Ще се разминем ли с рецесията
Спомням си, че в края на 2022 година извънредно известното списание The Economist разгласява материал от основния редактор Зани Бедос, озаглавен: „ Защо световната криза е неизбежна през 2023 година “ Точно една година по-късно Джон Уилямс съобщи пред аудиторията на US High School Economics class на Financial Times, че не предвижда каквато и да било криза до края на годината, а и през идната.
Бисер Манолов - Снимка Красимир Свраков
Единственото, което предвижда, е нищожно икономическо закъснение. В този ред на мисли бих припомнил един популярен анекдот във връзка с макроикономистите: „ Макроикономистът е експерт, който извънредно обосновано ти изяснява за какво прогнозата, която е направил през вчерашния ден за положението на стопанската система, през днешния ден не се е сбъднала “.
Бих почнал с допустимо най-краткото изложение на световната среда, икономическа и политическа, и то е „ пермакриза “ (постоянна криза). Да, намираме се в среда на непрекъснати шокове – дейни военни спорове, галопиращи цени на храните и горивата, все по-високи лихвени проценти и все по-безпомощни политици за преодоляване на този ултра микс от проблеми. Практически е невероятно да се вършат каквито и да е прецизни прогнози за поведението на световната система, формирано от толкоз доста динамично изменящи се събития, които следват в геометрична градация. Това е главната повода за безредното блуждаене на макроикономистите в прогнозите си.
Ще се опитам обаче, да направя няколко безспорни констатации, основани на стопански обстоятелства, посредством които да си изградим релативно реалистични упования за развиването на световната среда през 2024 година:
1. Безспорно геополитическото напрежение сега доближи най-високата си точка от втората международна война насам, най-много заради военните спорове в Украйна и Ивицата Газа. Икономическите наказания на Запада по отношение на Русия и вероятността за утежняване на комерсиалните взаимоотношения на Китай с Европа и Съединени американски щати внезапно изостриха процеса на деглобализация. Китай изрично загуби статута си на „ международният цех “ – първо, заради безспорния факт, че към този момент надалеч не е най-евтината индустриална дестинация, която бе употребена от огромните конгломерати за понижаване на индустриалните си разноски, и второ, огромната централизация навръх тези производства докара до възникването на внезапно утежняване на доставките за цели браншове в Европа и Съединени американски щати по време на Коронавирус пандемията и в следствие това бе дефинирано като стратегическа неточност от страна на огромните стопански системи.
Процесът на деглобализация обаче несъмнено значи, че равнищата на инфлацията ще останат високи за дълго време, макар прогнозите за идното икономическо закъснение. Преведено на по-достъпен език, това значи високи лихви за дълъг интервал от време. Нещо повече, в случай че нямаме осезателен стопански спад през 2024 година, инфлацията е допустимо още веднъж да потегли нагоре.
2. Въпреки геополитическите опасности, обаче, би трябвало да признаем, че до този миг пазарът на труда демонстрира изключителна резистентност. Нивата на безработицата в Съединени американски щати за 2023 година се движат към 3,8%, в Германия са към 5,8%, в Япония са 2,6%. Това би трябвало да ни приказва единствено едно – че потреблението ще остане на високи равнища, макар високите лихвени проценти. Знаем, че в структурата на брутния артикул при развитите стопански системи потреблението се движи в границите сред 60-70%, т.е. от позиция на трудовата претовареност може да бъде изработен извод, че все рецесията за 2024 година е към момента теоретично допускане, без действително да бъде подкрепено от развиването на трудовия пазар.
3. Най-проблемно наподобява обстановката с държавните задължения на най-развитите стопански системи при съответния цикъл на повишаване на лихвените проценти. Защо това е по този начин? Логично е при високи лихвени проценти държавните управления да усилят доста разноските по лихвените заплащания за обслужване на тези задължения. Как наподобява съотношението брутен артикул по отношение на държавния дълг при развитите стопански системи? При американците това съответствие е 129%, при Китай - 77%, в еврозоната е 91.50%, в Япония е 263%. Казано с други думи, колкото е по-високо това съответствие, толкоз повече е понижен потенциала на държавното управление да интервенира, както при положение на форсмажорни събития, по този начин и през отварянето на огромни инфраструктурни планове за стимулиране на стопанската система.
