Един от босовете на руската „Рибна мафия“ е почетен гражданин на Бургас
В личната му татковина той и до през днешния ден се загатва освен като дълготраен министър на рибното стопанство на Съюз на съветските социалистически републики, само че и като настойник на една от най-големите корупционни схеми
Името на петнадесетия в листата с почетните жители на Бургас е Александър Акимович Ишков. Нека почива в мир. Той от дълго време се е преселил в другия свят.
В летописа на Бургас той стои с високото си отличие, което евентуално е самопризнание за поддръжка в развиването на родното държавно дружество „ Океански лов на риба “. За съдействието сред руски и български моряци, за смелите експедиции в далечни и рискови води, в това число край крайбрежията на Антарктика. Това са обстоятелства. Те не подлежат на оборване.
Но има и други обстоятелства. И те също не подлежат на давност.
В личната му татковина името на Ишков и до през днешния ден се загатва освен като дълготраен министър на рибното стопанство на Съюз на съветските социалистически републики, а и като политически настойник на една от най-големите корупционни схеми – скандал, останал в историята като „ Рибната мафия “.
Витрината „ Океан “ и скритата стопанска система
Киев, 1981 година, магазин “Океан ” на основната улица “Красноармейска ”
През 1976 година в целия Съветски съюз се появил нов търговски феномен - профилираните магазини „ Океан “. По това време Ишков управлявал цялата рибна промишленост, а три години по-рано бил разгласен и за почетен жител на Бургас.
„ Океан “ бил представян като знак на модерност. Модерни витрини, колички, хладилни щандове, разфасована и красиво подредена продукция – хармония, непозната за всеобщия руски консуматор. Оборудването било импортирано от Испания, концепцията била западна, пропагандата – триумфална.
„ Океаните “ били реакция на партийния хайлайф против дефицита на месо – отговор на неуспеха на индикаторите в отглеждането на животни. В Кремъл било взето решение народът да бъде пренасочен към риба, като бил въведен и „ рибен ден “.
Проектът „ Океан “ проработил. Хората бързо привикнали и с името, и с това, че рибата не е недостиг. Например обяд в „ рибния четвъртък “ коствал на руския служащ единствено 30 копейки.
Неофициално обаче витрината криела нещо друго.
Консервата с цаца и черният хайвер
Скандалът избухнал през 1978 година В Москва плъзнал слух: в консерви с етикет за цаца в доматен сос се продавал хайвер.
Продажбите на цаца скочили стремително. Но с изключение на до купувачите, слухът достигнал и до прокуратурата.
Сметката била елементарна и цинична. Бурканче червен хайвер коствало 5 рубли, в ресторант с надценка – 20. Консерва цаца – 32 копейки. Ако в нея бъдел подложен хайвер, разликата се превръщала в чиста облага. Умножена по хиляди тонове продукция – това към този момент не било просто далавера, а система.
По заповед на тогавашния началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов в Москва се събрали следователи от целия Съюз. Разследването почнало да разплита нишките.
Прехвърлените функционалности и ролята на „ Боцмана “
Ключов миг за подготовката на цялата корупционна скица настъпил, когато Александър Ишков съумял да изземе функционалностите по реализация на личната си продукция от Министерството на външната и вътрешната търговия. Решението било утвърдено от ръководителя на Съвета на министрите Алексей Косигин.
Създаден бил „ Союзрибпромсбит “, част от Министерството на рибното стопанство. Начело застанал Юрий Рогов, само че действителният действен център бил в ръцете на заместник-министъра Владимир Ритов, прочут с прозвището „ Боцмана “. Прякора си получил, тъй като и преди да стане зам.-министър, и по-късно отговарял за снабдяването.
Точно Ритов получил задачата да построи мрежата „ Океан “. Именно в тази конструкция следствието по-късно разкрило стройна, пирамидална скица за отклонение на продукция, за манипулиране на тежестта, за „ отписване “ на хайвер при разфасовката и за систематични подкупи по вертикала на властта. Схемата била обикновена: при океански улов постоянно има разлика в тежестта. По два-три кг „ допълнително “ във всяка каса. В мащаба на една партида това са тонове неотчетена стока. А неотчетената стока значи кеш – „ живи “ пари, отвън отчетността.
