Върховен касационен съд.

 

По делото са направени 5 механически експертизи, които са анализирали приложени по делото видеофайлове и фотоси. Съдът е показал, че част от фрагментите откриват осветено намерено пространство и в тях се следи само непрекъснатото прекосяване на коли и хора.

 

Изследвани са и непринудено предадени видеофайлове, за които специалистите са установили, че са обработвани със софтуерен артикул, употребяващ изкуствен интелект, и не могат да се открият измененията, които са настъпили в тях след тази обработка.

 

Внимателно и задълбочено са разисквани показанията на разпитаните очевидци и вярно не е възприето изказванието на подсъдимия, че не е удрял в лицето Димитър Малинов. Категорично е открито, че с изключение на няколко удара, попаднали в тялото, Рангел Бизюрев му нанесъл 2-3 удара изпод нагоре и в лицето. Те са довели до строшаване на носните кости на потърпевшия. Експертите са открили, че гибелта е настъпила в границите на 5 до 7 минути вследствие на задушаване, породено от поемане на кръв.

 

Апелативният съд приема, че убийството не е осъществено с особена свирепост, с цел да се обоснове по-тежко закононарушение, за което се планува и наказване пожизнен затвор. Според правосъдната процедура, с цел да е налице особена свирепост при реализиране на действието би трябвало да са демонстрирани гняв, жестокост, злопаметност, садизъм, които да дефинират причинителя като нечовечен, безмилостен и злобен човек. Наред с това се вземат поради броят на нанесените удари и тяхната мощ, употребяваните средства, породените телесни увреждания на жертвата и отношението на дееца към потърпевшото лице. В случая никой от нанесените на потърпевшия удари не е бил гибелен. Причинени са леки телесни повреди, а в резултат на асфикцията – тежка телесна щета като съвкупен резултат.

 

Категорично не може да се схване тезата на представителя на Апелативна прокуратура, че действието следва да бъде квалифицирано като осъществено при директен предумисъл, т. е. причинителят да е желал настъпването на гибелта. Във импортирания от прокуратурата обвинителен акт е признато, че закононарушението е осъществено с възможен предумисъл, т.е. Бизюрев е допускал причиняването на тежкия резултат от осъщественото. В решението на Апелативния съд категорично е очебийно, че директният предумисъл като форма на виновността не е претендиран от прокурора и в пледоарията му пред първоинстанционния съд. Подобно изказване няма и в митинга, и допълнението към него пред актуалната инстанция.

 

Пловдивският областен съд е приел, че подсъдимият нито е желал, нито е целял директно гибелта на потърпевшия. Той обаче се е отнесъл с равнодушие и безразличие към този вероятен и логически резултат, тъй като е знаел доста добре какви по мощ, брой удари и в коя част по тялото на потърпевшия ги е нанесъл. Буквално минути, откакто е прекратил побоя, се е върнал, с цел да ревизира положението на Димитър Малинов, допускайки, че може да е умрял.

 

За осъщественото от Бизюрев закононарушение Пловдивският областен съд му е наложил наказване в размер на 15 години отнемане от независимост, приемайки равностойно съществуване на смекчаващите и отегчаващите отговорността условия.

 

Според апелативните магистрати подсъдимият е показал неоправдана и непропорционална експанзия към потърпевшия при явно физическо превъзходство. По време на нанасяне на ударите е пренебрегнал молбата на Малинов да прекрати побоя. След това го е оставил да лежи на земята в безпомощно положение.

 

Съдът регистрира, че след действието подсъдимият е заличил следите от закононарушението. Това му държание е надхвърлило желанието само да не бъде открит като създател на незаконното посягане. Счупил е телефона, изхвърлил е персоналната карта, намерил е принадлежности и място, където да бъде заровено тялото на към този момент умрелия Димитър Малинов. На другия ден, без каквото и да е разкаяние, че е направил най-тежкото закононарушение, отнемайки човешки живот, Рангел Бизюрев отишъл на море.

 

Затова и въззивната инстанция преценя, че с цел да се реализира цялостна правдивост, наказването е належащо да се дефинира при превес на отегчаващи отговорността условия и го усилва от 15 на 17 години отнемане от независимост. В останалата част, в това число и по отношение на присъденото обезщетение на околните на потърпевшия, което е общо в размер на 530 000 лв., присъдата е доказана.