Определено огромната задлъжнялост на най-големите стопански системи ще образува проблем с устойчивостта на обществените финанси през 2024 година при опазване на високите лихвени проценти от страна на централните банки. Твърде евентуално е дори и при високи равнища на инфлацията да станем очевидци на чисто политически напън за разхлабване на паричната политика. Не би трябвало да има безусловно никакво подозрение, че тъкмо политическото въздействие върху активността на централните банки е една от най-големите аргументи за поредицата от неуместни решения, които се осъществиха през последното десетилетие, макар че законите категорично не разрешават политическото вмешателство в активността на централните банки.
В интерес на истината, обаче, би трябвало да признаем, че и Федералният запас на Съединени американски щати, и Европейската централна банка понижиха балансовите си цифри (основно отчитат размера на закупените държавни облигации от страна на ЦБ) с по 2 трилиона $. Това, нагледно казано, може да бъде признато като свободен интервенционен потенциал при положение на незабавна потребност при утежняване на обстановката на вторичния пазар на държавен дълг.
През 2024 година сигурно ще има икономическо закъснение. Въпреки високите лихвени проценти, обаче, към момента за криза не можем да приказваме. Единствената огромна стопанска система от Г7, която осъществя отрицетелен стопански напредък през последните два месеца, е Германия, само че аз бих отчел това положение по-скоро като техническо, в сравнение с началото на някакъв притеснителен тренд.
Вече казахме, че световната среда е в положение на пермакриза. Въпросът е дали това ще прерастне в икономическа криза. Със сигурност най-големият риск за възникването на икономическа криза през 2024 година е този от разрастването на военните спорове. Както видяхме, чисто стопански имаме запас да превъртим икономическия цикъл без да прекосяваме през тежко стопанска забавяне, само че несъмнено имаме потребността и от смели политически решения за потушаване на военните спорове.
Текстът е част от бр. 117 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно на публицистичната политика на Economic.bg.
Бисер Манолов - Снимка Красимир Свраков Единственото, което предвижда, е нищожно икономическо закъснение. В този ред на мисли бих припомнил един популярен анекдот във връзка с макроикономистите: „ Макроикономистът е експерт, който извънредно обосновано ти изяснява за какво прогнозата, която е направил през вчерашния ден за положението на стопанската система, през днешния ден не се е сбъднала “.
Бих почнал с допустимо най-краткото изложение на световната среда, икономическа и политическа, и то е „ пермакриза “ (постоянна криза). Да, намираме се в среда на непрекъснати шокове – дейни военни спорове, галопиращи цени на храните и горивата, все по-високи лихвени проценти и все по-безпомощни политици за преодоляване на този ултра микс от проблеми. Практически е невероятно да се вършат каквито и да е прецизни прогнози за поведението на световната система, формирано от толкоз доста динамично изменящи се събития, които следват в геометрична градация. Това е главната повода за безредното блуждаене на макроикономистите в прогнозите си.
Ще се опитам обаче, да направя няколко безспорни констатации, основани на стопански обстоятелства, посредством които да си изградим релативно реалистични упования за развиването на световната среда през 2024 година:
1. Безспорно геополитическото напрежение сега доближи най-високата си точка от втората международна война насам, най-много заради военните спорове в Украйна и Ивицата Газа. Икономическите наказания на Запада по отношение на Русия и вероятността за утежняване на комерсиалните взаимоотношения на Китай с Европа и Съединени американски щати внезапно изостриха процеса на деглобализация. Китай изрично загуби статута си на „ международният цех “ – първо, заради безспорния факт, че към този момент надалеч не е най-евтината индустриална дестинация, която бе употребена от огромните конгломерати за понижаване на индустриалните си разноски, и второ, огромната централизация навръх тези производства докара до възникването на внезапно утежняване на доставките за цели браншове в Европа и Съединени американски щати по време на Коронавирус пандемията и в следствие това бе дефинирано като стратегическа неточност от страна на огромните стопански системи.
