Антибиотична резистентност – това ли ще е новата пандемия след COVID?
Спомняте ли си началото на пандемията? Докато България беше затворена в локдаун, тв приемниците ни брояха стотиците жертви на вируса. Докато Китай ни се струваше прекомерно надалеч, с цел да се тревожим, то смъртните случаи в Ломбардия ни хвърлиха в суматоха. 600-700-800 души на ден си отиваха от този свят в страната с най-висока антибиотична устойчивост в Европа. За първите четири месеца от съобщаването на първия случай в Ухан, в целия свят умират към 200 000 души, от които близо 30 000 са единствено в Италия.
Дали това е случайност?
Китай, Кувейт и Съединени американски щати са трите страни с най-високо равнище на антимикробна устойчивост. В Европа тази тревожна ранглиста се води от Италия. Но италианците не са нацията, която най-вече употребява антибиотично лекуване. Кипър, да вземем за пример, е страната с най-вече приложимост на антибактериални средства на глава от популацията. Тогава къде е казусът? Вероятно отговорът е мултифакторен, само че едно е несъмнено - вярната приложимост на антибиотици е от основно значение за устойчивостта на тази група патогени.
Начало с доста незнайни
В началото на Коронавирус пандемията не се знаеше съвсем нищо за вирусния патоген. Първият регистриран смъртен случай в Ухан беше на мъж с пневмония от неуточнен генезис. Сигналът за паника е подаден. Няколко месеца по-късно вирусът е изолиран и геномът му е разчетен. Още никой не знае какво следва. Науката претърпява квантов скок и цялата й мощност се концентрира в имунологията и механизма на деяние на вируса. Започват да се търсят лечебни и превантивни решения. Световни лаборатории приспособяват познатите от години РНК и други био-технологии и впрягат цялата си креативна мощност в намирането на решения, които да снижат оптимално тежките резултати на вируса.
Между модерната просвета и болничното легло обаче остава редовият доктор, който се бори неговият пациент да излезе жив от отделението. Специфични медикаменти против вируса на Коронавирус няма. Няма и против множеството вируси. И до през днешния ден това, което се прави в коронавирус звената е: респираторна поддръжка, подкрепяне на кръвообращението и филтриране на кръвта, надзор на бъбречната функционалност и съпътстващите болести на обособения пациент, имунотерапия и... антибиотично лекуване. Върху вирусните пневмонии с продължителна отминалост, изключително тези, довели пациента до хоспитализация, съвсем постоянно има наслагана бактериална зараза. И антибиотичното лекуване е повече от подходящо. В останалите случаи такова би трябвало да се ползва при потвърдителни данни за съществуването на колония от патогенни бактерии или внезапна смяна в положението и тежестта на признаците на болния.
Имунната система - самотния боец против вирусите
В организма на всеки живеят милиарди бактерии . Ние сме колонизирани от тях и без тяхно присъединяване животът ни би бил невъобразим. " Добрите " бактерии в телата ни са виновни за процеси като култивиране на атмосферния азот при дишането (80% от въздуха), разграждането на храната, регулацията на хормони, усвояването на витамини и минерали, елиминацията на отрови и даже имат отношение към психологичното ни здраве. Важна тяхна функционалност е също построяването на имунен отговор и естественото действие на имунната система.
Имунната ни система е артикул на голям брой още свързани между тях процеси. Едно от изискванията за здрава имунна система е положение, наречено нормобиоза - здравословното съответствие сред потребни и нездравословни бактерии. Когато това съответствие се наруши в интерес на нездравословните бактерии, се получава дисбиоза, която се демонстрира с друга симптоматика - постоянно неглижирана от нас, само че задоволителна причина за компрометиране на имунната ни система и опция на болестотворни микроорганизми, каквито са вирусите, бактериите, гъбичките и спорите, да ни разболеят.
Вирусите , съгласно английския Нобелов лауреат Питър Медауър е " неприятна новина, увита в протеин ". Вирусът няма самостоятелен живот, няма механизъм за напредване, не се храни и не диша. Практически видяно той е неподвижен и неподвижен, до момента в който не попадне в жива клетка. Тогава животът в него се разсънва и той стартира яростно да се развъжда - това е единственото, което може и което прави до гибелта си.
Вирусите са толкоз дребни, че една част от тях инфектират единствено бактериални кафези, без да имат резултат върху индивида. Но когато попаднат в човешки кафези, те ги заразяват. Заразената клетка издава сигнал за паника и тези, които се отзовават на незабавния зов са клетките на имунната система, които са разнородни и с разнообразни функционалности. Едни от тях " разчитат " генетичната конструкция на заразоносителя, други създават характерни антитела против него, трети се борят за заличаването на инфектираните клетка като ги изяждат, а четвърти спомагат за елиминацията им от организма.
Борбата сред имунните кафези и бързо размножаващите се патогени е толкоз интензивна, че постоянно на бойното поле става същински горещо. Температурата с изключение на знак за инфектиране е и индикатор, че избран тип имунни кафези - интерферони - са почнали интензивно да се развъждат, с цел да могат преди всичко да обезвреждат вирусите, които пък на висока температура забавят темпа си на разделяне и възпроизвеждане. Затова при вирусни инфекции температурата е помощно средство и не трябва да се смъква, когато не е застрашаващо висока.
Във войната с вируса главният цяр е имунната система. В хода на инфекцията падат в жертва доста потребни бактерии и не рядко, в случай че имунните кафези не се оправят с вирусните, върху най-засегнатите от заболяването органи, стартират да манифестират преимущественото количество нездравословни бактерии. Тази вторична бактериална зараза на фона на вирусната би трябвало да се лекува с антибиотик, тъй като имунната система няма потенциала да се оправи.
Антибиотикът не е снайперист. Той мята бомби.
Помага ли антибиотикът на имунната система в битката й с патогените? Краткият отговор е не! Антибиотикът избавя живота ни като самостоятелен войник, само че не е снайперист, а мята бомби. Ефектът му върху бактериите е подобен, че с изключение на болестотворните, той поразява и потребните. Изследванията за сензитивност на бактериалния вариант против даден антибиотик демонстрира до каква степен сполучлива ще е офанзивата против бактерията със характерен медикамент, само че болестотворната бактерия има свои защитни механизми, посредством които отвръща на удара. Тази упоритост против офанзивата на антибиотика се назовава антимикробна устойчивост.
Резистентността - битка за оцеляване
Когато бактерията срещне антибиотика, тя стартира да се държи като малко дете, което би трябвало да бъде натъпкано с пюре, от което му се гади: стиска уста или изплюва съдържимото. Но също по този начин бактерията може да сътвори характерни ензими, които да разградят антибиотика или да промени процеси в клетката си по този начин, че да избегне резултата на лекарството. Антибиотичното лекуване е добър подготвителен лагер за оцеляване на тези бактерии, които не паднат жертви. Придобитата устойчивост се отразява като смяна в ДНК структурата им и последващото им размножаване основава потомство от резистентни бактерии.
Какво общо има това с Ломбардия?
С възрастта имунната система последователно отслабва. Честото излагане на антибиотици тренира бактериите да оцеляват като ги прави резистентни. Резистентните бактерии са портативни сред хората. Ниските дози антибиотици, одобрявани за малко време, е най-хубавата подготвителна стратегия за устойчивост. Високите дози, одобрявани дълго време, повреждат бактериалната микрофлора и занижават имунитета.
Ако се върнем на историята в Ломбардия (и моята догадка за високата смъртност по времето на Първата вълна), най-логичният сюжет е това, което се случи: висока национална антибиотична устойчивост - възрастно население - занижен имунитет - вирусна зараза - бактериално наслагване - резистентни на антибиотик бактерии - неефективност на лечението - гибел.
Какво общо има това с България?
До преди пандемията България беше на едно от последните места в света по антибиотична устойчивост. След Коронавирус тези стойности занапред ще се преизчисляват. У нас огромна част от симптомните носители на SARS-CoV-2 инфекцията са лекувани в ранните стадии на заболяването ПРЕВАНТИВНО с повече от един антибиотик без удостоверение за бактериална зараза. В педиатричната възраст, когато децата най-често боледуват от вирусни инфекции, множеството лечебни линии също включват ПРЕВАНТИВНО антибиотик.
Антибиотикът не е предварителна защита! Той е характерно лекуване при потвърдена потребност, в лечебна доза, предписана от експерт.
