Връщаш бутилка от бира – получаваш 15 ст.
Спомняте ли си
В годините на социализма в Народна република България имаше разнообразни практики, които през днешния ден будят занимателни мемоари. Една от тях е системата за изкупуване на стъклен амбалаж, която освен помагаше на хората да изкарат малко спомагателни средства, само че и играеше роля в ръководството на ресурсите и намаляването на отпадъците. Тази процедура беше публикувана на всички места из страната и бе част от по-широката държавна политика за спестовност на материали.
Стъклените бутилки от безалкохолни питиета, бира и други течности се събираха в специфични пунктове, които нормално се намираха наоколо до хранителни магазини или бяха част от тях. Хората връщаха употребяваните бутилки и получаваха дребна сума за всяка.
Рециклирането беше главен претекст за съществуването на тези пунктове. Стъклените бутилки се използваха неведнъж или се рециклираха в нови произведения. Макар екологията да не беше измежду водещите цели на тогавашната политика, системата за връщане на стъклен амбалаж имаше неволен принос към опазването на околната среда.
Освен екологичния аспект системата беше въведена и по стопански аргументи. Връщането на бутилките доста намаляваше потребността от производството на нови стъклени съдове. Така индустриалните разноски за опаковки се свеждаха до най-малко, което имаше директно отражение върху цените на продуктите.
Едно от главните преимущества на системата беше тласъкът за хората да върнат бутилките, като по този метод си осигуряваха спомагателен приход. Особено за деца и пенсионери, които постоянно се занимаваха с тази активност, това беше метод да изкарат спомагателни пари за джобни. Цените, които се предлагаха за върнат амбалаж, варираха, само че за времето си бяха обилни. Например дребните бутилки от безалкохолни питиета (250-330 мл) се изкупуваха за към 5 до 10 стотинки, а междинните бутилки от бира (500 мл) – за 10 до 15 стотинки. Големите бутилки от вино или други питиета (700 мл до 1 литър) се оценяваха на 15 до 20 стотинки. Бурканите според от размера се изкупуваха на цени от 5 до 20 стотинки.
За да се обезпечи връщането на бутилките, при покупка на питиета се използваше и системата с капаро. Купувачите плащаха малко по-висока цена за напитките, като тази цена включваше цената на бутилката. Когато амбалажът се върнеше, капарото се възстановяваше на клиента. Така системата стимулираше връщането на амбалаж, без да се постановат спомагателни разноски на страната или производителите.
В годините на социализма в Народна република България имаше разнообразни практики, които през днешния ден будят занимателни мемоари. Една от тях е системата за изкупуване на стъклен амбалаж, която освен помагаше на хората да изкарат малко спомагателни средства, само че и играеше роля в ръководството на ресурсите и намаляването на отпадъците. Тази процедура беше публикувана на всички места из страната и бе част от по-широката държавна политика за спестовност на материали.
Стъклените бутилки от безалкохолни питиета, бира и други течности се събираха в специфични пунктове, които нормално се намираха наоколо до хранителни магазини или бяха част от тях. Хората връщаха употребяваните бутилки и получаваха дребна сума за всяка.
Рециклирането беше главен претекст за съществуването на тези пунктове. Стъклените бутилки се използваха неведнъж или се рециклираха в нови произведения. Макар екологията да не беше измежду водещите цели на тогавашната политика, системата за връщане на стъклен амбалаж имаше неволен принос към опазването на околната среда.
Освен екологичния аспект системата беше въведена и по стопански аргументи. Връщането на бутилките доста намаляваше потребността от производството на нови стъклени съдове. Така индустриалните разноски за опаковки се свеждаха до най-малко, което имаше директно отражение върху цените на продуктите.
Едно от главните преимущества на системата беше тласъкът за хората да върнат бутилките, като по този метод си осигуряваха спомагателен приход. Особено за деца и пенсионери, които постоянно се занимаваха с тази активност, това беше метод да изкарат спомагателни пари за джобни. Цените, които се предлагаха за върнат амбалаж, варираха, само че за времето си бяха обилни. Например дребните бутилки от безалкохолни питиета (250-330 мл) се изкупуваха за към 5 до 10 стотинки, а междинните бутилки от бира (500 мл) – за 10 до 15 стотинки. Големите бутилки от вино или други питиета (700 мл до 1 литър) се оценяваха на 15 до 20 стотинки. Бурканите според от размера се изкупуваха на цени от 5 до 20 стотинки.
За да се обезпечи връщането на бутилките, при покупка на питиета се използваше и системата с капаро. Купувачите плащаха малко по-висока цена за напитките, като тази цена включваше цената на бутилката. Когато амбалажът се върнеше, капарото се възстановяваше на клиента. Така системата стимулираше връщането на амбалаж, без да се постановат спомагателни разноски на страната или производителите.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