Процесът на деглобализация обаче несъмнено значи, че равнищата на инфлацията ще останат високи за дълго време, макар прогнозите за идното икономическо закъснение. Преведено на по-достъпен език, това значи високи лихви за дълъг интервал от време. Нещо повече, в случай че нямаме осезателен стопански спад през 2024 година, инфлацията е допустимо още веднъж да потегли нагоре.
2. Въпреки геополитическите опасности, обаче, би трябвало да признаем, че до този миг пазарът на труда демонстрира изключителна резистентност. Нивата на безработицата в Съединени американски щати за 2023 година се движат към 3,8%, в Германия са към 5,8%, в Япония са 2,6%. Това би трябвало да ни приказва единствено едно – че потреблението ще остане на високи равнища, макар високите лихвени проценти. Знаем, че в структурата на брутния артикул при развитите стопански системи потреблението се движи в границите сред 60-70%, т.е. от позиция на трудовата претовареност може да бъде изработен извод, че все рецесията за 2024 година е към момента теоретично допускане, без действително да бъде подкрепено от развиването на трудовия пазар.
3. Най-проблемно наподобява обстановката с държавните задължения на най-развитите стопански системи при съответния цикъл на повишаване на лихвените проценти. Защо това е по този начин? Логично е при високи лихвени проценти държавните управления да усилят доста разноските по лихвените заплащания за обслужване на тези задължения. Как наподобява съотношението брутен артикул по отношение на държавния дълг при развитите стопански системи? При американците това съответствие е 129%, при Китай - 77%, в еврозоната е 91.50%, в Япония е 263%. Казано с други думи, колкото е по-високо това съответствие, толкоз повече е понижен потенциала на държавното управление да интервенира, както при положение на форсмажорни събития, по този начин и през отварянето на огромни инфраструктурни планове за стимулиране на стопанската система.
Определено огромната задлъжнялост на най-големите стопански системи ще образува проблем с устойчивостта на обществените финанси през 2024 година при опазване на високите лихвени проценти от страна на централните банки. Твърде евентуално е дори и при високи равнища на инфлацията да станем очевидци на чисто политически напън за разхлабване на паричната политика. Не би трябвало да има безусловно никакво подозрение, че тъкмо политическото въздействие върху активността на централните банки е една от най-големите аргументи за поредицата от неуместни решения, които се осъществиха през последното десетилетие, макар че законите категорично не разрешават политическото вмешателство в активността на централните банки.
В интерес на истината, обаче, би трябвало да признаем, че и Федералният запас на Съединени американски щати, и Европейската централна банка понижиха балансовите си цифри (основно отчитат размера на закупените държавни облигации от страна на ЦБ) с по 2 трилиона $. Това, нагледно казано, може да бъде признато като свободен интервенционен потенциал при положение на незабавна потребност при утежняване на обстановката на вторичния пазар на държавен дълг.
През 2024 година сигурно ще има икономическо закъснение. Въпреки високите лихвени проценти, обаче, към момента за криза не можем да приказваме. Единствената огромна стопанска система от Г7, която осъществя отрицетелен стопански напредък през последните два месеца, е Германия, само че аз бих отчел това положение по-скоро като техническо, в сравнение с началото на някакъв притеснителен тренд.
Вече казахме, че световната среда е в положение на пермакриза. Въпросът е дали това ще прерастне в икономическа криза. Със сигурност най-големият риск за възникването на икономическа криза през 2024 година е този от разрастването на военните спорове. Както видяхме, чисто стопански имаме запас да превъртим икономическия цикъл без да прекосяваме през тежко стопанска забавяне, само че несъмнено имаме потребността и от смели политически решения за потушаване на военните спорове.
Текстът е част от бр. 117 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно на публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