Превенция е ограничение на достъпа до микропатогени посредством персонална хигиена и деликатно подготвяне на чиста и добре обработена термично храна, оптималната изолираност при боледуване и навременна способена здравна помощ при подозрение за бактериална зараза, тъй като антибиотичната устойчивост не се лекува!
Само бъдещето ще покаже дали излизайки от тази пандемия няма да влезем в друга, в която бодилът на розата ще има капацитета на смъртоносно оръжие.
Дали това е случайност?
Китай, Кувейт и Съединени американски щати са трите страни с най-високо равнище на антимикробна устойчивост. В Европа тази тревожна ранглиста се води от Италия. Но италианците не са нацията, която най-вече употребява антибиотично лекуване. Кипър, да вземем за пример, е страната с най-вече приложимост на антибактериални средства на глава от популацията. Тогава къде е казусът? Вероятно отговорът е мултифакторен, само че едно е несъмнено - вярната приложимост на антибиотици е от основно значение за устойчивостта на тази група патогени.
Начало с доста незнайни
В началото на Коронавирус пандемията не се знаеше съвсем нищо за вирусния патоген. Първият регистриран смъртен случай в Ухан беше на мъж с пневмония от неуточнен генезис. Сигналът за паника е подаден. Няколко месеца по-късно вирусът е изолиран и геномът му е разчетен. Още никой не знае какво следва. Науката претърпява квантов скок и цялата й мощност се концентрира в имунологията и механизма на деяние на вируса. Започват да се търсят лечебни и превантивни решения. Световни лаборатории приспособяват познатите от години РНК и други био-технологии и впрягат цялата си креативна мощност в намирането на решения, които да снижат оптимално тежките резултати на вируса.
Между модерната просвета и болничното легло обаче остава редовият доктор, който се бори неговият пациент да излезе жив от отделението. Специфични медикаменти против вируса на Коронавирус няма. Няма и против множеството вируси. И до през днешния ден това, което се прави в коронавирус звената е: респираторна поддръжка, подкрепяне на кръвообращението и филтриране на кръвта, надзор на бъбречната функционалност и съпътстващите болести на обособения пациент, имунотерапия и... антибиотично лекуване. Върху вирусните пневмонии с продължителна отминалост, изключително тези, довели пациента до хоспитализация, съвсем постоянно има наслагана бактериална зараза. И антибиотичното лекуване е повече от подходящо. В останалите случаи такова би трябвало да се ползва при потвърдителни данни за съществуването на колония от патогенни бактерии или внезапна смяна в положението и тежестта на признаците на болния.
Имунната система - самотния боец против вирусите
В организма на всеки живеят милиарди бактерии . Ние сме колонизирани от тях и без тяхно присъединяване животът ни би бил невъобразим. " Добрите " бактерии в телата ни са виновни за процеси като култивиране на атмосферния азот при дишането (80% от въздуха), разграждането на храната, регулацията на хормони, усвояването на витамини и минерали, елиминацията на отрови и даже имат отношение към психологичното ни здраве. Важна тяхна функционалност е също построяването на имунен отговор и естественото действие на имунната система.
Имунната ни система е артикул на голям брой още свързани между тях процеси. Едно от изискванията за здрава имунна система е положение, наречено нормобиоза - здравословното съответствие сред потребни и нездравословни бактерии. Когато това съответствие се наруши в интерес на нездравословните бактерии, се получава дисбиоза, която се демонстрира с друга симптоматика - постоянно неглижирана от нас, само че задоволителна причина за компрометиране на имунната ни система и опция на болестотворни микроорганизми, каквито са вирусите, бактериите, гъбичките и спорите, да ни разболеят.
Вирусите , съгласно английския Нобелов лауреат Питър Медауър е " неприятна новина, увита в протеин ". Вирусът няма самостоятелен живот, няма механизъм за напредване, не се храни и не диша. Практически видяно той е неподвижен и неподвижен, до момента в който не попадне в жива клетка. Тогава животът в него се разсънва и той стартира яростно да се развъжда - това е единственото, което може и което прави до гибелта си.
Вирусите са толкоз дребни, че една част от тях инфектират единствено бактериални кафези, без да имат резултат върху индивида. Но когато попаднат в човешки кафези, те ги заразяват. Заразената клетка издава сигнал за паника и тези, които се отзовават на незабавния зов са клетките на имунната система, които са разнородни и с разнообразни функционалности. Едни от тях " разчитат " генетичната конструкция на заразоносителя, други създават характерни антитела против него, трети се борят за заличаването на инфектираните клетка като ги изяждат, а четвърти спомагат за елиминацията им от организма.
