Зелена муха - всичко за насекомото
Споменаването на мухата провокира визия за досадно насекомо, което непрестанно кръжи към нас и е мъчно да бъде прогонено. Факт е, че битката с мухите не е лесна работа. Подобно на акари, паяци, миризливки, калинки, мравки, хлебарки, бълхи и молци, от време на време са огромна злина вкъщи.
Това ни кара да не се интересуваме от други детайлности на бръмчащото крилато творение, а любознанието към тях може да ни донесе доста изненадващи открития.
Един от представителите на мухите, които ще изненадат ненадейно сигурно е зелената муха. Най-напред тя е едно от най-красивите създания измежду всички инсекти. Със спретнатото си гланцово изумрудено тяло, огромните си червени очи, съчетани идеално с чифт опушени крила.
Освен с непредвидената си биология, зелената муха може да ни изненада с лечителските си благоприятни условия. Ларвите на тази хубавица сполучливо лекуват всевъзможни рани. Този факт е открит още по време на войните на Наполеон, а в този момент от ларвите на тази муха се създава антибиотик, с съществена съставна част сарацин, която лекува мощно инфектирани рани. Истинското съвременно знамение на медицината е с генезис от антични времена, когато се е появила зелената муха.
Заради своите качества и изненадите, които ни сервира, тя заслужава да бъде опозната.
Класификация и разпространяване на зелената муха
Зелената муха Lucilia sericata принадлежи на семейство Calliphoridae, част от огромния разред Diptera, приютяващ всички многочислени представители на двукрилите инсекти.
Може да бъде открита в множеството региони на света и е най-добре позната от всички обагрени в зелено мухи. Нейният ареал са всички умерени и тропически региони на планетата, в това число и Европа.
Зелената муха обича топлия и мокър климат, постоянно срещан в крайбрежните региони, само че не е изненада да бъде срещната и в сухи места. Тя е доста адаптивна.
Характеристика на зелената муха
Зелената муха се отличава елементарно с блестящия си железно зелен до бронзов цвят.
Сред насекомите тя е междинна по мярка и е малко по-голяма от домашната муха.
Смелото насекомо е дълго от 7 до 14 милиметра.
Антените и краката на зелената муха са черни.
Крилата му са транспарантни, със ярко кафяви линии.
Всички шест крайници имат пипала, към които се прилепват бактерии и микроорганизми и зелената муха ги придвижва на дълги дистанции.
Очите на зелената муха са комплицирани, както на всички представители на типа, и червенокафяви на цвят. Те заемат забележителна част от главата на насекомото.
Тялото на насекомото има класическия тип на мухите с глава с ситуирани на нея черни антенки; гърди; коремче, където се намират половите органи на мъжката и женската.
Има къси, черни, нищожни четинки и три кръстосани жлеба на гърдите.
Снимка: Illuvis/pixabay.com Цветовете на насекомото са извънредно ярки и красиви.
Жизнен цикъл на зелената муха
Това насекомо се назовава още месарка и е доста плодовито. Женската снася до 180 яйца на мястото, където се храни - в гнили храни и трупове. Женските скриват яйцата си колкото може по-дълбоко, тъй че когато ларвата се излюпи след 6 до 48 часа, да има доста храна. Тя минава през три стадия, откакто навлиза в зенитния етап, който може бързо да се затвори или да презимува, според от температурата.
Ларвата е бледожълта или сивкава на цвят, с конусовидна форма и дължина от 10 до 14 милиметра. Тя се храни с мъртва или некротична тъкан в продължение на 3 до 10 дни. Продължителността зависи от температурата и качеството на храната.
През този интервал минава през три стадия, като нараства доста. Първият трае 53 часа, вторият -42 часа, а третият - към 98 часа.
Ларвите от третия етап напущат гостроприемника и намират уместно място в мека почва, където се заравят, където да прекарат от 6 до 14 дни. Какавидата се резервира по този метод от изсъхване или хищници.
След това какавидата се пука, с цел да се появи възрастното имаго. То се храни с нектар, прашец на цветя с очебийно сладостен мирис. Яде също изпражнения или мърша, до момента в който съзрява.
Възрастните са подготвени да снасят яйца към 2 седмици откакто се появят. Пълният им витален цикъл варира от 2 до 3 седмици и това зависи от сезоните и други условия на околната среда.
Мъртвата органична тъкан е главната храна на ларвата, която поначало бива подадена в мърша или загниваща материя. Само възрастните опрашват растенията, от които пият нектар.
При избора на трупове, женската избира по-прясна мърша, тъй като остарялата може да е нездравословна за потомството. Те се стремят да обезпечат оптимално положителни условия за оцеляване на потомството си. Топлият към момента мъртвец, както и раната дават повече благоприятни условия.
Ларвите се разполагат близо една до друга и си оказват помощ. Всяка от тях изпуска храносмилателни ензими и по-късно употребява разтвореното месо към нея. Ако участват повече ларви, те отделят повече ензими, разтварят повече месо и вършат храната по-достъпна за цялата група.
Значение на зелената муха за науката
Зелената муха е значим тип за криминалистиката. Тъй като тя е добре проучена, с нейна помощ може да се пресметна много тъкмо времето на гибелта на един мъртвец, защото зелената муха е едно от първите инсекти, които колонизират натрупа. Етапът на развиването им се употребява за добиване на всякаква информация.
С помощта на същите ларви се лекуват рани, само че отново тази красива мушица може да се окаже предявител на разнообразни заболявания, измежду които постоянно срещани като салмонелата, вирусния хепатит, глистите и даже антракса. При селскостопанските животни като овцете да вземем за пример ларвата на зелената муха провокира вторични инфекции, лезии и основава редица проблеми на овцевъдите, тъй като се задържа върху вълната на овцете и доближава до кожата, нанасяйки провали.
Борба със зелената муха
Зелената муха рядко се среща в домовете, тя избира изпражненията, кофите за отпадък и труповете. Все отново би трябвало да се внимава да не стигне и до човешкото жилище, тъй като носи голямо количество бактерии.
Най-ефективни за битка със зелената муха мрежите срещу инсекти и лепенките, които имат приятна за мухите миризма, която ги притегля. Може да се закупи и растение мухоловка при липса на домашни любимци.
За да се предпазят овцете, ефикасно е стригането им, както и поддържането на хигиена, с навременно изхвърляне на животинския тор, където зелената муха би могла да постави яйцата си. Има и разнообразни химически сътрудници, които са скъпи, само че ефикасни при съществени проблеми.
Още някои обстоятелства за зелената муха
Зелената муха не е толкоз мощно привлечена от миризмата на прясно месо, колкото е синята муха примерно. Тя избира миризмата на тор и мърша.
Една зелена муха може да създаде от 2 хиляди до 3 хиляди яйца през живота си.
Мъжката муха е в положение да познае възрастта на партньорката си по честотата, с която светлината отблясва от крилата им. Младите мухи могат да бъдат разпознати по периодичност на светлината, която мига с летежа им. При младите мухи той е по-бавен, в сравнение с при старите и при мъжките. Мухите разпознават мигащата периодичност, а не непосредствено друга муха.
Зелените мухи имат комплициран развой на ухажване, което при всички случаи приключва с чифтосване.
Зелените мухи са мощно привлечени от растения, които излъчват мирис, който те разпознават с миризмата на мършата. Привлича ги и съответен пъстър прашец от растенията.
