Дъбът расте и крепне след бури; само тревата се развива при спокойно и тихо време ~ Стилиян ЧИЛИНГИРОВ
Спомен за Последния възрожденец, Стилиян Чилингиров (1881 ~ 1962) - публицист, етнограф, изтъкнат публичен деятел от началото на XX век, политик и един от създателите на Съюза на българските писатели и негов ръководител (1941-1944). Из записките на известния стихотворец и публицист Владимир РУСАЛИЕВ.
(Портретна фотография на Стилиян Чилингиров, 13.07.1937 г.)
27 септември 1931 година
Писателят би трябвало да е материално гарантиран. Така той ще бъде мощен и нищо няма да го пречупи. Нали виждаш какво направиха с мен. След тридесет и пет годишна литературна и обществена активност, откакто написах над осемдесет книги, хиляди публикации, десетки студии, откакто посветих над двайсет години на читалищното дело, аз бях изхвърлен на улицата като излишен към този момент, и то по подобен позорен метод. И в този момент съм заставен да вземам часове в Чирашкото учебно заведение. От 18 и половина до двайсет и един часа всяка вечер би трябвало да предавам, да прахосвам сили и нерви и да изгубвам по тоя метод всичките си вечери… Но няма какво да прави. Трябва да се устоя семейство - дамата, децата.
***
1932 година
Не прави за другите нищо тоя, който прибира всичко за себе си.
Нашия публицист бихме могли да оприличим на едно екзотично растение, което още си дири почвата и въздуха. Кога ще ги откри, зависи не от него, а от градинаря. А тоя градинар е целият български народ. Ако той желае да има литература, ще я има; в случай че не - ще продължава и в бъдеще да се кланя доземи на непознати подправени величия.
***
13 октомври 1932 година
Три неща ще печеля от моя празник. Първо: разнебитено сърце. Второ: хиляди огорчения, и трето: ще си подредя библиографията и ще събера всичките си печатани тук и там стихове, разкази и публикации. Седя тия дини и си мисля - за какво ли върша всичко това? Какво значение ще има за бъдещето моето литературно дело? И дали изобщо някой ще спре тогава взор на моите книги?
***
19 юни 1935 година
Не знам, само че ситуацията е извънредно с напрежение. Съвсем инцидентни хора управляват съдбините на цялостен народ, а за нас, писателите, хората на изкуството, никой нищо не мисли. Дано бъдещите генерации бъдат по-честити от нас!
***
19 декември 1938 година
- Гладуват и страдат, несъмнено, прогресивните писатели, идеалистите, честните, а тия, които умеят да се пребоядисват, да си огъват гръбнаците - те живеят в благоденствие, те смучат фондовете и скитат по чужбина.
***
25 май 1943 година
След забавните диалози Чилингиров изиска бележника ми и там със зелено мастило написа:
„ Владо, помни: дъбът пораства и крепне след бури; единствено тревата се развива при умерено и безшумно време. ”
***
15 юни 1943 година
„ Писателят би трябвало да бъде високо нравствена персона. Той би трябвало да излъчва достойнство и светлина. ”
„ Непризнателността, отплатата със завист и лукавство най-вече са ме терзали в моя живот. ”
***
8 ноември 1958 година
Сред стеснен фамилен кръг Чилингиров чества рожден ден - навършва 77 години. Всички са седнали в хола, който е и приемна. Водим общ диалог на разнообразни тематики. По едно време го запитах дали са го поздравили от Съюза на българските писатели.
- Не - с болежка отвърна Чилингиров. - А може би по този начин е по-добре.
***
~ Мисли на Стилиян ЧИЛИНГИГОВ:
„ Да пишеш стихове е необходим гений, само че да внесеш наличие в тия стихотворения - за това би трябвало огромна просвета.
„ Нищо друго не обичам с изключение на работата. Не мога да почитам човек, който не работи.
„ Когато настъпят дни на незаинтересованост, на отвращение за работа, когато не съм могъл нито да се храня, нито да дремя - тогава съм превеждал. Тъй преведох Панайот Черна. ”
„ Не, аз не съм възпитаник на професор Иван Д. Шишманов, а негово творение. ”
Из „ Мемоари ” ( 1977 ), Владимир Русалиев
* Портретна фотография на Стилиян Чилингиров, 13.07.1937 година, bg.wikipedia.org