Борбата сред имунните кафези и бързо размножаващите се патогени е толкоз интензивна, че постоянно на бойното поле става същински горещо. Температурата с изключение на знак за инфектиране е и индикатор, че избран тип имунни кафези - интерферони - са почнали интензивно да се развъждат, с цел да могат преди всичко да обезвреждат вирусите, които пък на висока температура забавят темпа си на разделяне и възпроизвеждане. Затова при вирусни инфекции температурата е помощно средство и не трябва да се смъква, когато не е застрашаващо висока.
Във войната с вируса главният цяр е имунната система. В хода на инфекцията падат в жертва доста потребни бактерии и не рядко, в случай че имунните кафези не се оправят с вирусните, върху най-засегнатите от заболяването органи, стартират да манифестират преимущественото количество нездравословни бактерии. Тази вторична бактериална зараза на фона на вирусната би трябвало да се лекува с антибиотик, тъй като имунната система няма потенциала да се оправи.
Антибиотикът не е снайперист. Той мята бомби.
Помага ли антибиотикът на имунната система в битката й с патогените? Краткият отговор е не! Антибиотикът избавя живота ни като самостоятелен войник, само че не е снайперист, а мята бомби. Ефектът му върху бактериите е подобен, че с изключение на болестотворните, той поразява и потребните. Изследванията за сензитивност на бактериалния вариант против даден антибиотик демонстрира до каква степен сполучлива ще е офанзивата против бактерията със характерен медикамент, само че болестотворната бактерия има свои защитни механизми, посредством които отвръща на удара. Тази упоритост против офанзивата на антибиотика се назовава антимикробна устойчивост.
Резистентността - битка за оцеляване
Когато бактерията срещне антибиотика, тя стартира да се държи като малко дете, което би трябвало да бъде натъпкано с пюре, от което му се гади: стиска уста или изплюва съдържимото. Но също по този начин бактерията може да сътвори характерни ензими, които да разградят антибиотика или да промени процеси в клетката си по този начин, че да избегне резултата на лекарството. Антибиотичното лекуване е добър подготвителен лагер за оцеляване на тези бактерии, които не паднат жертви. Придобитата устойчивост се отразява като смяна в ДНК структурата им и последващото им размножаване основава потомство от резистентни бактерии.
Какво общо има това с Ломбардия?
С възрастта имунната система последователно отслабва. Честото излагане на антибиотици тренира бактериите да оцеляват като ги прави резистентни. Резистентните бактерии са портативни сред хората. Ниските дози антибиотици, одобрявани за малко време, е най-хубавата подготвителна стратегия за устойчивост. Високите дози, одобрявани дълго време, повреждат бактериалната микрофлора и занижават имунитета.
Ако се върнем на историята в Ломбардия (и моята догадка за високата смъртност по времето на Първата вълна), най-логичният сюжет е това, което се случи: висока национална антибиотична устойчивост - възрастно население - занижен имунитет - вирусна зараза - бактериално наслагване - резистентни на антибиотик бактерии - неефективност на лечението - гибел.
Какво общо има това с България?
До преди пандемията България беше на едно от последните места в света по антибиотична устойчивост. След Коронавирус тези стойности занапред ще се преизчисляват. У нас огромна част от симптомните носители на SARS-CoV-2 инфекцията са лекувани в ранните стадии на заболяването ПРЕВАНТИВНО с повече от един антибиотик без удостоверение за бактериална зараза. В педиатричната възраст, когато децата най-често боледуват от вирусни инфекции, множеството лечебни линии също включват ПРЕВАНТИВНО антибиотик.
Антибиотикът не е предварителна защита! Той е характерно лекуване при потвърдена потребност, в лечебна доза, предписана от експерт.
Превенция е ограничение на достъпа до микропатогени посредством персонална хигиена и деликатно подготвяне на чиста и добре обработена термично храна, оптималната изолираност при боледуване и навременна способена здравна помощ при подозрение за бактериална зараза, тъй като антибиотичната устойчивост не се лекува!
Само бъдещето ще покаже дали излизайки от тази пандемия няма да влезем в друга, в която бодилът на розата ще има капацитета на смъртоносно оръжие.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