Разплитането на „ рибното дело “
Пробивът пристигнал извън. Ръководители на магазини „ Океан “ били хванати при опит да изнесат подкупните средства през социалистически страни, да ги обръщат във валута и да изоставен Съюз на съветските социалистически републики. Под натиска на следствието почнали самопризнания. Появили се описи, имена. Делото се разраснало като лавина. Всички показания сочели нагоре – към „ Боцмана “.
Когато Ритов проговорил, мащабът на корупцията шокирал даже опитните следователи. В показанията му изплували връзки в най-високите етажи на властта.
Ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов подготвил ареста и на самия министър Александър Ишков – почетният жител на Бургас. Но тук се намесил генералният секретар Леонид Брежнев, също почетен жител на Бургас. Старият партиен приятел бил предпазен. Ишков не застанал пред съда. Той бил „ почетно “ пенсиониран.
Ритов обаче нямал този шанс. При ареста у него били открити над 300 хиляди рубли – сума, равняваща се на десетки жилища в това време. Месец след присъдата „ Боцмана “ бил разстрелян.
Паметта и въпросите
От една страна, в основата на цялата история стои достижение на руското национално стопанство – Съюз на съветските социалистически републики бил измежду водачите в добива на морски артикули. От друга страна, парадоксално, планът „ Океан “ работел за персонално обогатяване на служители.
Делото против „ Рибната мафия “ остава в историята като първото, което потвърждава корупция на най-високо държавно равнище в Съюз на съветските социалистически републики. Но един въпрос остава без отговор: къде изчезнали милионите, трансферирани на Запад?
Днес в Бургас името на Александър Ишков стои в листата на почетните жители. Като знак на интернационално съдействие и развиване на океанския лов на риба.
Историята обаче не е витрина. Тя не е „ Океан “ с подредени щандове и лъскави хладилници. Тя е и складът откъм гърба – с неизписаните каси, с разликите в тежестта, с безмълвните сделки.
Бургас има право да знае цялата биография на своите почетни жители – и светлата, и тъмната ѝ част. Защото паметта без истина не е чест, а фон.
Името на петнадесетия в листата с почетните жители на Бургас е Александър Акимович Ишков. Нека почива в мир. Той от дълго време се е преселил в другия свят.
В летописа на Бургас той стои с високото си отличие, което евентуално е самопризнание за поддръжка в развиването на родното държавно дружество „ Океански лов на риба “. За съдействието сред руски и български моряци, за смелите експедиции в далечни и рискови води, в това число край крайбрежията на Антарктика. Това са обстоятелства. Те не подлежат на оборване.
Но има и други обстоятелства. И те също не подлежат на давност.
В личната му татковина името на Ишков и до през днешния ден се загатва освен като дълготраен министър на рибното стопанство на Съюз на съветските социалистически републики, а и като политически настойник на една от най-големите корупционни схеми – скандал, останал в историята като „ Рибната мафия “.
Витрината „ Океан “ и скритата стопанска система
Киев, 1981 година, магазин “Океан ” на основната улица “Красноармейска ” През 1976 година в целия Съветски съюз се появил нов търговски феномен - профилираните магазини „ Океан “. По това време Ишков управлявал цялата рибна промишленост, а три години по-рано бил разгласен и за почетен жител на Бургас.
„ Океан “ бил представян като знак на модерност. Модерни витрини, колички, хладилни щандове, разфасована и красиво подредена продукция – хармония, непозната за всеобщия руски консуматор. Оборудването било импортирано от Испания, концепцията била западна, пропагандата – триумфална.
„ Океаните “ били реакция на партийния хайлайф против дефицита на месо – отговор на неуспеха на индикаторите в отглеждането на животни. В Кремъл било взето решение народът да бъде пренасочен към риба, като бил въведен и „ рибен ден “.
Проектът „ Океан “ проработил. Хората бързо привикнали и с името, и с това, че рибата не е недостиг. Например обяд в „ рибния четвъртък “ коствал на руския служащ единствено 30 копейки.
Неофициално обаче витрината криела нещо друго.
Консервата с цаца и черният хайвер
Скандалът избухнал през 1978 година В Москва плъзнал слух: в консерви с етикет за цаца в доматен сос се продавал хайвер. Продажбите на цаца скочили стремително. Но с изключение на до купувачите, слухът достигнал и до прокуратурата.
Сметката била елементарна и цинична. Бурканче червен хайвер коствало 5 рубли, в ресторант с надценка – 20. Консерва цаца – 32 копейки. Ако в нея бъдел подложен хайвер, разликата се превръщала в чиста облага. Умножена по хиляди тонове продукция – това към този момент не било просто далавера, а система.
По заповед на тогавашния началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов в Москва се събрали следователи от целия Съюз. Разследването почнало да разплита нишките.
Прехвърлените функционалности и ролята на „ Боцмана “
Ключов миг за подготовката на цялата корупционна скица настъпил, когато Александър Ишков съумял да изземе функционалностите по реализация на личната си продукция от Министерството на външната и вътрешната търговия. Решението било утвърдено от ръководителя на Съвета на министрите Алексей Косигин.
Създаден бил „ Союзрибпромсбит “, част от Министерството на рибното стопанство. Начело застанал Юрий Рогов, само че действителният действен център бил в ръцете на заместник-министъра Владимир Ритов, прочут с прозвището „ Боцмана “. Прякора си получил, тъй като и преди да стане зам.-министър, и по-късно отговарял за снабдяването.
Точно Ритов получил задачата да построи мрежата „ Океан “. Именно в тази конструкция следствието по-късно разкрило стройна, пирамидална скица за отклонение на продукция, за манипулиране на тежестта, за „ отписване “ на хайвер при разфасовката и за систематични подкупи по вертикала на властта. Схемата била обикновена: при океански улов постоянно има разлика в тежестта. По два-три кг „ допълнително “ във всяка каса. В мащаба на една партида това са тонове неотчетена стока. А неотчетената стока значи кеш – „ живи “ пари, отвън отчетността.
Разплитането на „ рибното дело “
Пробивът пристигнал извън. Ръководители на магазини „ Океан “ били хванати при опит да изнесат подкупните средства през социалистически страни, да ги обръщат във валута и да изоставен Съюз на съветските социалистически републики. Под натиска на следствието почнали самопризнания. Появили се описи, имена. Делото се разраснало като лавина. Всички показания сочели нагоре – към „ Боцмана “.
Когато Ритов проговорил, мащабът на корупцията шокирал даже опитните следователи. В показанията му изплували връзки в най-високите етажи на властта.
Ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов подготвил ареста и на самия министър Александър Ишков – почетният жител на Бургас. Но тук се намесил генералният секретар Леонид Брежнев, също почетен жител на Бургас. Старият партиен приятел бил предпазен. Ишков не застанал пред съда. Той бил „ почетно “ пенсиониран.
Ритов обаче нямал този шанс. При ареста у него били открити над 300 хиляди рубли – сума, равняваща се на десетки жилища в това време. Месец след присъдата „ Боцмана “ бил разстрелян.
Паметта и въпросите
От една страна, в основата на цялата история стои достижение на руското национално стопанство – Съюз на съветските социалистически републики бил измежду водачите в добива на морски артикули. От друга страна, парадоксално, планът „ Океан “ работел за персонално обогатяване на служители.
Делото против „ Рибната мафия “ остава в историята като първото, което потвърждава корупция на най-високо държавно равнище в Съюз на съветските социалистически републики. Но един въпрос остава без отговор: къде изчезнали милионите, трансферирани на Запад?
Днес в Бургас името на Александър Ишков стои в листата на почетните жители. Като знак на интернационално съдействие и развиване на океанския лов на риба.
Историята обаче не е витрина. Тя не е „ Океан “ с подредени щандове и лъскави хладилници. Тя е и складът откъм гърба – с неизписаните каси, с разликите в тежестта, с безмълвните сделки.
Бургас има право да знае цялата биография на своите почетни жители – и светлата, и тъмната ѝ част. Защото паметта без истина не е чест, а фон.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