Спомняте ли си животът без пандемия и без никакви социални

Спомняте ли си животът без пандемия и без никакви обществени ограничавания? Говорим за прелестното време от второто десетилетие на новото хилядолетие. Икономиката вървеше с цялостна мощ, планове и хрумвания се разпространяваха с невероятна скорост и измежду тях плуваха и майсторите на най-различни измами.

Една от тях е класическия Fyre Festival, който не просто получи два документални кино лентата, само че и сложи създателя на концепцията – Били МакФарланд, в един от героите на това десетилетие. През годините Били демонстрира доста положителни и новаторски хрумвания, с които да натрупа капитал. Още от детството си стартира да се занимава с компютри, а когато идва време за по-голям удар и основаването на нещо в действителност впечатляващо, този юноша съумява да реализира немислимото.

Били основава музикална платформа благодарение на рапъра Джа Рул. Идеята се ражда, когато били желае да наеме изпълнителя за свое лично празненство. След като няколко пъти удря на камък, взема решение да сътвори музикална платформа, която да играе ролята на Убер за гении. Идеята е, че вие избирате кой желае да посети вашето събитие, уреждате заплащането и избирате плейлист, който да бъде изпълнен и вършиме вашия празник много по-приятен, без да се постанова заплащането на комисионни.

Fyre наподобява като едно положително и новаторско решение, само че Fyre към момента не е промотиран, с цел да може да завоюва публиката на своя страна. Именно тогава се ражда и огромната концепция да се направи музикален фестивал, който ще бъде с размерите на други огромни формати в Съединени американски щати. Били се демонстрира няколко пъти като човек, който е съумял да наеме остров на Бахамите, освен това оня, който в миналото е бил притежаван от Пабло Ескобар. Единствената спогодба е, че хазяинът не желае по никакъв метод да се свързва името на известния наркотрафикант.

Разбира се, концепцията на Били е доста по-далечна и скоро се оказва, че освен ще злоупотреби с това, само че и ще си сътвори още повече проблеми. Идеята за Fyre Festival наподобява малко по-различна. На първо място се твърди, че там ще има задоволително хубавици, да вземем за пример Кендал Дженър, Бела Хадид, Емили Ратайковски и още доста други. Те участват на фотосите на рекламните клипове, демонстрират се най-различни красиви плажове, красиви питейни заведения и празненства, които никой различен не е съумял да разкрие на необятната публика до този миг.

Рекламната компания F*ck Jerry прави нещо гениално за времето си, вместо да демонстрират най-различни рекламни клипове, те карат всеки инфлуенсър и модел да сложи едно оранжево пано на мястото на фотографията и това е безусловно всичко. Защо това, вместо различен тип реклама? Причината е, че господата от F*CK Jerry знаят какъв брой тъкмо време е належащо за един консуматор да мине през Instagram. Рекламата не просто работи, а се оказва в действителност съвършена. Скоро няма инфлуенсър или друга известна персона, която да не пуска оранжеви пана на своите профили. Fyre Festival се обрисува да бъде нещо, което никой различен не е виждал, би трябвало да се конкурира с някои от най-големите фестивали и да бъде нещо, което ще промени напълно шоу бизнеса. Има единствено един проблем, съществуването му е съвсем невероятно.

Били стартира своята кариера като основател на по този начин наречената кредитна карта Magnesis, която би трябвало да играе ролята на черната карта на American Express, давайки опция за отстъпки и други по-добри предложения, същите могат да бъдат част от особено общество, което да се наслаждения на по-качествен нощен живот в Ню Йорк. Интересът към този артикул води до появяването на спонсори, до появяването на клиенти и до позиционирането в една избрана класа на Ню Йорк.

Предложението за музикален фестивал е още едно забавно предизвикателство и по думите на Били, могат да бъдат открити задоволително спонсори. Къде обаче идва казусът? След като притежателят гони компанията на Били от дребния Норман Кий, уредниците стартират да търсят друга локация. Сменят няколко острова, до момента в който най-сетне не отиват на остров Велика Екзюма. Островът е задоволително огромен, могат да се открият естествени битови условия като тоалетна и тръбопровод, както и задоволително домове, които да се наемат за посетители.

Къде обаче е въпросът? Били и неговата компания, са твърдо решени, че продават първокласно преживяване, настояват, че целият остров е почнал да работи за тях, само че истината е, че тяхното събитие се конкурира с огромната фрегата, която се организира всяка година и е нещо с размерите на международното състезание по футбол.

Островът на Бахамите се цялостни единствено един път в годината и по някаква неуместна причина, множеството хора стартират да се замислят дали въобще е допустимо да се открие място за няколко хиляди души, които идват, с цел да слушат 2-дневен концерт. Оказва се, че първокласното преживяване не може да се случи, уредниците разполагат с палатки, закупени от Съединени американски щати и употребявани за приютяване на бедстващи от последния вихър. Липсва електричество, питейна вода, задоволително тоалетни и бани.

Като допълнение, наетата повърхност е паркинг, който би трябвало да се трансформира в плаж, а още по-тъжното е, че всеки инфлуенсър идва гратис, като получава вила или друга къща, която да употребява по време на самия фестивал. Броят на същите лица е толкоз огромен, че физически самият остров не може да ги подслони, като даже не приказваме за хората с билети.

Към последните дни от приготовлението, уредниците отстраняват някои разноски и понижават бюджета си с 10 милиона $. Въпреки многократните опити на хора от личния състав да подскажат, че не просто не е редно да се прави сходно събитие, откакто не могат да се съберат, Били отхвърля да чуе. В един миг признава, че към този момент е вложил повече от 20 милиона $ и това събитие би трябвало да се случи. Нещо повече, няма никакви застраховки и ситуацията излиза отвън надзор.

Почитателите са доста, рекламата продължава да показва, че всички ще са на необитаем остров, притежаван в миналото от Пабло Ескобар, до момента в който действителността е, че този фестивал ще бъде тотална злополука. Оригинално е имало предложение за самия фестивал да се организира през ноември, когато няма толкоз доста живот на Велика Екзюма, само че мнозина предпочитали това събитие да се случи през април. Фестивалът среща и доста сериозна съпротива, някои интернет фенове виждат измамата, основават туитър сметки и демонстрират истината на първокласното преживяване, само че никой не им обръща внимание.

На 27 април – първият ден от фестивала, когато гостите би трябвало да дойдат, стихия опустошава всички опити на Били и компания да създадат своята огромна машинация. Палатките им са наводнени, изкуствено основаният плаж е пропит, а хората, които би трябвало да дойдат към 6-7 часа следобяд, действително идват по-рано. Някои от групите, които са извикани за осъществяването, като да вземем за пример Blink-182, публично отхвърлят да свирят. Повечето посетители са закарани в локални питейни заведения, където да прекарат известно време, до момента в който Fyre Festival има някакъв порядъчен тип, с цел да приема посетители.

Опитите за бързо изсушаване просто са невъзможни. Най-накрая идват първите 500 души, които могат да се настанят в палатки, само че без да имат електричество, без да има даже осветяване или някаква вечеря, която по хипотеза би трябвало да бъде обезпечена от уредниците. Повечето получават сандвичи със сирене и нещо сходно на салата. До сутринта на 28 април излиза наяве, че гостите ще бъдат върнати назад в Маями, а всички билети, които минават сумата от няколко милиона $, ще бъдат изплатени назад.

В този миг, жителите на острова, които са били наети, с цел да строят структури, които са работили на три смени, потеглят на линч и си търсят парите. Мнозина се изтеглят по най-различни способи, с цел да не посрещнат националната обич. Някои хора бягат с риболовен лодки, други се пробват да се скрият, преди да бъдат убити. Това, което би трябвало да сложи Бахамите на картата, действително се трансформира във филм на ужасите.

Нищо, което човек е можел да види от рекламите на това събитие, действително не е било препоръчано. Красавиците от Victoria`s Secret в никакъв случай не са били на събитието, изпълнителите се извиняват, Бахамите се извиняват и изясняват, че нямат нищо общо с въпросното събитие, с което единствените виновници остават Били МакФарланд и Джа Рул, които са изправени на съд и дължат сумата от близо 100 милиона $.

Оказва се, че Били в никакъв случай не е можел да направи този фестивал и постоянно е разполагал с доста лимитирани запаси. Пред вложителите е показвал, че е богат и сполучлив, само че действително в никакъв случай не е бил милионер, както се е представял най-често. Гаранциите му в акции и най-различни други доходи, публично се оказват погрешни. За да се финансира самото събитие и да се наемат въпросните звезди, Били е теглил бързи заеми, с които безусловно се е заробил вечно.

На финалa влиза в затвор, защото не може да заплати на никого, а най-интересното е, че неотдавна е на независимост и се стреми да сътвори идващото огромно събитие. При опитите му да провежда нов тип събитие и още веднъж да потърси кей в Бахамите, страната публично отхвърля да го допусне и слага черен щемпел. Сега Били МакФарланд е на независимост и се пробва да сътвори ново събитие, което да наподобява повече на първокласен сървайвър, в сравнение с музикално събитие, само че към този момент няма никаква гаранции, че ще притегли вложители към себе си.

Що се отнася до всеки един, който е закупил билет и чака обезщетение – мнозина завеждат самостоятелен иск – обстановката не се трансформира и дори става още по-сериозна и комплицирана.